А ко най-опасното изобретение след Втората световна война е атомната бомба, то сега компютърът изглежда е на второ място, благодарение на последните разработки в областта на изкуствения интелект. Нито бомбата, нито компютърът могат да бъдат приписани на един учен. Но ако проследите историите на тези две изобретения достатъчно назад, те се пресичат с фигурата на Джон фон Нойман, роденият в Унгария полиглот, който е определян като най-умния човек, живял някога. Макар че днес той е по-малко известен от някои свои съвременници - Алберт Айнщайн, Дж. Робърт Опенхаймер, Ричард Файнман - много от тях го смятат за най-впечатляващия от всички. Ханс Бете, който получава Нобелова награда за физика през 1967 г., отбелязва: "Понякога съм се питал дали мозък като този на фон Нойман не показва, че има по-висш вид от този на човека."
Запознайте се с "бащата на атомната бомба": Животът на Дж. Робърт Опенхаймер
Роден в Будапеща през 1903 г., фон Нойман пристига в САЩ през 1930 г. и през 1933 г. се присъединява към Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси. Подобно на много емигрирали физици, той е консултант по проекта "Манхатън" и помага за разработването на метода на имплозията, използван за взривяване на първите атомни бомби. Само няколко седмици преди Хирошима той публикува и статия, в която излага модел на програмируем цифров компютър. Когато през 1952 г. Националната лаборатория в Лос Аламос се сдобива с първия си компютър, той е изграден въз основа на принципите на проектиране, известни като "архитектура на фон Нойман". Машината е кръстена шеговито MANIAC, а пълното ѝ име е измислено, за да съответства на съкращението: Математически анализатор, цифров интегратор и компютър.
The Dawn of the Electronic Age and Computers
— Paul Halpern (@phalpern) September 27, 2023
Brilliant scientists John von Neumann, J. Robert Oppenheimer and MANIAC (Mathematical Analyzer, Numerical Integrator, and Computer)
MANIAC could perform an outstanding (for the 1950s) 2000 multiplications per second!… pic.twitter.com/v6iOwHJJOC
И това не е всичко. Фон Нойман създава и математическата рамка на квантовата механика, описва механизма на генетичното самовъзпроизвеждане преди откриването на ДНК и основава областта на теорията на игрите, която се превръща в централен елемент както на икономиката, така и на геостратегията през Студената война. По времето, когато умира от рак през 1957 г., вероятно вследствие на излагане на радиация в Лос Аламос, той е един от най-ценените съветници на американското правителство по въпросите на ядрените оръжия и стратегията. Болничното му легло в медицинския център на армията "Уолтър Рийд" е охранявано, за да се гарантира, че няма да разкрие някоя тайна в делириума си.
В новия си роман "МАНИАКЪТ" чилийският писател Бенхамин Лабатут предполага, че името на компютъра, за чието изобретяване е помогнал фон Нойман, твърде добре подхожда на самия физик. Ако нашият свят често изглежда луд - ако не сме в състояние да разграничим реалното от виртуалното, жадни сме за технологична мощ, която не можем да използваме разумно, винаги измисляме нови начини да се самоунищожим - тогава може би великите умове, които са изобретили нашия свят, не са могли да бъдат напълно здрави.
From one of contemporary literature's most exciting new voices, a haunting story centered on the Hungarian polymath John von Neumann, tracing the impact of his singular legacy on the dreams and nightmares of the twentieth century and the nascent age of AI pic.twitter.com/tvoIXK2TaO
— White Rain Book House (@WRBookHouse) October 3, 2023
Но дали човекът, който е помогнал за създаването на ядрените оръжия и изкуствения интелект, е знаел, че излага на опасност бъдещето на човечеството? Или тръпката от научното откритие е била толкова силна, че не му е пукало?
"МАНИАКЪТ" се опитва да проникне в тази загадка с помощта на въображаеми свидетелства на реални хора - братя, сестри и учители, колеги и любовници - които са познавали фон Нойман на различни етапи от живота му. Лабатут смесва биографични факти с измислени епизоди и детайли, за да ни преведе през всеки етап - от детето чудо в Будапеща до умиращия мъж във Вашингтон, който бушува, докато съзнанието му ерозира. Покрай това за неспециалисти е очертана научната и математическата основа на работата на фон Нойман.
