„Да бъда посланик в Русия вероятно беше най-трудната мисия в кариерата ми“, казва пред BBC Лин Трейси, която представляваше САЩ в Москва от 2023 до 2025 г.
Дипломатите на САЩ, Великобритания и европейските страни някога играеха ключова роля в Русия, туширайки напрежението дори в най-мрачните моменти на Студената война.
Но днес, обявени за „неприятелски“ от правителството на президента Владимир Путин, западните посланици са под постоянно наблюдение, изолирани и все по-откъснати от страната, в която са изпратени да разбират, докато войната в Украйна навлиза в петата си година.
BBC разговаря с петима дипломати, служили в Русия от началото на пълномащабното нахлуване.
Те сравняват настоящите нива на натиск с ерата на Студената война, когато западните посолства са били следени чрез физическо наблюдение, подслушвателни устройства, скрити в подаръци, и „шпионски прах“, почти невидим химически агент, използван за проследяване на служители.
Стотици руски дипломати бяха изгонени от страни в Европа и САЩ след началото на войната през 2022 г. Москва отвърна огледално, обявявайки стотици западни дипломати за persona non grata и оставяйки редица посолства с крайно недостатъчен персонал.
30-годишната кариера на Трейси я отвежда в страни като Пакистан, където тя оцелява при въоръжено нападение през 2008 г. Но тя казва, че дори под постоянна физическа заплаха, нейната мисия в Пешавар в известен смисъл е била по-лесна от тази в Русия.
„Там все пак чувствах, че има неща под моя контрол. Това, което направи Москва по-трудна, беше високото ниво на несигурност“, споделя Трейси. Постоянният натиск от страна на руското контраразузнаване е бил основният източник на тази несигурност, спомня си тя.
Руските дипломати на Запад също се оплакват от подобно несправедливо отношение. Но според дипломатите, разговаряли с BBC, мащабът и тактиките на московските разузнавателни служби са много по-големи.
„Очаквайте подслушвателни устройства, очаквайте камери във всяка една стая на къщата си“, споделя бивш европейски дипломат относно предупреждението, което е получил преди заминаването си за Москва.
Друг бивш посланик казва, че са били принудени да уволнят двама руски служители, след като руската служба за вътрешна сигурност, ФСБ, се е опитала да ги вербува с искане да докладват за всичко, което се случва в дипломатическата мисия. Двамата вместо това съобщили на посолството, откъдето ги освободили, „в противен случай те можеха да бъдат изправени пред някакво наказателно преследване“.
Междувременно руснаците, които обикновено биха изграждали отношения с дипломатическия състав, като работещите в академичните среди и културата, също биват застрашавани и заставили да избягват контакти със западни представители. Един от бившите посланици казва, че неговите гости веднъж са били „следени“ от агенти на ФСБ чак до вратите на посолството.
Едва този юни гости, поканени в резиденцията на британския посланик в Москва за празнуването на рождения ден на краля, заявиха, че са били тормозени от прокремълски активисти и журналисти от държавните медии, а след това разпитвани от полицията. Един от гостите казва, че оттогава е отказал няколко покани за събития в западни посолства от страх.
Не всеки може да се справи с натиска.
Бивш посланик казва, че „постоянната параноя“ е накарала редица служители да напуснат работата си. Дори след като самият той напуснал Русия, добавя той, месеци наред продължавал да се оглежда през рамо.
„Генералите показват на какво са способни по време на война. Същото важи и за дипломатите“
В непосредствените последици от нахлуването в цяла Европа имаше дискусии дали да се изтеглят посланиците или напълно да се прекрати работата в Русия, казва бившият френски посланик Пиер Леви. Той си спомня, че веднага се обадил в Париж, за да каже, че изтеглянето на пратениците би било грешка, чувствайки, че колкото по-лоши стават отношенията, толкова по-важни стават те.
Нахлуването бързо трансформира тяхната работа, казва друг бивш европейски посланик; сътрудничеството, необходимо за обичайните им усилия в двустранните отношения, търговията и съвместните проекти, вече било невъзможно.
А за тези, които останаха в Русия, войната донесе куп нови приоритети извън подкрепата за собствените им граждани и компании.
Първо, страните, разглеждани от Москва като неприятелски, все пак искаха поне някакъв канал за комуникация с руските власти, за да получат точна представа за случващото се вътре в страната. Но те също така трябваше да защитят персонала си и да поддържат функционирането на посолствата си.
След забраната на Русия да се наемат чужди граждани през 2021 г., екипът по поддръжката на посолството на САЩ остана с крайно недостатъчен състав. Дори дребен водопроводен проблем като течаща тръба можеше да се превърне в голям проблем, отнемащ от времето на дипломатическите служители.
Един дипломат си спомня как обсъждал недостига на персонал с руски представител, който го посъветвал да не се тревожи твърде много: „Той каза: „Все пак все още имате готвача“.
Финансовите санкции, наложени от западните правителства в подкрепа на Украйна, създадоха различни ежедневни трудности. След като руските банки бяха изключени от платежната мрежа Swift, а Mastercard и Visa преустановиха операциите си в Русия, много посолства се бореха с основни оперативни разходи.
Бивш посланик си спомня как просто останал без пари в брой и не можел да плати на персонала си, докато друг дипломат, който продавал колата си, след като бил изгонен, донесъл рублите в посолството в куфар. „Пълна лудост е. Но трябваше да гледаш на това с чувство за хумор“, смее се дипломатът.
Руските власти правят малка тайна от отношението си към западните дипломати. Те открито обвиняват тези от „неприятелски страни“ в участие в „шпионаж“.
Москва е особено критична към онези, които проявяват интерес към изяви на инакомислие срещу Кремъл и според руския журналист Алексей Венедиктов практически е забранила на повечето руски служители да разговарят със западните посолства.
Това само влоши отношенията със Запада, казва Венедиктов, който си спомня как е казвал на руски служители: „Оставате погрешно разбрани именно поради собствените си действия, защото посланиците не могат да вършат работата си“.
Днес Москва има почти никакъв контакт с много западни правителства, казва бивш европейски дипломат. „Няма обаждания, няма срещи на министерско ниво“, обяснява той.
Но те казват, че това е направило дипломатите още по-важни, оставени с отговорността да предават позициите на своите правителства на Москва: „Генералите показват на какво са способни по време на война. Същото важи и за дипломатите. Когато нещата станат наистина трудни, всяко едно нещо, което правиш, всъщност има значение“.
Лин Трейси напусна Москва през 2025 г. с усещането, че е изпълнила основната си мисия: посолството на САЩ е устояло твърдо. Но тя също така се гордее с работата, която тя и нейният екип са свършили за поддържане на връзката между американците и обикновените руснаци.
„Защото в даден момент отношенията между правителствата ще имат шанс да се подобрят и тези връзки между хората ще бъдат там, за да помогнат за ускоряване на това подобрение“, категорична е тя.
