П рез 60-те години на миналия век в световната архитектурна мисъл назрява нова философия за изграждането на жилищни комлески. Предполагаемият рай на земята трябва да излезе извън спретнатата редица от улици и сгради и да се отправи към парка, в сърцето на който се простират отделни жилища. Между тях има въздух, а слънцето огрява навсякъде. В Берлин раят, който доближава човека до природата, се казва квартал „Тиргартен“, у нас – „Младост“.
За главен архитект на супермодерния софийски квартал през 1964 г. е определен Богдан Томалевски. Френски възпитаник, който добре познава тенденциите в архитектирата, а името му се нарежда сред авторите на столичния комплекс „Заимов“, централата на БСП на „Позитано“ 20, Министерството на външните работи, вила „Калина“ в Боянската резиденция, в която живеят президентите ни, и църквата на Ванга в Рупите.
Върху т.нар. Югоизточен район – една от най-благоприятните части за жилищно строителство в София по това време – Томалевски проектира българския „Тиргартен“,
разказва Vbox7 в канала fiveminutessofia.
Младият столичен комплекс се строи върху землищата на тогавашните села Дървеница, Симеоново и Горубляне. Държавата изкупува на ниски цени нивите, собственост на отделни шопи, в името на социалистическата мечта. Една малка част все пак е заета и от държавни терени – една казарама – там, където днес е пазарът „Младост 1“, и школата на МВР.
Генералният план на София предвижда новият жилищен район, поместен в югоизточната част на града, да граничи с магистрала София – Пловдив, село Дървеница и улица 256. Замисълът бил кварталът да е опасан от плавателния канал на плана „Мусман“ от 1938 г., според който край града трябвало да бъде изграден залесителен пояс в английски стил.
Арх. Богдан Томалевски започва строежа на първата част на „Младост“ и
в началото всичко върви по план – кварталът е рехаво застроен, има много пространства между жилищните блокове,
а вижданията му, че в допира с природата човек става по-добър, са почти реални. С времето обаче кварталът започва да се уплътнява и той се оттегля от проекта.
Към „Младост 1“ се оформят още четири микрорайона с по четири жилищни групи, с по около 7500 жители. През 70-те години се построяват втората и третата част на район „Младост“, през 1980 г. е приет планът за четвъртата, а година по-късно и за петата част – „Младост 1А“. През 1988 г. на територията му вече живеят 97 000 души. Мащабите на жилищния коплекс са невиждани до този момент в столицата. От малък зелен квартал, който има за цел да опази гледките към Витоша, той се превръща в район с размери на голям град. От синоним на новото жилищно строителство „Младост“ става известен като една от „спалните на столичани“, в които те се прибират само за да преспят.
Години по-късно кметът на София за периода 1978 – 1986 г. Петър Междуречки казва:
„Тогава нямахме пари да строим паркове. Беше нещо като „кюнци имам, печка нямам...“.
Ако имахме средства, щяхме да построим и парковете, и зоните за спорт, и плувните басейни, и зоните за отдих, ама нямахме. Бързахме да направим жилищата, за да има къде да се подслонят хората, но я нямаше обслужващата част. Не можахме например да направим паркинги и затова хората си паркират колите и до ден днешен на зелените площи“.
С времето „Младост“, вторият по големина район в София, става синоним и на протести и гражданско недоволство срещу застрояването на зелени площи. Повод за непрекъснато връщане към закона „Лучников“ за реституция в реални граници заради онези голи полета на отделни шопи. Заради едни декемврийски събития пък, при които неколкократно биват възпламени автомобили в района, той си печели и прозвището „Горящият квартал“.
„Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта“, казва Хенрик Ибсен. И това прави „Младост“ сега – все така жъне славата на
един от най-модерните и бързо развивщи се столични квартали.
Той е дом на Бизснес парк София – най-големият бизснес комплекс в Източна Европа. Както и на позабравения и занемарен Международен парк на децата от света.
На километър от квартала, в този парк се приютява и още по-забравеният паметник „Камбаните“. Монументът като планета, който се извисява в покрайнините на София, произлиза от графиката на детската игра на дама и наброява 107 камбани – по-голямата част от тях са поставени от детските делегации, участвали в асамблеята „Знаме на мира“, като най-старата е от XI в. Поне някога е наброявал толкова. Днес паметникът търси начин да се впише в съвременния свят на българите. И той, и „Младост“ все още носят едно и също послание – за разбирателство, толерантност, креативност и едно вечно бъдеще. Те са символ на онова, което сплотява хората – идеята за ново начало.
