А ко бе сред живите, днес великият актьор Георги Калоянчев щеше да навърши 90 години.
Обичаният Георги Калоянчев, наричан от всички Калата, почина на 18 декември 2012 г., 26 дни преди да навърши 88 години.
Той е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г.
Играл е на сцените на Народния театър „Ив. Вазов” (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., а е участвал и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър.
Още през 60-те години с ярки роли в театъра, с още повече в киното и по-късно в телевизията, с участие в сатирични естрадни програми той се превръща в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика.
В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в „Дървеница” от Вл. Маяковски (Присипкин), „Ревизор” от Н.В. Гогол (Хлестаков), „Удържимият възход на Артуро Хи” от Б. Брехт, „Големанов” от Ст.Л. Костов, „Смъртта на Тарелкин” от А.В. Сухово-Кобилин, „Свинските опашчици” от Я. Дитъл (Венда Цабр), „Старчето и стрелата” от Н. Русев (Старчето), „Г-н Балкански” от Г. Данаилов по Алеко Константинов – пиеса, написана специално за 60-годишнината на актьора, и др.
Ярка комедийност и остра сатира формират необикновения талант на Георги Калоянчев. Той еднакво успешно се справя и с хумора, и с иронията, и с пародията, и с абсурда.
В киното Калоянчев дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в „Утро над родината”. След редица характерни по-малки роли, през 1958 г. комедийният му талант блясва в „Любимец 13” редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 г. жънат необикновен успех и със „Специалист по всичко”.
Но за първи път в киното безграничната му дарба открива режисьорът Рангел Вълчанов, който му предлага ролята на нетрадиционен криминален инспектор в „Инспекторът и нощта” (1963). Подобен нестандартен образ Калоянчев прави и в друг филм на Рангел Вълчанов - като директор на трудово-изправително училище (ТВУ) – „Вълчицата” (1965).
Безсмъртна роля на пожарникар, образ, който през годините няколко пъти развива, Калоянчев изиграва в забранената за дълги години комедия „Невероятна история” на режисьора Владимир Янчев по сценарий на Радой Ралин (1964).
Незабравими са ролите му в „Привързаният балон” (1967), „Галилео Галилей” (като Джордано Бруно, 1969), „Езоп” (1970), „За къде пътувате”(1986), „След края на света” (1998) и мн. др.
В телевизионния театър на БНТ остава завинаги като недостижима ролята на Чушкаров в „Двубой” от Иван Вазов (1972).
През 1999 г. излезе неговата книга с мемоари "Жив съм! Ваш съм!" - заглавие, което всъщност е заключителната му реплика в "Г-н Балкански".
Актьорът винаги е твърдял, че няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание – да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите. През 2011 г. Калата изигра последната си роля на екран в телевизионния сериал „Столичани в повече“. За нея той си партнираше с дългогодишната си сценична половинка Стоянка Мутафова.
А кои са 10 от най-незабравимите му роли в киното, вижте:
1. Духът на Бай Ганьо в „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004 г.)
2. Бай Ганьо в „Бай Ганьо тръгва из Европа“
3. Бай Деньо в „За къде пътувате?“ (1986 г.)
4. Кметът в „Бон шанс, инспекторе!“ (1983 г.)
5. Кметът в „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980 г.)
6. Езоп в „Езоп“ (1970 г.)
7. Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969 г.)
8. Риксата в „Привързаният балон“ (1967 г.)
9. Фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1967 г.)
10. Щангистът Спиро в „Специалист по всичко“ (1962 г.)
