Изгубената библиотека на Херкулан: Древни свитъци преобърнаха 2000 години философия

П рез 1752 г. разкопките в една особено голяма вила в разрушеното римско селище Херкулан дават големи надежди за извличане на безценни шедьоври. Мястото, разрушено от пирокластичните потоци при изригването на Везувий през 79 г., вече е дало изобилие от изящни бронзови предмети; антикварите от XVIII в., търсещи следващото съкровище, изследвали руините с пръчки и лопати.

Въпреки или поради насилствения си край, останките от Херкулан и близкия Помпей са едни от най-добре запазените от всички римски обекти. Боядисаните стени на селските домове със сложна декорация са обграждали римските семейства в буйство от цветове. По същите тези стени са изписани нецензурни графити, които дават гласност на обикновените римляни и тяхното скандално чувство за хумор.

'Papyri's Villa' is one of the oldest libraries in the world and it is located within the city ruins of Herculaneum in Naples, Italy. See more: https://t.co/4iIRXAYLZk pic.twitter.com/eW71bpmJQ4

— Lid MyZen 🥀☘️🇻🇬🌏 (@Lid05) April 18, 2023

Карл VII, крал на Неапол, финансирал разкопките, за да прибави още шедьоври на римското изкуство към разрастващата се колекция, а разкопвачите знаели какво иска да намери той - мрамор и бронз за украса на двореца си. В нетърпението си те били на косъм да пропуснат това, което мнозина смятат за най-голямото откритие, правено някога в Херкулан.

Работниците били най-разочаровани, когато в една малка стая открили само обгорели и почернели буци разпадащ се материал. Някои от работниците ги извадили от хранилището и ги захвърлили, докато други установили, че тези предмети са силно запалими и ги използвали, за да запалят огъня си за готвене. Едва когато мъжете осъзнали необикновения брой на тези предмети и как те са били грижливо подредени в римската сграда, те им обърнали повече внимание.

Оказало се, че предметите са свитъци - близо 2000 от тях, направени от папирус, навит около дървени ядра. Те съставлявали единствената пълна библиотека, оцеляла от древността.

The #Villa of the #Papyri was an ancient #Roman villa in #Herculaneum, southern #Italy. It is named after its unique library of papyri, discovered in 1750. The Villa was considered to be one of the most luxurious houses in all of Herculaneum and in the Roman world.#Archaeology pic.twitter.com/JwG7bm38vb

— Jon Hawke (@HawkeJon) July 17, 2023

Никой не знае кой пръв е забелязал буквите, изписани върху крехката повърхност на свитъците, но почти веднага след откриването им Шарл VII наредил на Камила Падерни, пазителка на кралския музей, да се опита да ги разчете. В едно писмо Падерни обяснява, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи:

"Не е минал и месец, откакто бяха намерени много томове с папирус, но превърнат в нещо като въглен, толкова крехък, че при докосване лесно се превръща в пепел. Въпреки това, по заповед на негово величество, направих много опити да ги отворя, но всички безрезултатно, с изключение на някои думи, които извадих цели, където има различни късчета, по които се вижда по какъв начин е написано цялото", пише в писмото.

Историците били поразени от примамливата възможност, че тази библиотека може да съдържа липсващи произведения на някои от най-великите писатели в историята - произведения, смятани за изгубени завинаги. Дали те биха разкрили премълчаните гласове на поети като Сафо или забравените мисли на философи като Епикур?

Откриха скелети на мъже, загинали при изригването на Везувий (СНИМКИ)

Месарски ножове и киселина

Европа в края на XVIII век е епоха, в която учените се прекланяли пред гения на Гърция и Рим. Новината за мистериозното откритие обиколила целия континент и антикварите гадаели какво съдържат свитъците. Поетът Уилям Уърдсуърт се пренесъл в рапсодични полети на стихове за 1800-те свитъка, извадени от земята:

"О, вие, които търпеливо изследвате

отломките на херкуланските предания,

Какъв възторг! Бихте могли да изпитате

някой фрагмент от Теба или да разгърнете

един скъпоценен, нежен свитък

на чистия Симонид."

Все още имало един проблем. Никой не можел да разчете свитъците, освен няколкото късчета, които Падерни разшифровала. Крехките папируси били почти напълно овъглени от горещината на Везувий и са се слели в маса, подобна на въглен. Не било лесно да се разкъсат свитъците, а още по-трудно било да се видят каквито и да било наченки на мастило, да не говорим за цели думи. Но това е епохата на науката - така че хората опитали.

The Herculaneum papyri are more than 1800 papyri that were carbonized by the eruption of Mount Vesuvius (79 CE). IT'S the only surviving library from antiquity that exists in its entirety. With x-rays, these scrolls are being read for the first time in millennia pic.twitter.com/2IXCUNxn4d

— History Defined (@historydefined) June 1, 2023

При първия опит използвали месарски нож, за да разрежат свитъците точно по средата. Те откъсвали по един фрагмент и се опитвали да го разчетат, преди да преминат към следващия. За съжаление, този метод обикновено оставял само купчини от миниатюрни парченца. Учените се нуждаели от по-изтънчен подход.

