Обединените нации алармираха, че близо 20 милиона души в Афганистан са изправени пред остра продоволствена несигурност през предстоящата зима. Това поставя милиони, особено деца, на ръба на хуманитарна катастрофа.
Според прогнозите, броят на хората в тази ситуация ще достигне 19,2 милиона през зимния период на недостиг на храна между ноември и април. Информацията беше обявена от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) на пресконференция в Женева на 20 октомври.
Данните бяха представени от Олга Черевко, говорител на OCHA за Афганистан. „Прогнозите показват, че броят на хората, изправени пред остра продоволствена несигурност, ще нарасне до 19,2 милиона“, заяви тя, цитирана от БГНЕС и АФП. Тя добави, че тази ситуация е резултат от комбинация от фактори, включително продължителната суша, икономическия срив и липсата на достъп до основни хранителни продукти.
Особено тревожен е фактът, че от тази огромна група, пет милиона души се очаква да изпитват критични нива на глад. Това състояние е определено от хуманитарните организации като само една стъпка преди обявяването на глад в катастрофални мащаби. Тези хора ще се нуждаят от спешна хуманитарна помощ, за да оцелеят. Критичният глад означава, че хората нямат никакви запаси от храна и разчитат единствено на помощ, за да посрещнат основните си нужди.
Предупреждението идва в контекста на задълбочаващата се икономическа и хуманитарна криза в Афганистан. Смяната на властта през изминалата година доведе до спиране на голяма част от международната помощ и замразяване на държавни активи. Това доведе до рязко покачване на цените на храните и горивата, както и до масови загуби на работни места, което допълнително изостри продоволствената несигурност.
Норвежкият съвет за бежанците (NRC) призова за незабавно и значително увеличаване на хуманитарната помощ за Афганистан, за да се предотврати гладът сред семействата и да не се допусне по-нататъшно влошаване на хуманитарната криза в страната, особено за жените, децата и хората, завърнали се неотдавна от Иран и Пакистан.
Ян Егеланд, генерален секретар на Норвежкия съвет за бежанците, заяви в петък, че една трета от населението на Афганистан ще бъде изправено пред глад тази зима.
В публикация в X Егеланд посочи, че близо 16 милиона души вече нямат достъп до достатъчно храна, и предупреди, че нарастващите цени, широката безработица, изменението на климата и намаляващата хуманитарна помощ влошават ситуацията. Той добави, че броят на хората, изправени пред продоволствена сигурност, е с два милиона по-висок в сравнение със същия период на миналата година и може да се увеличи допълнително без спешна намеса.
Егеланд сподели, че майки, с които се е срещнал в Кабул и Кандахар миналия месец, са му казали, че не могат да осигурят достатъчно храна за децата си и се притесняват от наближаващата зима.
Той отдаде влошаващата се ситуация на факта, че Афганистан бива все повече пренебрегван след завръщането на талибаните на власт през август 2021 г., заявявайки, че страната получава едно от най-ниските нива на хуманитарно финансиране в световен мащаб.
Предупреждението идва на фона на оценките на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) и Световната програма по прехраната (WFP), че приблизително 19,2 милиона души, или 38% от населението на Афганистан, ще се сблъскат с високи нива на остра продоволствена несигурност между ноември 2026 г. и април 2027 г. Този период включва зимните месеци, когато недостигът на храна и суровите метеорологични условия затрудняват още повече уязвимите домакинства да посрещнат основните си нужди.
Ситуацията в Афганистан
Хуманитарната криза в Афганистан се задълбочи допълнително от масовото завръщане на афганистанци от Иран и Пакистан, което оказва допълнителен натиск върху и без това претоварените общности и основни услуги. Програмата за развитие на ООН съобщи, че около 28 милиона афганистанци не са били в състояние да посрещнат основните си нужди през 2025 г., докато Световната програма по прехраната предупреди, че недостигът на средства застрашава нейните спасяващи живот операции за предоставяне на храна и подпомагане на храненето.
Комбинацията от фактори, включително ограниченията върху жените и момичетата, принудителното завръщане от съседни страни, бурите и наводненията, изменението на климата, широката безработица, растящите цени на храните и сериозният недостиг на хуманитарна помощ, продължава да задълбочава бедността, продоволствената несигурност и недохранването в цялата страна.
Настоящата хуманитарна криза в Афганистан е пряко следствие от системния икономически колапс, последвал завръщането на талибаните на власт. Незабавното замразяване на активите на афганистанската централна банка в чужбина, възлизащи на милиарди долари, и спирането на международната помощ, която дотогава финансираше около 75% от публичните разходи, парализираха банковата система и спряха паричните потоци в страната. Това постави международната общност пред сложна дилема: как да предостави животоспасяваща помощ на милиони хора, без да легитимира или финансово да подкрепя непризнатото правителство на талибаните, което системно ограничава основни човешки права, особено тези на жените и момичетата. Така ситуацията се превърна в критичен тест за способността на света да реагира на хуманитарни катастрофи в държави, управлявани от санкционирани режими.Тази изключителна уязвимост на афганистанската икономика се гради в продължение на две десетилетия. След 2001 г. държавният апарат, секторът на сигурността и голяма част от социалните услуги бяха изградени почти изцяло върху основата на международни финансови инжекции. Това създаде изкуствена и силно зависима градска икономика, която беше неспособна да функционира самостоятелно. Предишният режим на талибаните (1996-2001 г.) също беше подложен на международна изолация, но тогава икономиката беше предимно аграрна и по-слабо интегрирана в глобалната финансова система. Днешният колапс е далеч по-мащабен, тъй като засяга монетизирано общество, в което милиони хора зависят от заплати и достъп до банкови услуги, а десетилетията на конфликти, започнали още със съветската инвазия, вече бяха унищожили традиционните механизми за икономическа устойчивост.
