С лучвало ли ви се е да си представяте какво би било да живеете в някой отминал исторически период?
Холивуд доста често продуцира филми на историческа тематика, но питали ли сте се дали животът на хората в миналото в действителност е бил такъв?
Да, днес приемаме почти всичко за даденост, но само преди един век хората са нямали течаща вода, електричество, а може би няма смисъл да се споменават всички останали джаджи, които се появяват впоследствие.
Представяте ли си живота без всички удобства, които имаме днес? Не е било никак лесно. Следващият път, когато решите да се оплаквате, че интернетът е бавен или пък, че са ви спрели топлата вода, се върнете и прочетете тази статия.
Защото днес ще ви разкажем какъв е бил животът през Средновековието.
Или поне малка част от него, тъй като Средновековието продължава цели 10 века.
Обикновено за начало на историческия период се очертава краят на Западната Римска империя (ок. 476 г.), а за негов край – възходът на националните монархии и все по-голямата тежест на културното движение на Ренесанса.
Животът по време на Средновековието в снимки
Днес ще се опитаме накратко да ви впуснем в атмосферата на Средновековието, която няма да ви очарова както причудливите разкази за времето на разцвет в Римската империя, в Древен Египет или в Древна Гърция.
Въпреки това именно този сблъсък със суровата реалност, в която поколения наред са съществували, може да ви подтикне към преосмислянето на много неща за днешния свят.
Рицар или монах?
Частично грешно е разбирането, че през Средновековието по-голямата част от населението е служело или в армията, или е било посветено на религиозна дейност.
До известна степен това е било валидно в периода от 5-ти век до около 1100 г. След това обаче, през 12-ти и 13-ти век, населението в Европа рязко се увеличава, градовете се разрастват и започват да се появяват нови и нови професии.
Днес хората често се разделят на бедни, богати и такива от средната класа. В средновековните общества обаче най-разпространено е било следното разделение: „тези, които воюват”, „тези, които се молят” и „тези, които работят”.
Към първата група, разбира се, автоматично се причисляват всички рицари и воини, към втората принадлежат свещеници, монахини и други хора, част от духовенството.
Третата група е била най-разнообразна, като към нея можем да причислим различни професии от вида на търговци, дърводелци, тъкачи, готвачи, шивачи, лекари, орачи, мелничари, събирачи на данъци и прочие.
Дворецът – характерен белег на благородниците
Много благородници, особено в Западна Европа, живеели в замъци по време на Средновековието. Огромната зала, служеща за различни събития, се намирала в центъра на замъка, а стените ѝ били украсени с гоблени, картини и други видове декорации.
Всички освен господаря на замъка седели на дървени пейки. Обикновено в тези зали присъствал малък балкон, който бил зает от певци и музиканти, които да забавляват благородниците по време на празненство например.
Какво е имало на средновековната трапеза?
Прислугата в замъка най-често спяла на пода.
В залата имало поне по една камина. Камината всъщност е изобретена от северните народи, но намира голямо приложение и в други части на Европа, тъй като предпазва от задимяване на помещението, а извежда димът през комин извън сградата.
Господарят на замъка имал собствено спално помещение с огромно легло и завеси, които да осигуряват личното му пространство.
В горната част на двореца имало и стая за най-важната дама и нейните придворни, където обикновено вършели всекидневните си задължения. От тази стая обикновено се откривала най-красивата гледка в двореца.
Тоалетната била отделно помещение с най-обикновен отвор, висящ точно над рова около двореца.
Животът в двореца
Младите благородници обикновено отивали да живеят в семейството на чужди лордове. Там се обучавали да воюват, да яздят кон, а след навършването на 18 г. преминавали през специална церемония, която ги посвещавала в рицарството.
Храната в двореца е била истински деликатес. Благородниците през Средновековието консумирали много месо, включително лебеди, пауни, диви прасета.
Месото често било сервирано върху дебел и прясно изпечен хляб. Ястието се консумирало с ръце и понякога с помощта на нож. Благородниците рядко ядели зеленчуци.
Наднорменото тегло било знак за заможност и символ на това, че можеш да си позволиш да имаш месо на трапезата си. Лордовете често ходели на лов, а традицията по организирането на рицарски турнири се родила някъде около 12-ти век.
Модата в двореца се променяла през вековете и ставала все по-пищна и екстравагантна. Изключително модерни били широките и обемни ръкави, както и ярките цветове.
Ежедневието на един средновековен лорд
- Малко преди изгрев – Присъствие на меса в църквата, последвано от закуска с бял хляб и вино.
- Сутринта – Лордът обикновено разговаря с най-доверения си човек в замъка. През това време неговата дама бродира, а рицарите провеждат тренировки.
