П арламентът прие на първо четене със 183 гласа „за“ и 10 „против“ промени в Наказателния кодекс, свързани с транспонирането на европейска директива за определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз.
Измененията бяха подкрепени от всички парламентарни групи с изключение на „Възраждане“, чиито представители гласуваха „против“. Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
Какво предвиждат промените
Със законопроекта се създава нова глава в Наказателния кодекс с наименование „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“.
В нея се предвижда да бъдат криминализирани различни форми на нарушение на ограничителните мерки на ЕС, както и действията, насочени към тяхното заобикаляне. За тези деяния се предвиждат наказания лишаване от свобода, глоби, а в определени случаи и лишаване от права.
Сред нарушенията, които попадат в обхвата на новите разпоредби, са:
- нарушения на мерките за замразяване на финансови средства или икономически ресурси;
- нарушения на ограниченията за допускане на определени лица на територията на държава членка, включително забрани за пътуване;
- нарушаване на забрани или ограничения за сключването или продължаването на сделки, включително договори за обществени поръчки и концесии;
- нарушения на забрани за предоставяне на финансови услуги и извършване на финансови дейности, включително финансиране, финансова помощ, инвестиции и инвестиционни услуги;
- нарушения, свързани с предоставянето на нефинансови услуги, сред които правни консултации, доверително управление, счетоводни и одиторски услуги.
И заобикалянето на санкциите става престъпление
Предвижда се наказателна отговорност и за заобикаляне на ограничителните мерки на ЕС.
Като пример за подобно действие е посочено прехвърлянето на финансови средства или икономически ресурси от санкционирани физически или юридически лица към други лица с цел да бъдат избегнати наложените ограничения.
В законопроекта е предвиден праг от 10 000 евро. Нарушенията на ограниченията, свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки, сделки и други, когато стойността им е под тази сума, няма да се считат за престъпления. Целта е да се разграничат нарушенията с по-ниска обществена опасност от тези, които подлежат на наказателноправна санкция.
Изключения за хуманитарна помощ и адвокати
Извън приложното поле на наказателните разпоредби остава предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещи се, когато тя е в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост.
Предвижда се изключение и за адвокатите, когато защитават или представляват клиенти в наказателни, граждански и административни производства. То обхваща и предоставянето на правна информация относно образуването или избягването на такова производство.
Какво казаха депутатите
Министърът на правосъдието Николай Найденов посочи, че законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група. По думите му срокът за транспониране на европейската директива е изтекъл, а Европейската комисия е открила процедура за нарушение срещу България.
Иван Вачев от „Прогресивна България“ заяви, че забавянето при транспонирането е повече от година и че е необходимо законодателството да бъде променено. По думите му мерките се отнасят до нарушения на ограничителни мерки, въведени от ЕС, независимо срещу коя държава са насочени.
Вачев предложи да бъде създадена работна група, която да обсъди и прецизира текстовете между първо и второ четене.
Стефан Арсов от ГЕРБ-СДС заяви, че парламентарната група ще подкрепи законопроекта. Той посочи, че приемането му на първо четене е само първата стъпка и постави акцент върху практическото му прилагане и необходимостта от ясни прагове, за да не се стигне до прекомерна криминализация.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ определи законопроекта като важен за въвеждането на европейската директива и посочи, че е необходимо да бъдат прецизирани отделни текстове. По думите ѝ в сегашния им вид някои разпоредби могат да засегнат дейности на българския военно-промишлен комплекс, производството на лазери и камери.
Йорданова настоя да бъде записано изрично, че наказателна отговорност се носи, когато съответните действия са насочени към нарушаване на забрана или ограничителна мярка на ЕС.
От „Продължаваме промяната“ също заявиха подкрепа за законопроекта на първо четене. Велислав Величков посочи, че срокът за транспониране на директивата е изтекъл, а Стою Стоев заяви, че основната част от текстовете трябва да бъде сериозно преработена.
От „Възраждане“ обявиха, че ще гласуват против и няма да участват в работната група. Петър Петров определи законопроекта като „законодателно недоносче“ и посочи като проблем липсата на определение за криптоактив.
Цончо Ганев свърза обсъждането на промените с отношенията между България и Русия и припомни предизборни заявления на премиера Румен Радев за нормализиране на отношенията с Москва.
Добави ни в предпочитани източници в Google
