П оследните прогнози за месеците до края на 2026 г. обещават средни месечни температури с около 1,5 градуса над обичайните нива. Изчисленията са направени от структурите за извънредни ситуации на Европейската комисия на фона на засилващия се ефект на феномена „Ел Ниньо”, съобщи NOVA.
В региони като Арктика, Канада, Бразилия и Югоизточна Азия се очаква средните температури на въздуха да достигнат до 5 градуса над обичайните. По-голямата част от континентална Европа попада в зоната, където температурата ще е около 1-2 градуса над нормите.
„Супер“ Ел Ниньо през 2026 г.: Синоптиците обявиха 100% вероятност за феномена, какво чака Европа?
Валежите на Балканите през октомври, ноември и декември ще се движат около нормата, но вероятно ще бъдат малко над нея, показват още данните.
Най-пряко изложени на последиците от „Ел Ниньо” се оказват държавите по крайбрежието на Южна Америка, където месечните валежни количества в края на тази година ще са между 100 и 270 литра на квадратен метър над обичайното.
Първите прояви на тази глобална тенденция за наднормени температури вече се забелязват на нашия континент.
Европа се подготвя за нова необичайно топла атмосферна обстановка в края на септември и началото на октомври 2026 г. Мощен гребен на високо атмосферно налягане постепенно се разширява от Средиземноморието към Западна, Централна и Северна Европа, пренасяйки много топъл въздух от юг. Това пишат от Meteo Balkans.
Според последните прогнози на глобалните метеорологични модели се очаква значително повишение на температурите в голяма част от континента. На ниво 850 hPa температурните аномалии на места могат да достигнат 8–12°C над климатичните норми, особено в Западна, Централна и Северна Европа.
Синоптичната обстановка е свързана с развитието на дълбока долина над Северния Атлантик и мощен гребен над Европа. Тази конфигурация създава условия за пренос на топъл въздух от Северна Африка и Средиземноморието към европейския континент.
Какво представлява топлинният купол?
Терминът "топлинен купол“ се използва за продължителна област на високо атмосферно налягане, при която въздухът постепенно се затопля и се задържа над даден регион.
Природно явление заплашва да превърне 2026 и 2027 г. в най-горещите в историята
При такава ситуация низходящите движения на въздуха в антициклоналния гребен потискат развитието на облачността и ограничават вертикалното движение на въздушните маси. В резултат на това топлият въздух се задържа над района, а температурите на повърхността могат да се повишат значително.
В настоящата ситуация основният гребен на високо налягане постепенно се разширява на север и изток, докато дълбока област на ниско налягане остава над Северния Атлантик. Именно тази конфигурация подпомага преноса на топъл въздух към Европа.
Горещата вълна първо обхваща Испания, Португалия и Франция
Най-силното затопляне в началото ще бъде концентрирано над Иберийския полуостров и Франция.
В Испания и Португалия максималните температури могат да надхвърлят 35°C, като в някои райони са възможни стойности около 40°C в периода от четвъртък до събота.
В централните и североизточните части на Испания температурите се очаква да достигнат ниските и средните 30°C. В същото време много сух въздушен слой ще увеличава риска от бързо изсушаване на растителността.
Топлият въздух постепенно ще се разпространява и към югозападната част на Франция. В южните райони температурите могат да се доближат до 36°C, докато в централните части на страната се очакват стойности около средата на 30°C.
Необичайно топло и в Централна Европа
На прага на климатичен кошмар: Вълна от Ел Ниньо изтласква температурите до рекордни нива
След първоначалното затопляне над Западна Европа топлата въздушна маса постепенно ще се придвижва на север и изток.
От края на седмицата и началото на следващата седмица затоплянето ще обхване части от Германия, Бенелюкс, Полша и Балтийския регион.
В Германия температурите могат да достигнат 27–29°C, а на места да се доближат до 30°C. Това би било значително над обичайните стойности за края на септември.
