Т ичане назад - напоследък все повече хора практикуват тази модна дисциплина. В социалните мрежи мнозина пишат за невероятните здравословни предимства на тичането заднешком. И понеже е известно, че социалните мрежи не са непременно най-сериозният източник на информация, нека видим какво казва науката, съобщи Deutsche Welle.
(Във видеото може да научите повече за: Как редовното спортуване ни помага в живота?)
Не е нова тенденция
Всички знаят, че всяко движение се отразява добре на човешкото тяло – независимо дали ще e джогинг, разходка или нещо трето. Същото важи и за краченето напред. Но мнозина потребители в социалната мрежа ТикТок твърдят, че да вървиш или тичаш назад имало много допълнителни положителни ефекти: подобрявало подвижността на бедрата, стойката, координацията и усещането за собственото тяло, намалявало болките в коленете, изостряло ума, освежавало паметта и спомагало за решаването на проблеми.
Досега има много малко изследвания за ефективността на тичането заднешком. Всъщност, тази спортна практика изобщо не е нова. Още през 19 век се съобщава за хора, които пробягвали заднешком стотици, ако не и хиляди метри. Епохален момент е регистриран през 1915 година: след облог Патрик Хармън взел заднешком разстоянието от Сан Франциско до Ню Йорк – това поне съобщават независими медийни източници. Не е съвсем ясно дали това е било полезно за здравето му, но нека видим какво показват актуалните научни изследвания.
Различна моторика
Тичането заднешком не е буквално обратното на тичането напред. Когато се движи назад, човек упражнява много по-силен когнитивен контрол. В този контрол най-сериозно е впрегнат префронталният кортекс, предната мозъчна кора – сектор от мозъка, който отговаря за планирането и извършването на действия. Логично е, че когато човек се движи заднешком, мозъкът не разчита толкова на визуалната информация, за да контролира движенията – и поради това е принуден да следи по-прецизно за извършването на това действие.
Но и самото движение не е същото, както при тичането напред. При тичането назад се натоварват повече бедрата и седалищните мускули, а по-голямата активност на квадрицепса – четириглав мускул в предната част на бедрото – спомага за намаляване на болките в коляното. Това поне показват първите изследвания. Заради различната моторика при тичането назад се намалява и натоварването върху вътрешната част на коляното. Тъкмо там по-възрастните хора често развиват артрит. Повишената активност на различни мускулни групи и на различни части от мозъка при тичане заднешком в крайна сметка водят и до изгаряне на повече калории.
В терапевтичната практика при много пациенти вече е установен положителен ефект – изследователите са проучили резултатите от няколко студии. Оказва се, че тичането назад подобрява баланса при пациенти с болестта на Паркинсон или след мозъчен удар. Трябва обаче да се има предвид, че за момента събраните данни не са достатъчни за сериозно и категорично заключение.
Други изследвания стигат до извода, че тичането назад помага при пациенти с остеоартрит и дори може да намали болките им. В професионалния спорт също вече практикуват тичане заднешком. Според едно изследване такава тренировка помага за възстановяване след контузии, особено на коляното.
Тичайте, но на бягаща пътечка!
В обобщение: ентусиазмът на тема „тичане заднешком", който се шири в социалните мрежи, все още няма достатъчно сериозна научна подплата – не е натрупана необходимото количество информация в съответните изследвания.
Специалистите съветват тичащите назад да го правят или на бягаща пътечка или в компания на друг човек, за да не създават опасност за движението или околните. Защото ограниченото зрително поле може да насърчава конгнитивните способности, но то създава и опасности, свързано е с рискове.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