Странен, но гениален: Най-интересните и странни изобретения на Тесла
От самото начало Лабатут ясно показва, че фон Нойман не е обикновен човек. Майка му записва бележки за развитието му като в бебешка книжка: "Не плачеше след удара на лекаря /Ненадейно/ Приличаше повече на мъж на средна възраст, а не на новородено". Професорът му по математика разказва на класа за "изключително трудна" теорема, която никой не е успял да докаже, само за да види как момчето вдига ръка, отива до дъската и записва пълно доказателство: "Годините, всичките ми години работа, минаха за секунда... След това се страхувах от фон Нойман."
Въпреки че романът се фокусира върху фон Нойман, структурата му го държи на разстояние; той не е човек, когото опознаваме, а проблем, който трябва да решим. Проблемът, единодушни са всички разказвачи, е, че геният му е бил в еднаква степен вълнуващ и плашещ. "Какво можеше да прави. Беше толкова рядко и красиво, че да го гледаш, означаваше да плачеш", казва учителят му по математика. "Да, видях това, но видях и нещо друго. Зловеща, машинна интелигентност, на която липсваха ограниченията, сковаващи останалите", добавя той.
Животът на един гений: Как свещената книга на индуизма е повлияла на Опенхаймер
Лабатут иска да представи фон Нойман като фаустовска фигура, човек, който е преминал границите на знанието, за да се превърне в нещо повече и по-малко от човек. Тази идея може би е най-голямото отклонение на Лабатут от биографичните факти. В действителност "маниакът" изглежда е впечатлявал хората със своята жизнерадост и желание за живот. В биографията на Ананио Бхатачария от 2022 г. "Човекът от бъдещето" фон Нойман е описан от своя приятел и колега физик Юджийн Вигнер като "весел човек, оптимист, който обичаше парите и твърдо вярваше в човешкия прогрес". За разлика от него, Вигнер, който разказва няколко части от "МАНИАКЪТ", говори за фон Нойман като за "луциферин", който "излизаше извън границите на разумното, докато накрая не изгуби себе си".
Klara and John von Neumann pose with their mathematical dog Inverse
— Paul Halpern (@phalpern) September 27, 2023
John von Neumann made seminal contributions to artificial intelligence, game theory, computation, automata, the interpretation of quantum mechanics, and numerous other fields.https://t.co/BmwZHaf9AE pic.twitter.com/bYnDA72lVU
Тъмната визия на Лабату за съвременната наука и начинът, по който той умело изопачава биографията на фон Нойман, за да предаде тази тъмнина, ще бъдат познати на читателите на "Когато престанем да разбираме света" - първата му творба, преведена на английски език. Този роман, съчетаващ биографични факти със скандални басни, предлага миниатюрни портрети на петима гении на XX век, сред които Фриц Хабер, химик, изобретил както нови торове, така и химически оръжия, и Вернер Хайзенберг, пионер на квантовата механика. Техниката на повествованието дължи много на В. Г. Себалд, който обичал да размишлява върху странни и тревожни епизоди от историята, размивайки границата между факт и измислица.
Лабатут обаче е много по-свободен в изкривяванията си, които стават все по-ярки и сюрреалистични с всеки следващ раздел на книгата. Той представя някои от най-важните фигури в науката на ХХ век като призрачни хора, доведени до лудост от стремежа си към пълно познание. В момента, в който прочетем, че френският физик Луи дьо Бройл, травмиран от самоубийството на най-добрия си приятел, е поръчал на луд художник да създаде копие на катедралата Нотр Дам от човешки изпражнения, вече сме в сферата на баснята.
Непознатият гений: Загадката Ким Унг-Йонг
И все пак истински шокиращото е колко много от ужасите, описани в "Когато престанем да разбираме света", са напълно реални. Първата газова атака в историята, по време на битката при Ипр през 1915 г., действително е накарала "стотици мъже да паднат на земята в конвулсии, задушавайки се от собствените си храчки, жълта слуз да бълбука в устата им, а кожата им да посинее от липсата на кислород". А съпругата на Хабер, Клара, наистина се прострелва в сърцето и издъхва в ръцете на малкия си син, вероятно от чувство за вина за ролята на съпруга си в създаването на газовата война. Когато Лабатут разказва историята на науката на XX век като мрачна притча, той екстраполира историята, но не я фалшифицира изцяло.
