Защо вземаме лоши решения

В секи допуска грешки. Най-често на тях се гледа като на нещо лошо, което трябва да бъде избягвано на всяка цена, но истината е, че те могат да бъдат и много полезни, тъй като ни помагат да подобряваме уменията и знанията си.

А замисляли ли сте се какво ни кара да вземаме лоши решения? Причините, разбира се, могат да бъдат различни, но според психолозите съществуват някои модели на поведение, които са сходни при почти всички хора.

Ето част от тях:

Ефектът на неяснотата

Повечето хора не обичат да рискуват. Когато сме изправени пред някаква дилема, ние почти винаги вземаме онова решение, резултатът от което ни е предварително известен.

Доказателство в подкрепа на това твърдение са резултатите от прочуване, извършено от експерти от университетите в Орегон и Пенсилвания. Участниците в него трябвало да теглят топчета от кутия. Преди да го направят, те давали своите прогнози какъв ще бъде цветът на избраното от тях топче. Ако познаели, получавали парична награда. В кутията имало общо 90 топчета, 30 от които били червени, а останалите – черни или жълти. Изненадващо или не, повечето хора решили да заложат на червеното – независимо от факта, че в кутията можело да има 60 черни или 60 жълти топчета.

What is the Ambiguity Effect and how is it hurting your business? https://t.co/NYh4ObVdbY pic.twitter.com/6pRPrctsaR

— The American Genius (@AGBizWire) December 9, 2015

Като се има предвид колко много неща в живота са абсолютно непредвидими, този принцип често ни кара да избягваме излишните рискове.

Пример в това отношение е търговията с акции. Повечето хора биха предпочели да инвестират парите си в някоя добре позната и утвърдена компания, а не в такава, която е основана само преди няколко месеца. Това може да се разгледа и като проявление на инстинкта ни за самосъхранение – всеки би предпочел да изяде плод от дърво, за който знае, че не е отровен, вместо такъв, който вижда за пръв път.

В същото време, именно тази черта ни пречи „да ударим джакпота“, инвестирайки в някоя стартираща компания, която след известно време може да се превърне в наследника на „Гугъл“.

Хипотезата за справедливия свят

Ужасни неща се случват всеки ден и ние няма как да променим това. Единственото, което можем да направим, е да се примирим с тази мисъл. В същото време много хора споделят убеждението, че всеки си получава заслуженото. Според тях добрите дела един ден се възнаграждават, а лошите се наказват, като за спазването на това морално равновесие следи някаква универсална сила – като Бог или съдбата.

Именно тази концепция стои в основата на т. нар. хипотеза за справедливия свят. Понятието е описано за пръв път от социалния психолог Мелвин Лърнър през 60-те години на миналия век. Той искал да разбере защо високообразовани студенти осъждат бедните хора като „мързеливи и некадърни“, независимо че повечето от тях са жертви на социално-икономически процеси, които са извън техния контрол.

Лърнър смята, че за да поддържат психологическото си спокойствие, хората имат нуждата да вярват, че живеят в справедлив свят – в такъв, в който всеки си получава заслуженото.

През 1966 г. той провел следния експеримент: на група хора било обяснено, че трябва да наблюдават как един човек изпълнява различни задачи. Когато не се справял, той бил наказван по особено жесток начин – през тялото му преминавал мощен електрически импулс („наказанието“, разбира се, не било истинско, но групата не знаела това).

Наблюдателите нямало какво да направят, за да помогнат на човека. В резултат, съвсем скоро те започнали да се убеждават взаимно, че той най-вероятно е направил нещо, с което си е заслужил наказанието.

Gender-based and domestic violence remain common in Europe, especially affecting women and girls. The EU is taking measures to put an end to it ↓

— European Parliament (@Europarl_EN) April 13, 2022

Хипотезата за справедливия свят е изключително деликатна тема. В голяма степен именно това е причината, поради която някои хора оправдават домашното насилие. В техните очи, ако жена е станала жертва на психически или физически тормоз, то тя е направила нещо, с което го е заслужила. Това е и причината редица програми, предназначени да помагат на малцинства или маргинализирани групи, да не получават необходимата подкрепа. Особено показателни са резултатите от изследване, проведено през 2009 г., според които издигането на монументи в памет на жертвите от Холокоста може да доведе до увеличаване на проявите на антисемитизъм.

Ефектът на Пелцман

Според тази теория, създадена от професора от университета в Чикаго Сам Пелцман, вземането на твърде много предпазни мерки често има обратен ефект и води до повече инциденти и контузии, тъй като те създават чувство за неуязвимост.

Казано по друг начин, колкото по-сигурни се чувстваме, толкова по-големи рискове сме склонни да поемаме. Изследване на учени от университета „Джордж Вашингтон“ разкри нещо много любопитно: хокеистите, които носят предпазни маски, извършват нарушения по-често.

Причината е, че те не просто се чувстват по-сигурни, но и имат нужда да поемат по-големи рискове, за да усетят същия прилив на адреналин, както когато играят без въпросните маски.

Ефектът на Пелцман е обект на разпалени дебати. Причината е, че на практика е невъзможно да се измери в каква степен той действително влияе върху човешкото поведение.

Според някои учени ефектът може да се забележи особено отчетливо при шофьорите. Въвеждането на все по-ефикасни системи за безопасност на колите води до осезаем спад в броя на смъртните случаи при катастрофи. В същото време обаче те карат шофьорите да се чувстват по-сигурни в своите автомобили и да карат по-рисково. Доказателство за това е високият брой пътни инциденти.

Ефектът ИКЕА

Този ефект е свързан с идеята, че хората ценят повече онези предмети, които са направили или сглобили сами – дори и ако имат някакви дефекти или несъвършенства. За нас те са с много по-висока стойност от всеки артикул, купен от магазин. Процесът на създаването на даден предмет също така е демонстрация на нашите способности. Любопитна подробност е, че ефектът се наблюдава най-вече при хората, които са били обект на подигравки заради своята несръчност. Те са склонни да придават изключително висока стойност на всяко свое творение – независимо дали то е качествено или не.

https://twitter.com/Toffeemen68/status/1427781026458312707

Ефектът ИКЕА получава името си от доклад от 2011 г. в изданието Journal of Consumer Psychology, авторите на който са Майкъл Нортън, Надиъл Мокон и Дан Ариели. Те избират въпросното име по една проста причина – продуктите на шведския производител обикновено изискват известно сглобяване. За да потвърдят емпирично този феномен, те провеждат експеримент, който включва както сглобяване на мебели от ИКЕА, така и сгъване на оригами и конструиране на Lego. Резултатите са показателни – хората възприемат творенията си като много по-ценни от тези, правени от други.

Влиянието на въпросния ефект може да бъде забелязано навсякъде. Именно заради него вашият шеф е твърдо решен да следва собствения си план, без да се вслушва в полезните съвети на своите подчинени. Ако пък е подложен на постоянни критики и всеки му повтаря, че ще се провали, това само ще увеличи решимостта му да следва този план. Нашата нужда да доказваме своите качества често може да попречи на способността ни да изберем най-добрия начин на действие, особено когато е предложен от някой друг.

Още от автора:

Малтусианският проблем – обречено ли е човечеството

Теория на игрите – какво стои зад решенията, които вземаме

Очаквай неочакваното: Какво представлява теорията на хаоса