„Аквамен“ – епично приключение със смайваща визия

К оледните box office резултати от света шокираха мнозина със смазващата победа на „Аквамен“ - първи солов филм за приключенията на считания за непопулярен супергерой на DC Comics, над „Мери Попинс се завръща“ и „Бъмбълби“, заглавия от поредици с доста по-дълга и успешна история в киносалоните. Лентата с Джейсън Момоа регистрира тройно по-големи приходи от своите конкуренти.

Това само вдигна още повече очакванията към филма, чиято премиера в България бе на 28 декември. След като лентата вече излезе, можем да заключим, че победата ѝ във финансов аспект е заслужена.

„Аквамен“ е типът продукт, който се получава, когато голямо студио даде свобода на действие на креативен режисьор с въображение и визия. Джеймс Уан е именно такъв тип творец и Warner Bros. дължат комерсиалния успех на своя филм изцяло на неговите способности и талант.

„Аквамен“ впечатлява най-много на визуално равнище.

Сюжетът използва класическа структура и архетипи за персонажи, представянията на актьорите не излизат извън границите на очакваното от тях, а в сценария има както точни попадения на емоционално ниво, така и пресилени моменти. Но това, с което лентата печели и завладява зрителя, е въздействието на всеки кадър.

Джеймс Уан рисува картини чрез страхотна екшън хореография, чрез безупречни компютърно генерирани изображения, чрез съвършено кадрирани прочувствени моменти, чрез точно употребени миниатюри и други практически визуални ефекти. Подводният свят, който режисьорът създава, спокойно може да се сравнява със своя блясък и разнообразие с „Междузвездни войни“ или „Аватар“.

В това се включва дизайнът на сгради, костюми, оръжия, превозни средства и на голям брой колоритни същества. Уан е вкарал в лентата възможно най-много от митологията на Аквамен – и е представил всеки неин елемент в подобаващо грандиозен стил. Във вида на чудовищата му си личат корените на режисьора в азиатския хорър жанр, където той стартира кариерата си.

Но Уан не се ограничава само до създаването на нов, фантастичен свят.

Сцените, заснети на реални локации като Сицилия и Сахара, са също толкова впечатляващи. Панорамите на тези места, наред със статично заснетите сцени с родителите на главния герой на скалистия морски бряг, са най-естетични от целия филм.

Екшън сцените също заслужават висока оценка заради своето разнообразие.

В хода на действието героите бягат от бури и цунамита, изплъзват се от лапите на морски чудовища, бият се с бляскави тризъбци, влизат в юмручни схватки, престрелки и преследвания – две от които са иновативно заснети с паралелни кадри в Сицилия – и най-сетне взимат участие в епична подводна битка между две армии.

По този начин всяка следваща опасност пред протагонистите изглежда нова и интересна, а динамиката в сюжета не угасва, нито създава чувство за повторение или умора у зрителя. Човек трудно може да отклони поглед от този пъстър, безумен фон, но това не означава, че представянията на актьорите в съответните роли са некомпетентни, по който и да е параграф.

В амплоато на главния герой Джейсън Момоа вероятно впечатлява най-много от всички.

В предишната ми статия тази седмица вече засегнах липсата на интересни роли във филмографията на актьора от „Игра на тронове“, но персонажът на Артър Къри, познат още като Аквамен, му позволява да покаже, че талантът му се простира отвъд изваяните мускули, поддържаната дълга коса и мистериозните очи.

Коледният подарък за жените на кино тази година

Момоа изпълва ролята с познатата си агресивна енергия и чар, но сценарият бързо го принуждава да тушира хиперактивното си излъчване. Нежеланието на героя му да се бори за трона на своята подводна страна постепенно се обяснява с неговите комплекси и неувереност и Момоа съумява да илюстрира тази страна на Аквамен не по-малко ефикасно от мачо изпълненията му и екшън подвизите.

Неговата спътница Мера също впечатлява като личност –

както с дълбочината на мотивите зад действията си, така и с активната си позиция, далеч по-решителна и категорична от тази на главния герой. Ослепителната Амбър Хърд не допуска грешки в представянето си, а с прелестния си външен вид често става и център на някои от най-красивите кадри на режисьора Уан.

Уилям Дефоу и Патрик Уилсън изиграват ролите съответно на класически ментор за главния герой и на основен злодей компетентно и хладнокръвно. А само месец и половина след печално недоразвитата си роля като Иван Драго в „Крийд 2“, Долф Лундгрен отново изиграва персонаж с раздвоени мотиви и вътрешен конфликт, които сценарият не му позволява да изследва достатъчно.

Последният рунд на Роки Балбоа

Яхия Абдул-Матийн пък изиграва най-известния враг на Аквамен от комиксите,

Черната Манта. Сюжетът логично вплита корените на персонажа му в историята на главния герой, след което елегантно го отстранява от основната сюжетна линия и правилно го оставя за доразвиване в евентуални следващи части, каквито със сигурност ще има предвид колосалните приходи за този филм.

На последно място, но не и по важност, Никол Кидман изиграва кралица Атлана,

майката на Аквамен, с отделни моменти на излишно театралничене и хипербола, но трогателното ѝ представяне в първите няколко минути от лентата може да предизвика сълзи в очите на почти всеки зрител. Нейната героиня също подлежи на доразвиване в бъдещите продължения.

Финалната присъда за „Аквамен“ е лесна, еднозначна и категорична.

Лентата притежава всички качества, които човек може да иска от епичен блокбъстър на кино – мащабна визия, диво въображение, приключенски дух и добри актьорски представяния. И именно затова безспорно си струва гледането на голям екран.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.