The MANIAC I (Mathematical Analyzer Numerical Integrator and Automatic Computer Model I) was an early computer built at the Los Alamos Scientific Laboratory. It was based on the von Neumann architecture of the IAS, developed by John von Neumann. https://t.co/l4BXYRjtYO pic.twitter.com/ojlbL8NheR
— MIX (@mixdevil66) October 3, 2023
"МАНИАКЪТ" започва с кратък разказ от трето лице, който няма явна връзка с живота на Джон фон Нойман, но би се вписал идеално в предишната книга. Това е истинската история на Паул Еренфест, австрийски физик, който е бил приятел на Айнщайн и чийто живот завършва с акт на ужас: През 1933 г. той убива 15-годишния си син Васик, който живее в институция за деца със синдрома на Даун, а след това и себе си. Въпреки че Еренфест е живял в Нидерландия, Лабатут предполага, че той може да е бил мотивиран от страха от нацистите, които по-рано същата година са дошли на власт в Германия и са приели нов закон, задължаващ принудителната стерилизация на хора с увреждания. Според Лабатут постъпката на Еренфест е предчувствие не само за нацистките престъпления, но и за ужасяващото развитие на съвременната наука. Той не можел да измисли по-добър начин да предпази сина си "от странната нова рационалност, която започвала да се оформя около тях, една дълбоко нечовешка форма на интелигентност, която била напълно безразлична към най-дълбоките нужди на човечеството". За Еренфест най-притеснителното в този чудовищен дух е, че той извира от самата наука, "витае над главите на колегите му по време на срещи и конференции, наднича през раменете им... едно наистина злокачествено влияние, което едновременно се ръководи от логиката и е напълно ирационално, и макар че все още е младо и спящо, безспорно набира сила, отчаяно иска да пробие в света".
Най-голямата научна грешка на Айнщайн
Реакцията на Еренфест е акт на лудост, но Лабатут предполага, че неспособността на фон Нойман да се разтревожи от възхода на "нечовешкото" издава още по-дълбока лудост. Подобно на чирака на магьосника, фон Нойман помага на злокобния дух на модерната наука да "проникне в света", без да се замисли за цената, която светът ще плати. "Проблемът с тези игри, многото ужасни игри, които се раждат от необузданото въображение на човечеството - разсъждава съпругата му Клара, - е, че когато се играят в реалния свят ... ние се сблъскваме с опасности, които може да нямаме знанието или мъдростта да преодолеем."
В "МАНИАКЪТ" това е застъпено по различни начини, като се започне със спомен от ранното детство, споделен от брата на фон Нойман - Николас. Една вечер баща им банкер донесъл вкъщи жакардов стан, който можел да бъде "програмиран" да тъче различни шарки с помощта на набори от перфокарти - един вид примитивен предшественик на компютъра. Младият Янош - оригиналното му унгарско име, по-късно американизирано на Джон - се вманиачава по устройството и отказва да яде или да спи, докато се занимава с него, опитвайки се да научи как работи. Скоро момчето изпада в паника, страхувайки се, че няма да успее да сглоби стана и той ще му бъде отнет: "Той каза, че просто не може да се раздели с машината." Подробностите за преживяването на Янош са въображаеми, но епизодът позволява на Лабатут да предложи спретнат преглед на фаталния недостатък на фон Нойман, както и малък урок по история на компютрите.
Малко известни факти за живота на Айнщайн
Това е много по-кротък вид измисляне, отколкото в "Когато престанем да разбираме света", и като цяло "МАНИАКЪТ" изглежда като по-достъпно и конвенционално третиране на основната идея на предшественика си - моралната поквара в основата на съвременната наука. Това отчасти се дължи на факта, че Лабатут си е поставил по-трудно повествователно предизвикателство, като се е фокусирал по-обстойно върху един-единствен живот. Той трябва да предаде биографични подробности за фон Нойман на читатели, които никога не са чували за него, да въведе сложни понятия от различни научни области и едновременно с това да вплете цялата тази информация в една мрачна алегория за знанието и прегрешението.
Това означава, че литературното заклинание често е нарушавано от изречения, които звучат така, сякаш биха могли да бъдат извадени от учебник ("През 1901 г. Бертран Ръсел, един от най-значимите логици в Европа, открива фатален парадокс в теорията на множествата"), и други, които биха могли да бъдат интонирани в кинопремиера ("Той беше най-умното човешко същество на XX век... Името му беше Нойман Янош Лайош. Познат още като Джони фон Нойман"). Фактът, че "МАНИАКЪТ" е първата книга на Лабатут, написана на английски, а не на испански, също може да изиграе роля за тази тонална неравномерност.
