Една книга, която да управлява всички

Е фраим Чеймбърс знаеше какъв е проблемът. В света имаше твърде много книги. Чеймбърс е смятал, че в Англия през XVIII в. има твърде много информация с постоянно нарастващия брой книги и в резултат на това никой никога не може да научи всичко.

The Project was undertaken under the leadership of Diderot and D'Alembert, a famous mathematician. The idea wasn't totally novel, Ephraïm Chambers had published a Cyclopedia in London in 1728. The basic idea: to make knowledge universal and accessible. pic.twitter.com/eG4TxsUrRi

— La Fayette, We Are Here! Podcast 🇫🇷 ⚜️ (@lafayettepod) October 11, 2022

В рамките на един век след изобретяването на подвижния шрифт, който прави масовото публикуване сравнително евтино и достъпно, хората се оплакват от информационната експлозия. Например през 1525 г. холандският теолог Дезидерий Еразъм пише: "Има ли място на земята, което да е освободено от тези рояци нови книги? Дори и да предлагаха нещо, което си заслужава да се знае, самата им маса би била пречка за ученето, ако не друго, то поне от ситост" ("Посланията на Еразъм").

Рене Декарт пише (в "Recherche de la vérité par les lumières naturelles", публикуван за първи път посмъртно през 1684 г.), че "Доброто, което съдържат, е смесено с толкова много безполезност и е разпръснато в масата на толкова много големи томове, че за да ги прочетем, ще ни е необходимо повече време, отколкото ни дава човешкият живот."

Изгубената библиотека на Херкулан: Древни свитъци преобърнаха 2000 години философия

Английският философ Френсис Бейкън пише през 1605 г. (в "Анализ на напредъка на науката"): "Защото мнението за изобилие е сред причините за недостиг, а голямото количество книги показва по-скоро излишък, отколкото недостиг; но този излишък не трябва да се поправя с правене на повече книги, а с правене на повече добри книги, които, както змията на Мойсей, да поглъщат змиите на магьосниците."

Немският философ Готфрид Вилхелм Лайбниц пише през 1680 г. ("Préceptes pour avancer les sciences"): "Тази ужасна маса от книги, която непрекъснато нараства, е изложена на риск от всеобща забрава поради неограниченото разнообразие на авторите. Съществува риск от връщане към варварството."

Как се родил един от първите бестселъри?

А биографът на Декарт, Адриен Байе, пише през 1685 г. ("Jugemens des scavans"): "Имаме основание да се опасяваме, че броят на книгите, който се увеличава ежедневно, ще доведе през следващите векове до рецидив, подобен на варварските условия, последвали разпадането на Римската империя."

За щастие, Чеймбърс е имал решение. Той щял да напише една книга, която да съдържа в себе си цялата човешка информация, така че на хората да не им се налага да четат толкова много книги.

Най-умният човек, който е живял някога

Чеймбърс е роден около 1680 г. в Кендал, Англия. Знаем малко за ранния му живот, макар че изглежда е посещавал гимназията в Хавършам. След това заминава за Лондон, където през 1714 г. става чирак на Джон Сенекс, производител на глобуси. Да станеш чирак на 34-годишна възраст трябва да е било доста странно, особено като се има предвид, че Сенекс е бил само с няколко години по-възрастен от Чеймбърс.

Чеймбърс изкарва седемгодишния си стаж, но през цялото време чете книги и крои планове за своя собствена книга. През 1721 г. Чеймбърс се отказва от производството на глобуси и заема стая в Gray's Inn, където започва да работи, а през 1728 г. публикува двутомник, озаглавен "Циклопедия, или универсален речник на изкуствата и науките". Съществуват няколко особености, които го отличават от другите сборници със знания. На първо място, статиите са подредени по азбучен ред (за което говори и подзаглавието "речник").

> The Encyclopédie has a crucial role in how we organize these libraries. It includes a tree of knowledge created by D'Alembert, borrowing from Bacon and Ephraim Chambers, whose Cyclopaedia is the template for the later French work.