Във Великобритания затоплянето ще бъде по-слабо. В южните и централните части на Англия са възможни температури в средата и горната част на 20-те градуси, докато Ирландия и Шотландия ще останат значително по-хладни.
Какво се очаква на Балканите?
Топлият въздушен пренос постепенно ще достигне и Балканския полуостров.
Според разглеждания сценарий от събота към началото на следващата седмица топлата въздушна маса ще се придвижи от Средиземноморието към Централна Европа и Балканите.
В части от Балканския полуостров температурите могат да достигнат 28–30°C, като най-съществените положителни аномалии се очакват в северната и централната част на полуострова и в Гърция.
За България това означава потенциал за ново значително затопляне в края на септември, особено ако прогнозираното разширяване на антициклоналния гребен към Югоизточна Европа се реализира.
Важно е обаче да се отбележи, че дългосрочната прогноза за конкретни максимални температури в България все още подлежи на промени. Развитието на средиземноморските циклони, позицията на гребена и евентуалният пренос на по-хладен въздух от север могат съществено да променят температурната картина.
В същото време Атлантикът ще остане много активен
Докато голяма част от континентална Европа попадне под влиянието на високото налягане, ситуацията над Северния Атлантик ще бъде различна.
Дълбока област на ниско налягане и силен югозападен въздушен поток ще насочват влажен въздух към Британските острови.
Това може да доведе до значителни количества валежи в западните части на Ирландия, Шотландия и югозападна Норвегия.
На места, особено в планинските райони, сумарните количества валежи до началото на октомври могат да надхвърлят 150 mm. Причина за това ще бъде и орографското усилване на валежите при нахлуването на влажен въздух към планинските масиви.
Ще продължи ли топлото време и през октомври?
Именно това е една от най-интересните характеристики на прогнозирания синоптичен сценарий.
Ансамбловите прогнози на GFS и ECMWF показват възможност за запазване на блокиращия гребен и през първите дни на октомври.
При реализиране на този сценарий топлият въздух ще продължи да се разпространява към Централна и Северна Европа. Очаква се областта на високо налягане постепенно да се измести и разшири към северните части на континента.
Особено големи положителни температурни аномалии могат да се формират над Скандинавия, включително Швеция и Финландия.
Така в началото на октомври е възможно да се наблюдава необичайно топло време от Франция и Германия до Дания, Швеция и Финландия.
Какво означава това за времето в Европа?
Очакваната атмосферна конфигурация създава ясно изразен контраст между западната част на Атлантическия океан и континентална Европа.
Над Атлантика се очаква по-дълбока циклонална циркулация, докато над Европа ще се установи мощен гребен на високо налягане. Между двете системи ще се формира силен югозападен въздушен поток, който ще пренася топъл въздух на север.
Този тип блокираща циркулация може да доведе до продължителен период на сухо и топло време в голяма част от Европа, докато западните части на Британските острови и Норвегия останат под влиянието на по-влажна и динамична атлантическа циркулация.
Предстои ли нова гореща вълна в България?
За България все още е рано да се говори за конкретна екстремна гореща вълна с голяма увереност. По-ясен сигнал има за затопляне в края на септември и вероятност за температури над климатичните норми, ако гребенът на високо налягане се разшири достатъчно на изток.
Следващите обновявания на моделите ще бъдат особено важни за определянето на точната позиция на топлия въздушен гребен и евентуалните температурни максимуми над Балканите.
В момента основният сигнал е за топъл край на септември и потенциално необичайно топло начало на октомври в голяма част от Европа. Дали тази тенденция ще се реализира напълно и доколко ще засегне България, ще зависи от развитието на атмосферната циркулация през следващите дни.
Дългосрочните прогнози подсказват, че атмосферната обстановка може да стане по-динамична по-късно през октомври, но на този етап все още е твърде рано да се правят конкретни заключения за целия месец.
Следващите обновявания на ECMWF и GFS ще бъдат ключови за проследяването на развитието на топлия гребен и неговото влияние върху Балканите и България.