Mлад гений: 11-годишно дете надмина Айнщайн и Хокинг
В "МАНИАКЪТ" се описва работата на фон Нойман по атомната бомба, но силно се внушава, че най-тревожното му нечовешко постижение е полагането на основите на изкуствения интелект. В края на романа научаваме за работата на фон Нойман върху клетъчните автомати, която съчетава два от основните му интереса: компютри и теория на игрите. В книгата си "Теория на самовъзпроизвеждащите се автомати" той си представя мрежа от клетки, в която всяка клетка променя състоянието си - например от "включено" на "изключено" или от един цвят на друг - в зависимост от входните данни, получени от съседните клетки. По същество това е начин да се моделира как системите могат да еволюират от простота към сложност въз основа на това, което сега наричаме алгоритъм - повтарящо се прилагане на набор от правила. Концепцията е оказала голямо влияние върху изучаването както на биологичния живот, така и на изкуствения интелект.
Освен че обяснява основите на клетъчните автомати, Лабатут превръща идеята в символ на неуспеха на фон Нойман да зачете разликата между игровите абстракции на математиката и обърканата сериозност на човешкия живот. Така че е поетично справедливо, когато Клара, разярена от "свинщината" на съпруга си, взема разпечатка на работата му - "великолепни филиграни от точки и линии, които се преплитат, сливат, а после се разкъсват като зъбите на скъсана ципа" - и я запалва в кофа за боклук. Това е още един епизод, измислен, за да покаже един морал: когато науката е нехуманна, човечеството има право да си отмъсти.
Осем черти, характерни за истинските гении
И все пак в дългосрочен план, предполага Лабатут, може би човечеството ще трябва да се подчини. След като приключва историята на фон Нойман, "МАНИАКЪТ" преминава към дълга постлюдия за Го - древна китайска настолна игра, в която играчите се редуват да поставят черни и бели камъни на дъската, завладявайки територията на противника, като я обграждат. През 2016 г. Лий Се-дол от Южна Корея, един от най-добрите играчи на Го в света, е предизвикан на мач срещу AlphaGo - изкуствен интелект, разработен от DeepMind на Google. Гари Каспаров беше загубил шахматния мач от Deep Blue на IBM 20 години по-рано, но играчите на Го бяха уверени, че тяхната игра е толкова по-сложна, че никоя машина не може да я овладее. Както много скептици преди и след това, те се оказаха в грешка; AlphaGo спечели мача, като взе четири партии срещу една на Лий.
След като разказва историята на живота на фон Нойман в около 200 страници, "МАНИАКЪТ" посвещава последните си 80 страници на този мач. Ефектът е антиклиматичен, но явно Лабатут вижда този епизод като кулминация на трагичната дъга на книгата. Еренфест се е страхувал от появата на нечовешки интелект, фон Нойман е направил тази поява възможна, а сега Лий вижда как тя се случва пред него.
Тези гении са били трудни ученици
"Когато бъдещите историци погледнат назад към нашето време и се опитат да открият първия проблясък на истински изкуствен интелект - пише Лабатут, - те може би ще го открият в един-единствен ход по време на втората игра между Лий Седол и AlphaGo. "Този ход беше толкова радикално неочакван, че сякаш изхвърли през прозореца хилядолетните традиции в играта Го; никой човек, наблюдавал играта, не можеше да разбере основанията за него, но той доведе до победата на компютъра. В края на петата партия Лий вече не се надяваше да спечели, а само да отложи поражението. Лабатут си представя мнението на един от официалните представители на Го по този въпрос: "Няма смисъл да играеш ендшпил, ако знаеш, че ще загубиш, нали?". Днес, когато изкуственият интелект е на път да направи всички - от програмистите до шофьорите на камиони - ненужни, този въпрос е по-неудобен от всякога.
"МАНИАКЪТ" не казва съвсем точно, че за всичко това е виновен Джон фон Нойман, и разбира се, че не е така. Наистина плашещото е, че дори такъв велик ум може да направи сравнително малко, за да ускори или забави развитието на науката. Ако фон Нойман не беше живял, някой друг вероятно щеше да направи откритията му приблизително по същото време, както Готфрид Лайбниц и Исак Нютон са изобретили смятането, а Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс са създали теорията за еволюцията. "Опасността не е в особено извратената разрушителност на едно конкретно изобретение", казва един наблюдател в романа за фон Нойман. "Опасността е вътрешно присъща. За прогреса няма лек", добавя той.