Антонио Пиаджо, пазител на ръкописите във Ватикана, създал през 1753 г. машина за стабилно разгъване на свитъците с помощта на тежести. Устройството му можело да разкъсва пластовете на по-големи фрагменти, което давало на изследователите по-добра представа за написаното вътре. Това обаче все още била бавна и рискована процедура, така че хората не се отказали от надеждите да я подобрят.

Когато през 1816 г. неаполитанският крал Фердинанд IV подарил на Великобритания няколко от свитъците - в замяна на жираф за своята менажерия - те били предадени на д-р Фридрих Сиклер, възпитател и учител. Сиклер имал опит в работата с египетски папируси и бил известен изследовател на древните езици. Той потопил свитъците във вода, докато омекнат достатъчно, за да бъдат разкъсани. Тази техника отворила свитъците, но също така напълно отмила писмеността в тях и унищожила седем от 12-те свитъка, преди Сиклер да разбере грешката си. Парламентарна комисия се събрала, за да разследва грешката, и в крайна сметка отстранила Сиклер от проекта.

Heard about this via @vincentweisser 🌋📜

"Resurrect an ancient library from the ashes of a volcano.

Win $1,000,000.

The Vesuvius Challenge is a machine learning and computer vision competition to read the Herculaneum Papyri."https://t.co/gtzyTmA3jz pic.twitter.com/lcBWOq10DS

— Joel @ Future Folklore (📡 🛸 👽) (@future_folklore) May 10, 2023

След това се намесил изтъкнатият учен сър Хъмфри Дейви. Като блестящ и новаторски химик, подходът на Дейви бил почти деликатен в сравнение с него: Той изложил фрагментите на хлор, йодни пари и киселина. Киселинните пари спомогнали за разхлабване на слоевете на свитъците, а хлорът и йодът помогнали да се направи писмеността по-отчетлива, като променили цвета на папируса.

Днес свитъците от Херкулан се съхраняват в сигурна и стабилна среда и не са изложени на евентуални разрушителни дейности.

През последното десетилетие физиците са направили цифрови сканирания на вътрешността на свитъците в опит да ги разшифроват. Разкритото досега е преобърнало 2000 години философия.

Намериха стъклен мозък на човек в развалините под Везувий

Издигане от пепелта

"Не се страхувай от Бога,

Не се тревожи за смъртта;

Доброто лесно се получава,

Страшното лесно се понася."

Този четириредов фрагмент от един от свитъците е известен като Тетрафармакос (лекарство от четири части) и е капсулиране на етоса на Епикур, атински философ, живял от 341 до 270 г. пр. н. е. Древните му биографи отбелязват десетки книги, написани от Епикур, а философската му школа се разпространява в целия древен свят. В продължение на стотици години епикурейството и стоицизмът са две от най-влиятелните философски учения, но възходът на християнството - с неговия акцент върху изкуплението в следващия живот - намалява интереса към епикурейството, което се занимава само с това тук и сега. След като епикурейската мисъл изпада в немилост, произведенията на епикурейците са разпръснати и изгубени.

От учението на Епикур са останали само най-общите очертания. В продължение на 2000 години едни от най-добрите исторически източници за Епикур са писанията на враждебно настроени мислители от други философски школи или на християнски писатели, които го осъждат като атеист и хедонистична свиня. Да наречеш някого епикуреец означавало да го обвиниш, че се интересува само от удоволствията на собствения си корем.

The Lost Library of Herculaneum: Unravelling the Scrolls That Mount Vesuvius Almost Destroyed
The charcoal-like lumps of papyrus could reveal the lost works of the Greek philosopher Epicurus—if people could figure out how to read them.https://t.co/KoH7xwH1du pic.twitter.com/u0aPaDdtVs

— Sarah (@Sarah404BC) August 18, 2023

Но сега собствените думи на Епикур могат да опровергаят техните обвинения. Разчетените досега свитъци от Херкулан се състоят изцяло от епикурейски текстове, за които някога се е смятало, че са изчезнали завинаги.

Библиотеката вероятно е принадлежала на римски епикуреец на име Филодем, който е писал много за епикурейската мисъл и е събирал съчиненията на философа. От намерените текстове съвременните учени знаят в детайли как са мислили, преподавали и живели епикурейците.

Рецептите за живот са удивително съвременни. Епикур вярва, че всичко може да се обясни с действията на атомите, следващи природните закони, и отхвърля божествените обяснения на събитията. Той твърди, че хората трябва да се съсредоточат върху това да живеят колкото се може по-добре, докато са живи, защото не съществува спасителна отвъдност. Тревогата, страхът и болката трябва да бъдат намалени, колкото е възможно повече, а човешките връзки с приятели са ключът към удовлетворението.

Макар че голяма част от античната философия се занимава със сложни въпроси на езиковата диференциация, метафизиката и логиката, във философията на епикурейците има очарователна простота. Древният мислител предлага, че животът е, за да живеем добре - и че най-добре можем да направим това, като прекарваме време с приятелите си и се наслаждаваме на малките удоволствия. Трудно е да се спори с философ, който е смятал, че хапването на "малко гърне със сирене" е също толкова добро, колкото и скъпото пиршество.