Щ астлив човек съм, защото цял живот съм ухажван - вкъщи от жена ми, навън от феновете ми. Думите са на Георги Калоянчев, чиято 100-годишнина се отбелязва днес.
„Много обичах да се вглеждам в хората как говорят и жестикулират. Ходех на пристанището и се вторачвах в тях – как се движат, как говорят, как са облечени“, казва актьорът, чиято творческа съдба е свързана със Сатиричния театър „Алеко Константинов“.
Тази вечер там се организира честване с участието на неговия син – Ивайло Калоянчев, и Калин Сърменов, настоящ директор на Сатирата. Ще има и прожекция на филма за Калоянчев от 1999 г. – „Умно село: Възгледите на един Homo Ludens“. Сценаристи са Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, който е и режисьор, оператор е Димитър Митов.
Георги Калоянчев-Калата е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Родителите му Руска и Тодор Калоянчеви притежават млекарница, където Георги помага от дете. „Сутрин баща ми ме вдигаше в 4:00 ч. Даваше ми два гюма да продавам мляко из махалата. По 300-400 литра мляко правехме на ден. Бърках, подквасвах – цял ден. Когато баща ми отиваше да почива, аз оставах да наблюдавам чираците. През това време идваха артистите и аз им давах мляко без пари“, разказва актьорът.
МИРИШЕ НА МЛЯКО, НО МУ ЗАМИРИСВА НА ТЕАТЪР
Семейната им къща е на десетина метра от драматичния театър „Адриана Будевска“ и погледът на Георги е все там. „Миришех на мляко, но ми замириса на театър“, спомня си той. Георги Калоянчев започва да се навърта край театъра, да наднича по репетиции, запознава се с актьорите и вечер се шмугва между публиката на представления и не може да забрави особената миризма на грим и перуки. Съучениците му в Първа мъжка гимназия „Г. С. Раковски“ забелязват комедийните му способности, когато ги разсмива с майтапите и небивалиците си през междучасията и в клас. В училището поставят пиеса, в която Георги Калоянчев играе роля на детектив и има само една реплика. След представлението актьорът Петър Белогушев казва на Калоянчев „Момче, макар че каза само една реплика, личи, че можеш да станеш голям артист“.
След отбиване на военната си служба в Созопол, Георги Калоянчев заминава за София, за да кандидатства в Държавното висше театрално училище, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов"). В пазвата си той носи препоръчително писмо от народния артист Стефан Караламбов, но не го предава на изпитната комисия.
Приет е актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и завършва обучението си през 1952 г. Няколко месеца след дипломирането си е поканен от проф. Сърчаджиев да участва във филма му „Утро над родината“, в който пресъздава образа на циганчето Сали.
ЗАПОЧВА В НАРОДНИЯ, ОСТАВА В САТИРАТА
Калоянчев получава назначение в Народния театър „Иван Вазов“, където играе от 1952 до 1957 г., а първата му главна роля е на Делчо Мухата в постановката „По московско време“. С епизодични роли той има участие и в пиесите „Изпитание“, „Щастие“, „В полите на Витоша“. Откриването на Държавния сатиричен театър в София през 1957 г. е ключов момент в кариерата на Калоянчев. Той остава на неговата сцена през целия си творчески път. На 7 април 1957 г. новосъздаденият театър отваря врати с премиера на пиесата „Баня“ от Владимир Маяковски. Георги Калоянчев е в ролята на Велосипедкин, второстепенен образ, но в интерпретацията на Калоянчев става раздвижен и обаятелен образ. „Аз се гордея, че си бил мой студент“, му казва проф. Сърчаджиев след премиерата.
На сцената на Държавния сатиричен театър Георги Калоянчев изгражда над 50 драматични и комедийни образи в пиеси от българската и световната класика на автори като Иван Вазов, Николай Гогол, Ст. Л. Костов, Бертол Брехт, Станислав Стратиев, Никола Русев, Йордан Радичков.
Публиката аплодира и помни превъплъщенията на Калоянчев в образите на Присипкин от „Дървеница“, Артуро Хи от „Неудържимият възход на Артуро Хи“, Тарелкин в „Смъртта на Тарелкин“, Хлестаков в „Ревизор“, Старчето от „Старчето и стрелата“, чиновникът от „Сако от велур“, Големанов, господин Балкански... „Ако от всяка роля взимаш по-малко от образа, ще стане страшно. Подлец, крадец. Винаги оставам същият, какъвто съм“, казва Калоянчев.
При гастролите на пиесите в провинциалните театри публиката го приема възторжено и с любов. „О, и сто години в театъра са ми малко. Никога не ми е омръзвало, нито пък съм съжалявал, че си нося кръста“, казва актьорът по повод отбелязването на юбилейните 50 години на сцената на Сатиричния театър. „Артистът, който се е посветил на театралната игра, я обича, жадува я и я чака с отворени очи – така знам аз“, казва Калоянчев.
„Играл съм много хубави роли. Мащабни роли. Не разбирам защо ме свързват само с комедия. Аз съм драматичен актьор… И на сцената горях като на клада. Ако не гориш, нищо няма да стане. Най-добрите ми партньори са Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов, едно време – Георги Парцалев“, разказва актьорът.
НАД СТО РОЛИ В КИНОТО
Наред с изявите на театралната сцена, Калоянчев се снима и в киното, където изиграва над 100 роли. Първата му главна роля е на Щерю Барабата във филма „Димитровци“ през 1956 г. Следват „Специалист по всичко“, „Златният зъб“, „Любимец 13“, „Вълчицата“, „Невероятна история“, „Привързаният балон“, „Галилео Галилей“, „Езоп“, „Кит“, „Под игото“, „Инспекторът и нощта“, „Пантуди“, „След края на света“, „Рапсодия в бяло“...
През 1991 г. излиза филмът „Бай Ганьо тръгва из Европа“ на режисьора Иван Ничев, който е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на 20-и век, където Калоянчев се превъплъщава в ролята на Бай Ганьо. За работата си над образа актьорът разказва: „Ех, щастливи години, младежки…Бил съм само на 65. Чудни моменти имах с тая роля. Така се запалих, че направо полудях да я направя така, както само аз мога. Че като се развихрих, не можеха да ме спрат. То си идва някак отвътре, само трябва да имаш заряд и мерак“.
Последното му участие в български филм е през 2011 г.
ПРИЗНАНИЕ
За дългогодишната си и всеотдайна работа в киното и театъра Георги Калоянчев е отличен с многобройни награди и звания. Обявен е за „Народен артист“ през 1966 г., носител е на орден „Народна република България“ (първа степен) през 1975 г. На 28 декември 2000 г. президентът Петър Стоянов връчва на Георги Калоянчев орден „Стара планина“ (първа степен) за изключителни заслуги към България. Той е носител и на Наградата за цялостен принос в развитието на българското кино от юбилейния десети филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна през 2002 г.
Георги Калоянчев умира на 18 декември 2012 г. в София. Неговото име носи улица в квартал „Драгалевци“. На 18 юли 2015 г. в Морската градина, в Бургас, е поставен негов паметник.
Вижте повече в нашата галерия:
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