27/39 pic.twitter.com/IzpJU8hV2b

— George Goodall (@george_goodall) August 13, 2023

В предговора си Чеймбърс пише: "Предишните лексикографи не са се опитвали да направят нещо подобно на структура в своите произведения, нито пък изглежда са били наясно, че речникът в известна степен е способен да се ползва с предимствата на продължителен дискурс."

На второ място, той включва кръстосани препратки, свързващи статии, които са били разделени поради азбучното подреждане. На трето място, той включва както изкуствата, така и науките. Това се счита за първата енциклопедия. Или, както пише Чеймбърс в "Циклопедия", "опит за преглед на републиката на науката".

Ephraim Chambers' Cyclopaedia. pic.twitter.com/6ZRzUdrMfz

— Ancient Studies (@StudiesAncient) October 2, 2021

Тя се разглеждала като демократизация на знанието и като опит да се обобщят последните научни постижения на Нютон и други.

Как един човек е успял да събере цялото знание в света за своята книга? Като е копирал голяма част от него от други трудове. Той твърди, че това не е плагиатство, защото такава е ролята на енциклопедиста, а освен това повечето други автори базират своите трудове на по-ранни книги.

Никой от нашите предшественици не може да ни упрекне, че сме ги използвали, тъй като това е тяхната собствена практика. Това е един вид привилегия, свързана със службата на лексикографа, ако не с официално дарение, то поне по силата на съгласие.

Quina preciositat! Table of Mechanicks, from Ephraim Chambers (1728) Cyclopaedia, A Useful Dictionary of Arts and Sciences, Vol. 2, London, p.528, Plate 11. #PARubeGoldberg pic.twitter.com/hj84BbXCpH

— Sergi del Moral (@sergidelmoral) February 3, 2019

Първото издание на "Циклопедия" се продава с абонамент - списък на абонатите се намира на първите страници. То се продава толкова добре, че Чеймбърс го преработва и публикува второ издание през 1738 г. Чеймбърс починал през 1740 г., но книгата му продължила да се продава и били публикувани още пет издания, като последното издание от 1751 г. било последвано от допълнение две години по-късно.

Изглежда, че творбата е постигнала целта на Чеймбърс, посочена в предговора, а именно че ще отговори на всички цели на една библиотека, освен на парада и натоварването, и ще допринесе повече за разпространението на полезни знания сред народа, отколкото всички, почти бих казал всички съществуващи книги.

Table of astronomy, from the 1728 Ephraim Chambers' Cyclopaedia pic.twitter.com/MdwTjEOAGV

— Kronecker Wallis (@KroneckerWallis) August 10, 2021

"Циклопедия" на Чеймбърс е вдъхновение за 28-томната френска "Енциклопедия", която започва като превод на английската, преди редакторът Дени Дидро да разбере, че може да помоли експерти да напишат статии по избрани от тях теми.

Мотивацията на Дидро също така е била да се бори с нарастването на броя на книгите. Той пише в изданието на "Енциклопедия" от 1755 г:

Докато вековете продължават да се развиват, броят на книгите ще расте непрекъснато и може да се предвиди, че ще дойде време, когато ще бъде почти толкова трудно да се научи нещо от книгите, колкото и от прякото изучаване на цялата вселена. Ще бъде почти толкова удобно да се търси някаква частица истина, скрита в природата, колкото и да се намира скрита в огромно количество подвързани томове.

Ephraim Chambers, author of world-changing 'Cyclopaedia', died #OTD 1740 https://t.co/3nli3SLWFe #Twitterstorians pic.twitter.com/i99XYOYjQJ

— Nia Tunnicliffe (@C18thMiss) May 15, 2016

Разбира се, осъзнаването на опасността от твърде многото книги не се ограничава само до периода на Ренесанса. През първи век Сенека Младши пише в едно Послание: "distringit librorum multitude" (изобилието на книгите разсейва)".

Но той е предшестван от цар Соломон, който пише в Еклисиаст 12:12: "Създаването на книги няма край".