П рез 1961 г. руският космонавт Юрий Гагарин става първият човек, излязъл в орбита около Земята. През 1969 г. американската лунна мисия "Аполо 11" поставя първите човешки обувки на повърхността на Луната.
Тези нации обаче едва ли са първите, които се замислят за звездите и обмислят възможността за пътуване в космоса.
Човечеството отдавна се е удивлявало на небето и се е стремяло да полети и именно в Англия през 1640 г. един човек на науката за първи път предлага пилотирана мисия до Луната, и то с летяща колесница!
Джон Уилкинс е математик, астроном и духовник. Той е роден през 1614 г. в семейството на златаря Уолтър Уилкинс и Джейн Дод, потомка на благородници от Нортхамптъншир. Уилкинс получава математическо образование в Магдален Хол, Оксфорд, и е ръкоположен за член на Англиканската църква.
През целия си живот той заема множество високи постове, както в академичната, така и в църковната сфера.
През 1644 г. е назначен за капелан на Чарлз Луи. През 1648 г. е назначен за управител на колежа Уодъм в Оксфорд, а през 1660 г. помага за основаването на Лондонското кралско дружество за подобряване на естествените знания.
Уилкинс се ориентира добре в двата свята, но също така се обявява за разделянето на науката и писанието в книгата си от 1640 г. "Разговор за една нова планета".
По времето на Джон Уилкинс Луната наистина е била друга планета
Преобладаващата мъдрост по времето на Джон Уилкинс е, че небесните тела като Луната са създадени по съвсем различен начин от Земята и като такива не се подчиняват на същите природни закони. През 1638 г. Уилкинс публикува книгата "Откриване на нов свят на Луната" (към която през 1640 г. е добавено "Разсъждение"), за да оспори това мислене.
Той доказва, че Луната е естествен обект, направен от камък и със собствена атмосфера, като сравнява нейните характеристики с тези на Земята чрез телескопично наблюдение.
Въпреки че Уилкинс едва ли е първият, който излага тези идеи (всъщност книгата до голяма степен е защита на Галилей и Коперник), той представя идеите на разбираем за обикновения човек език и дори включва илюстрации. Книгата включва и глава, посветена на предизвикателствата и механиката на едно потенциално пътуване до Луната.
Да победиш силите на Земята и да оцелееш в Космоса
Уилкинс иска да преодолее многобройните предизвикателства при планирането на своята програма за космически и лунни полети. На първо място, трябва да бъде преодоляна обаче мистериозната сила, която задържа земните обекти на планетата ни - гравитацията на Аристотел. Уилкинс я разглежда като нещо подобно на магнетизма.
Опирайки се на работата на Уилям Гилбърт, Уилкинс забелязва, че силата на привличане между два обекта варира в зависимост от местоположението и отслабва на по-голямо разстояние. Така че човек трябва само да излезе от обсега на земното привличане и оттам нататък вече ще бъде безпроблемно и лесно.
Използвайки редица методи, включително геометрия и тригонометрия, Уилкинс изказва предположението, че земното привличане свършва на 32 км над повърхността на Земята.
Добре известно е обаче, че температурата спада драстично, колкото по-високо се изкачва човек в планината, и въздухът става по-рядък; предполага се, че въздухът в космоса би бил много по-рядък.
Въпреки собствените си аргументи срещу смесването на Свещеното писание и естествените науки, Уилкинс се обръща към теологията, за да се справи с тези въпроси.
Той твърди, че планинските върхове замръзват, защото са по-близо до облаците, които Бог е създал преди слънцето и затова са студени.
Що се отнася до въздуха, Уилкинс разсъждавал, че въздухът става по-рядък, когато човек се отдалечава от света на хората, замърсен от греха.
По-чистият въздух е нещо, към което човешките дробове не са свикнали, но ще се приспособят. И двата проблема щели да се решат отвъд границата от 32 километра, въздухът щял да бъде топъл, незамърсен и напълно годен за дишане.
Математическа магия: Летящата колесница до Луната на Джон Уилкинс
През 1648 г. Уилкинс публикува книгата си "Математическа магия, или чудесата, които могат да бъдат извършени чрез механична геометрия", в която представя серия от проекти за чудни машини. Една от тях е "Летящата колесница" - устройство, предназначено да превози човечеството до Луната.
Колесницата, проектирана в съответствие с природата, щяла да използва крила за летене, задвижвана от пружини и колела и малко пушек за раздвижване.
Уилкинс обсъжда какъв материал трябва да покрие крилата, като в крайна сметка препоръчва постоянно експериментиране с многобройни носители, за да се намери правилният. Робърт Хук, съвременник на Уилкинс, изглежда е провел много от тези експерименти в книгата си "Микрография" (1665 г.), докато се е опитвал да конструира своя собствена машина.