- 10 ч. сутринта – Обяд. Той обикновено се състои от най-различни ястия, а ако има гости в двореца на обяда присъстват шутове, жонгльори, музиканти, които да ги забавляват.
- Следобед – Ако времето е хубаво, лордът обикновено отива на лов. Ако времето е лошо, играе шах или табла в замъка.
- Късният следобед – Молитва, следвана от хранене.
- Ранната вечер – Изслушване на новините от вестоносеца или просто разговор с хората от двореца.
- Лягане – Когато лордът реши, че иска да си ляга, всички казват по една молитва, след което се отправят към леглата си, ако имат такива, разбира се.
Пътуване до средновековния град
Къщите се правели от дървени греди, а празнините се запълвали с кал, глина или тор. Повечето покриви били сламени.
Средновековните магазини обикновено се намирали на улицата пред къщата на съответния занаятчия. Тъй като повечето хора не можели да четат, табелите представлявали рисунки, описващи дейността на занаятчията.
Улиците на средновековния град били тесни и препълнени с хора. В средновековния град било шумно, чували се виковете на градския викач, църковните камбани, гласовете на търговците, приканващи ви да си купите тяхната стока.
Освен търговци на улицата имало и продавачи на „бързи” храни като горещи овчи крачета и говежди ребърца. На гражданите не им е било позволено да носят оръжие в себе си.
По зазоряване всеки ден специален сигнал огласял целия град, канейки всички хора да затворят домовете си и да се прибират. След това из улиците тръгвал нощен патрул, който следял за джебчии и чираци, които са останали навън след сигнала.
Не ви се иска да знаете какви са били наказанията за престъпниците през Средновековието. Крадците например се наказвали директно с обесване. Съществували и други зловещи и жестоки присъди.
Ежедневието в един средновековен град
- 04:00 – Камбаната на църквата бие, напомняйки за първата меса за деня. На нея обаче не присъстват най-ниските слоеве на обществото. По това време те стават и се приготвят за работа.
- 06:00 – Пазарът на центъра на града започва работа.
- 08:00 – В този час на търговците от други селища им е позволено да изложат стоките си.
- 09:00 – Закуска.
- 15:00 – Повечето магазини затварят.
- 20:00 – Вечерната сигнализация, която приканва всички да затворят домовете си. Започва нощната стража на града.
Животът на един средновековен селянин
Обикновените селяни по време на Средновековието имали тежък живот.
През цялата година те били ангажирани с изключително тежък физически труд – оран през есента, сеитба през пролетта, жътва през лятото. Те започвали да работят по зазоряване, приготвяйки животните и приключвало по здрач, малко преди вечерната сигнализация.
Къщите на селяните били изключително примитивни, със сламени покриви и без прозорци. Една трета от постройка била запазена за животните, които живеели на едно място с хората.
Огън горял непрестанно в средата на постройката и въздухът вътре в колибата бил постоянно задушлив и задимен. Нямало много мебели – няколко табуретки, сандъче за спалното бельо и няколко съда за готвене.
В постройките на много селяни имало отделен кът за стана, където женското дете в семейството се учело да тъче вълна.
Селяните се хранели предимно със зеленчуци и други продукти, които могат да се събират в дивата природа – ядки, горски плодове, коприва. Обичайната напитка била домашна бира, а медът, макар и рядко присъстващ, служел за подсладител. Селяните не консумирали бял хляб, а черен ръжен хляб.
Най-трудното време от годината за селяните била пролетта, когато магазините вече изчерпвали хранителните си запаси, а нищо ново все още не пониквало. Тогава много хора умирали от глад.
Мъжете носели туника от груб плат с качулка, ръкавици и кожени обувки с дървени подметки. Жените също обличали дълга туника върху нощниците си.
В домовете им нямало легла, спели върху пода или в най-добрия случай, върху няколко слоя слама. Миели зъбите си с оцет или вино. За разлика от благородниците, които ходели с развалени зъби, защото това било знак, че можели да си позволят захарни изделия.
Разбира се, животът им не е бил изтъкан само и единствено от тежестите на съдбата. По време на Средновековието имало много празници, макар и църковни, по време на които хората не работели и се организирали празненства и фестивали.
Литературата, изкуството, науката
Противно на очакваното от повечето хора през Средновековието науката и изкуството не били в застой.
Разликата е, че до голяма част те са били концентрирани около религията.
Хората от късното Средновековие знаели, че Земята не е плоска. Междувременно се развивали много клонове в литературата и изкуството, които впоследствие щели да разцъфнат по време на Ренесанса.
Да, чумната епидемия през 14-ти век убива около 60% от населението на Европа, но след това ще следва един непрестанен връх на победи за човечеството във всички сфери от живота. И така до днес.
Е, какво ще кажете, бихте ли прекарали един ден в някой средновековен град?
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
