И зкуството имитира живота и животът имитира изкуството. Фразата може да е стара като света, но никога не е преставала да бъде вярна. Новостите в живота ни най-често се представят от пионери, откриватели и прочие гениални личности, които са си позволили да предизвикат системата и да излязат извън нея.
В седмото изкуство ситуацията не е много по-различна.
Американската студийна система често и доста клиширано е обвинявана за това, че потиска таланта на индивида и вкарва творците в корпоративно изградени релси. Но исторически доказаната истина е, че способните артисти винаги намират начин да покажат своя талант както в независими продукции, така и в студийни проекти, и да оставят следа в киното и попкултурата, а не единствено в умовете на арт феновете. През 2018 година това не се е променило, надали и ще се промени скоро.
НЯКОИ ОТ ОСНОВНИТЕ ФИЛМИ НА НАЙ-ОРИГИНАЛНИТЕ И ДРЪЗКИ РЕЖИСЬОРИ В НАШИ ДНИ ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА
Райън Куглър е едно от основните имена, които изпъкват в този аспект.
Тъмнокожият млад режисьор прикова вниманието на критиката с разтърсващата биографична драма Fruitvale Station през 2013 г., посветена на Оскар Грант, жертва на полицейско насилие в САЩ.
Главната роля бе изиграна от Майкъл Б. Джордан, с когото Куглър заформи успешно партньорство. Следващият им проект, „Крийд: Сърце на шампион“, също бе шумен критически успех, получи редица номинации за престижни награди и възкреси поредицата за Роки Балбоа.
Последният рунд на Роки Балбоа
Тазгодишният филм на Куглър, „Черната пантера“ на Marvel Studios, пък се превърна в културен феномен с илюстрацията си на тъмнокожи комиксови персонажи, регистрира приходи над един милиард долара и вече бе номиниран за „Златен глобус“ в категорията за драма. Трудно е човек да си представи каква ще е следващата стъпка на Куглър при филмографията му дотук.
„Черната пантера“: Стъпка назад за Marvel преди големия финал
Ако историите във филмите на Куглър са основно за хора, белязани от омраза и предразсъдъци, то сюжетите на друг наскоро нашумял режисьор, италианецът Лука Гуаданино, пък са неизменно свързани с любовта. Call Me By Your Name от миналата година бе сред номинираните ленти за „Оскар“ за най-добър филм и трогна света с поетичната си илюстрация на любов между хомосексуалисти.
Денис Вилньов също не може да бъде пропуснат в списъка с оригинални режисьори през последното десетилетие.
Склонността му към технически иновации, подчертана в последните му филми „Първи контакт“ и „Блейд Рънър 2049“, може да се сравни единствено с таланта му на хитър разказвач, засвидетелстван в трилърите „Затворници“ и „Сикарио“.
Насилие без поука и история без смисъл в „Сикарио 2: Солдадо“
Последният филм на Вилньов бе именно „Блейд Рънър 2049“, който излезе през октомври миналата година.
„Блейд Рънър 2049“ - поляризиращият шедьовър на годината
Ако търсите режисьор, който привлече вниманието на критиката през 2018-та, то няма защо да търсите по-далеч от Панос Косматос и безумния му колоритен шедьовър „Манди“.
С налудничавия Никълъс Кейдж в главната роля, демонични рокери на мотоциклети, религиозен култ, готически секири и дори схватка с моторни резачки, филмът шокира и приковава сетивата с всеки свой кадър. Косматос акцентира върху употребата на психоделични наркотици от някои от персонажите си и подбира цветовата гама на лентата си в съответствие с това.
„Манди“ до голяма степен е антипод на „Отвъд черната дъга“, предишният филм на режисьора, който е доминиран от студени цветове и дори съдържа дълга сцена в негатив. Сюжетът там на свой ред се движи с много бавно темпо, докато безумната енергия, с която е пропита втората половина на „Манди“, показва красноречиво широкия диапазон на способностите на Косматос като режисьор.
Но никой разговор за иновативни творци в седмото изкуство през текущото, а и предходното десетилетие, не може да бъде пълен, без да се спомене едно друго име. То принадлежи на човека, който изуми света с преобърнатия сюжет във филма си „Мементо“, промени комерсиалното кино завинаги с „Трилогията за Черния рицар“ и миналата година обра редица награди с „Дюнкерк“.
Става дума, разбира се, за виртуоза Кристофър Нолан,
който не спира да движи напред техническия прогрес в киното и да прави широко достъпни, развлекателни филми с дълбоки послания и смислени теми още от началото на 21 век. Именно Нолан въведе употребата на IMAX камери при заснемането на блокбъстъри в средата на миналото десетилетие.
За многото теми, засегнати от маестрото във филми като „Интерстелар“ и „Генезис“, и за техническите му иновации може да се изпише цяла докторска дисертация, но в галерията, ще откриете заглавията на негови – а и не само – произведения, които просто е най-добре да гледате. А какво по-хубаво време за това от коледните празници?
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
