О синовена – но не и изгубена. Красота – която е била и оръжие, и присъда. Съпруга – но не и сянка. Актриса и певица – но преди всичко жена, която не се страхува да каже: „Не знам дали тя някога ще бъде истинска ми майка“.
Това не е разговор за славата. Това е разпит за истината. За лъжите, които наричаме любов. За тишината, която звучи по-силно от аплодисментите. И за онази вътрешна сила, която те кара да се изправиш, дори когато животът е решил, че няма да ти каже цялата истина.
Това е Нети
В новия епизод на подкаста „Храмът на историите” Нети разкрива не само моменти от своята артистична кариера, но и лични преживявания, които са я формирали като човек. Духовно пътешествие, в което темите семейството, майчината любов и една красива лъжа се преплитат в изповед.
„Приказката за грозното пате все едно е писана за мен”, Нети споделя болезнени спомени от детството си, когато е била обект на подигравки заради външния си вид – висока, слаба, с големи зъби – епитети като „щиглец“ и „скелет“ са белязали ранните ѝ години.
Тези преживявания, съчетани с възпитанието от нейната майка, която е вярвала, че красивата жена е непременно глупава, оформят у Нети съзнателно желание да се дистанцира от представата за външна привлекателност. Дори когато започват да ѝ поверяват роли, в които външността ѝ има значение, тя се старае умишлено да се „загрозява“, за да не бъде оценявана през призмата на красотата.
Промяната идва, именно когато двамата с Дони се събират „Човек, който не ми прави комплименти за визията, а цени хумора, интелекта и дълбочината.” споделя тя, а именно това ѝ дава свободата да приеме себе си такава, каквато е – без страх от етикети и очаквания.
Хубавото детство се превръща в красива лъжа
В едно от най-личните си признания пред Мон Дьо, Нети разкрива дълбоко усещане, което я е съпътствало още от детските ѝ години – усещането, че родителите ѝ крият тайна. „Начинът, по който ме гледаха, когато си мислеха, че не ги наблюдавам, ми подсказваше, че нещо не е казано“, споделя тя.
С времето тази интуиция се превръща във вътрешна убеденост, че не е родено дете на своите родители. Въпреки многократните си опити да изкопчи истината от майка си, среща мълчание. „Сега разбирам колко е било болезнено. Цял живот толкова се е страхувала да ми каже“, споделя Нети.
„Много малко хора знаят, че моята майка е част от хората, които са създали плоския екран, на който в момента хората ни гледат. И не е получила признания за това в това отношение”, добавя тя.
Истината излиза наяве
А животът ѝ се променя с един обикновен разговор в пицария. „Човекът срещу мен казва: „Мисля, че срещнах майката, която те е родила”. След последвал ДНК тест с резултат 99,9% сигурност, Нети вече знае — интуицията ѝ през годините е била вярна. Но за нея това откритие не е просто факт. „Най-важното за мен беше да разбера тази жена. Принудена ли е била от обстоятелствата, или просто не ме е искала?“, казва тя с честност, която разкрива дълбоката ѝ нужда от смисъл, а не от упрек.
Истината се оказва трудна, но човешка – майка ѝ е била принудена да я изостави и я е носила в сърцето си цял живот. Нети я нарича „мама Джиджи“, с признателност и приемане, но и с вътрешна дилема: „Не знам дали някога тя ще бъде за мене истинската ми майка. В същото време тя е моята майка. Много е странно.“ допълва Нети.
Нети и… Дони
Годините донасят яснота. Нети признава, че дългогодишният ѝ брак с Дони често е бил погрешно интерпретиран от хората — като „билет към славата“ или „удобна връзка“, а не като съюз между двама творчески партньори. „Слагаха клеймо върху мен, че съм хванала Господ за шлифера“, споделя тя с болка, но и с леко примирение.
Когато получава награда за дебют в Народния театър, в главата ѝ минават хиляди мисли: „Колко години трябва да минат, за да видят хората, че това не е нагласено? Може би 20… Минаха 25“. Днес, след всичко преживяно, тя говори за връзката си с Дони като за нещо рядко и дълбоко: „Още от самото начало бяхме като отбор. Отборът и другите“. Това партньорство, по думите ѝ, се гради не на обяснения и демонстрации, а на тихо, дълбоко разбиране – „Понякога той е на пангара, аз помагам. Обратното – също“.
Животът с човек, който е „по-креативен от хаоса“, както описва Дони, е не просто съвместен живот, а споделено вдъхновение. „Велик е моментът, в който той сяда, и виждам как му се спуска музика. И той просто я хармонизира“. За Нети това не е приказка – това е истина, минала през съмнение, доказателства и вярност. Истина, която издържа изпитанието на времето.
