А ко някой през 2018 г. не е чувал за Роки Балбоа и за митичната поредица около неговите лични и професионални премеждия, то по всяка вероятност е живял под скала през последните четири десетилетия. Филмите за Роки отдавна са се превърнали в истинска династия в киното, написали са и са пренаписали правилата в своя жанр, и са оставили неизличима диря в глобалната попкултура.
Накратко казано, поредицата за Роки е за спортната драма това, което „Междузвездни войни“ е за научната фантастика. И паралелът между двете легендарни марки никога не е бил по-очевиден, отколкото е в „Крийд 2“ - осмата лента с участието на Силвестър Сталоун в ролята на неповторимия Балбоа.
„Крийд: Сърце на шампион“ - предишната част от поредицата, вече постави на фокус поколенческия мотив, който е водещ в „Междузвездни войни“, чрез новия главен герой Адонис Крийд, син на Аполо Крийд от първите четири филма за Роки. Продължението, „Крийд 2“, само подчертава този мотив още повече, като изправя на ринга сина на покойния Крийд срещу сина на неговия убиец Иван Драго.
В ролята на Драго, повече от 30 години след „Роки 4“, се завръща Долф Лундгрен, а синът му Виктор се играе от Флориан Мунтеану - румънски боксьор и бодибилдър. Двамата своеобразни злодеи предоставят на „Крийд 2“ най-големия му шанс да бъде оригинален, дързък и емоционално разтърсващ като своя предшественик в поредицата. За съжаление, шансът остава напълно пропилян.
Сценарият на лентата загатва с ясни, но доста откъслечни, препратки за личната драма на семейство Драго, изживяна след загубата на Иван от Роки през 1985 година, илюстрирана в „Роки 4“. В ролята на по-възрастния Драго, Долф Лундгрен лаконично обяснява както на Роки, така и на зрителите, как Иван и цялото му семейство са прогонени от Съветския съюз след неговото поражение.
Встрани от това, всякакви мотиви за травмиращото израстване на младия Виктор Драго, за мотивацията му като боксьор и за емоционалните взаимоотношения с майка му са засегнати твърде бегло и повърхностно, за да придобият каквато и да е значима драматична тежест в целия контекст на сюжета.
Част от заключителните сцени губят въздействието си именно поради тази причина.
Ако екранното време за развитие на протагонисти и антагонисти беше разделено поравно, сценарият щеше да спечели много, тъй като едва загатнатата лична драма на Драго е не по-малко интригуваща от конфликтите, пред които се изправят познатите ни герои. За щастие, този недостатък на филма далеч не го превръща в пълен провал.
Причината за това са все така очарователните герои, чиито съдби следим като зрители от „Крийд: Сърце на шампион“ насам. Майкъл Б. Джордан блести в ролята на главния герой Адонис, който открива, че далеч по-голямо предизвикателство от това да оправдаеш очакванията, които ти стоварва известното фамилно име, е да се справиш с отговорностите на зрелия семеен живот.
Също като ментора му Роки Балбоа, спортната амбиция на Адонис остава обвързана именно с личните му чувства и емоции, а не с алчност или его. И пак също като Роки и жена му Ейдриън, моралният център на новия герой е неговата съпруга Бианка, изиграна безупречно във втори пореден филм от Теса Томпсън.
Бианка преминава през свое собствено емоционално пътуване в рамките на сюжета и нейните професионални цели като певица остават не по-малко важни от боксовата кариера на Адонис. По този начин сценарият позволява на Теса Томпсън да инжектира в ролята много повече от симпатичен външен вид и приятен глас.
Не на последно място, разбира се,
Слай Сталоун отмъква всяка сцена, в която участва в амплоато си на Роки Балбоа.
Ролята му е намалена, но си остава все така ключова. Ако това е последната му поява като Роки, може да се поспори, че Сталоун заслужава по-подобаващо сбогуване, но актьорът вече пропусна две златни възможности да се оттегли със страхотните „Роки Балбоа“ през 2006 г. и „Крийд: Сърце на шампион“ през 2015-та, когато бе номиниран и за „Оскар“.
По сходен начин Долф Лундгрен заковава вниманието във всяка своя сцена като Иван Драго и емоционалните нюанси, които сценарият му позволява да загатне в своето интелигентно представяне, още повече подчертават нуждата за по-дълбоко развитие на персонажите на антагонистите. Най-въздействаща и шокираща в заключението на действието е именно неговата реакция и поведение.
За какво се готви Долф Лундгрен
Режисурата на Стивън Кейпъл, който наследява стола от Райън Куглър, е на нивото на цялата продукция – компетентна, но предвидима. Няма ги 360-градусовите кадри в зрелищните боксови мачове, които бяха налице в „Крийд: Сърце на шампион“, липсват и емоционално заредени кадри като финалната панорама от предишния филм с Крийд и Роки на стълбите на спортния музей във Филаделфия.
Финалната присъда за „Крийд 2“ няма как да бъде еднозначна
и ме връща към сравнението между филмите за Роки и „Междузвездни войни“. Когато една поредица натрупа фенбаза като горепосочените две, всяко излизане от познатата формула може да бъде посрещнато с гняв и възмущение от отколешните фенове.
Star Wars: Последните джедаи – филмът, който всички очаквахме
Такъв беше случаят с осмия епизод от „Междузвездни войни“, „Последните джедаи“, по всяка вероятност най-оригиналният и драматичен филм от поредицата от „Империята отвръща на удара“ насам. Лентата беше посрещната с отровна омраза от така наречените фенове, тъй като дръзко пренаписа канона на „Междузвездни войни“ и си позволи да бъде оригинална и иновативна.
„Крийд 2“ не поема такива художествени рискове. Филмът се придържа към познатата формула на филмите за Роки и с това се превръща в заглавие, което лесно може да се препоръча на феновете им.
Но също както „Крийд: Сърце на шампион“ бе израз на филмово преклонение към класическия „Роки“, „Крийд 2“ взаимства от по-безинтересните продължения на оригинала и заради това е обективно по-безинтересен филм. Неангажираните зрители няма да видят в него нищо, което не могат да видят, в която и да е традиционна спортна драма от последните няколко десетилетия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
