В началото на XX век в младата българска столица вече е прокарана трамвайната линия София – Княжево. Последните постройки на града стигат дотам, където днес се намира „Пирогов“. Трамвай №5 обаче продължава своя път покрай девствената природа. Върху 12 декара земя се мярка една скромна къщурка – стопанството на човека, положил основите на квартала, на който днес е кръстен третият по големина район в София. Името му дава самият Иван Вазов, разказва Vbox7 в канала fiveminutessofia.
След жестокото потушаване на Априлското въстание Димитър Геров, потомствен майстор на черешови топчета, бяга от столицата на Четвърти революционен окръг – Панагюрище. Взел каквото може със себе си, той се установява край София.
В полите на Витоша, населявани някога от древни племена,
Геров открива точното място, на което да създаде образцов дом. До пустото землище на село Бояна няма уреден транспорт, но има неподдържани селски пътища. Няма заселници, но има уединение. И така три години. Толкова време Геров живее сам с природата на днешното „Красно село“.
През 1900 г. към първия жител на тогавашната Боянска махала се присъединяват семейството му и няколко съседи – офицерът Васил Коцев, Димитър Хаджииванов, личен приятел на поета Иван Вазов, общественикът и писател Стоян Варталски и един софийски съдия с фамилно име Монаджиков. Но за растежа на поселището допринася най-вече започналият строеж на основната транспортна артерия. В началото трамваят е конски, а 1 януари 1901 г. тръгва и електрическият. По
една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава най-дългата в столицата.
Удобният превоз, зеленината и приятният климат, както и евтините за времето си дворни места, намножават домакинствата. С тях идва и нуждата формиралата се махала да получи подходящо име. Според малинарите, които живеели и работели на територията, това било Малиново, според ягодарите – Ягодово, градинарите предлагат Градината, а друга част от жителите – Нова Бояна.
Годината вече е 1903, желанието за звучно и отговарящо на красотите на земята име провокира заселниците му да се допитат до авторитетно лице в столицата – уважаваният от всички Иван Вазов. Той е един от първите, които пътуват с трамвай №5 и пише няколко разказа – „В електрическия трамвай“ и „В Княжевския трамвай“. Изпратената делегация начело с близкия до писателя Хаджииванов се връща не с едно, а с
две имена за махалата – „Калояново“ на севастократор Калоян, който някога е владял тези земи, и „Красно село“ от старобългарската дума за красиво и прекрасно.
Жителите единодушно избират второто име.
Само четири десетилетия по-късно селото, създадено от Димитър Геров, се разраства и достига 10 хил. жители. От поселище, то се превръща в най-хубавото и модерно предградие в столицата. Освен червени от малини и цветя красните му поляни обаче са „обагрени и от хайдушка кръв“. Бежанци от село Горно Броди, намиращо се на 35 км от гръцкия град Серес, от Беломорска Тракия и от Добруджа се установяват в сателитния за това време квартал на София, след като Ньойският договор орязва България. Хайдутите Марко Войвода и Кьосеоглу Вълко се подвизават в местността Хайдушка поляна, където днес е прочутото „Хайдушко изворче“, а 500 семейства, които търсят спасение в свободна България, се заселват в района на „Красно село“. Затова и много улици там са кръстени на географски обекти от Македония – Дебър, Битоля, Пирински проход, Солун. Отделни части на днешния район пък са известни като „Добруджански квартал“ и „Царибродски квартал“.
Официално селището се обявява за квартал на София през 1951 година.
Бежански квартал, който няма гробища, но има железопътни линии.
Характерните за него сгради с по-старо, монолитно строителство са застроени предимно в западната част на квартала, в близост до бул. „Цар Борис III“ и едноименния покрит Кооперативен пазар. Интересните обекти, свързани с историята на района, биха могли да бъдат и отлични туристически обекти – Националната разузнавателна служба, Заводът и депото за трамваи „Трамкар“, Звукозаписните студия на „Балкантон“, „Хиподрума“, инженерната работилница. Като най-забелижителна остава съхранилата духа на отминалите времена причудлива къща, която се намира на ъгъла на улиците „Гебедже“ и „Съвет на Европа“, някога „Черна вода“. „Къщата с кулата“ е типичен пример за носталгията по родните места на бежанците, която може да се открие в архитектурата на „Красно село“. Кръглата кула на бежанската къща, построена с бетон-арме и добре изпечени тухли от дядо Стоян Карамихайлов през 1929 г., е реминисценция на Бялата кула в Солун.
Къщата и квартал „Красно село“ говорят, че
историята помни – жителите, които от гола поляна създават не просто образцови стопанства, а истински дом
за тези, които умеят да си говорят, да усвояват земята и да зачитат културата и различнията на другите. Помни и червеното като красно не толкова за очите, колкото за душите на хората.
