Десетилетия след Чернобил в Бавария все още растат радиоактивни гъби

Н а 26 април 1986 се случва най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, а именно тази в съветската Чернобилска атомна електроцентрала.

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. 

36 години след трагедията: Тлее ли нова опасност в Чернобил

36 години по-късно се оказва, че в Южна Германия все още има диворастящи гъби, замърсени с радиоактивен цезий,

сочат данните от ново проучване на Федералната служба за радиационна защита (ФСРЗ), цитирано от ДПА.

Резултатите от него показват, че гъбите са замърсени с изотопи на цезий-137

с произход от ядрената авария в Чернобил през април 1986 година. 

Изследователи на рака казват, че цезий-137 може да се натрупва в тъканите на костите и да увреди генетичния им материал.

Русия: Украинци управляват АЕЦ "Чернобил"

В дългосрочен план това би могло да доведе до заболяване от рак на костите и левкемия.

Всяка година ФСРЗ изследва за наличие на изотопа диви ядливи гъби на осем места в южногерманската провинция Бавария. На някои места са били отчетени над 4000 бекерела цезий-137 на килограм гъби. Горната граница за продаваните по пазарите гъби е 600 бекерела.

Какви са рисковете за здравето?

Излагането на радиация е сравнително минимално, когато дивите гъби се консумират в нормални количества, така че и рисковете за здравето са много малки. 

Все пак ръководителката на ФСРЗ Инге Паулини съветва берачите на гъби в Бавария да ги консумират в умерени количества, "за да избегнат ненужно излагане на радиация".

Прекъсването на тока на АЕЦ "Чернобил" не влияе значително върху сигурността ѝ

Чернобил - какво се случва с природата

7 снимки

Аварията в Чернобил

Аварията в АЕЦ „Ленин“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана за най-тежката в историята на ядрената енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електропреносната мрежа на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават енергия от съседни електроцентрали. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.[6]

На 1 май 1986 г. Алексей Ананенко, Валерий Беспалов и Борис Баранов влизат само с акваланги, без защитно облекло на смъртоносна мисия в басейна под реактора, за да отворят ръчно крановете. Като по чудо, и тримата оцеляват, като двама от тях (Ананенко и Беспалов) през 2018 г. получават орден „За мъжество“ ІІІ степен от украинския президент Петро Порошенко. Баранов получава наградата посмъртно (умира през 2005 г.).