Б ългарската икономика се очаква да нарасне с 2,7% през 2026 г., след което растежът да се забави до 2,5% през 2027 г. Това показва последният доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическите перспективи в регионите, в които институцията работи.
Прогнозата за България остава непроменена спрямо оценката на ЕБВР от юни както за тази, така и за следващата година.
След като българският брутен вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 3,4% през 2024 г. и с 3,1% през 2025 г., през първата половина на 2026 г. темпът на растеж се е забавил до 2,8%.
В същото време вътрешното потребление и инвестиционното търсене са останали устойчиви. Промишленото производство се е върнало към растеж след значителния спад през 2025 г., а секторите на услугите и строителството продължават да се развиват.
Износът е намалял значително през първото тримесечие на годината, но до средата на 2026 г. частично се е възстановил.
- Инфлация и бюджетен дефицит
Инфлацията в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е достигнала 6,3% през май 2026 г., главно заради по-високите цени на енергията. През юли обаче е започнало забавяне на инфлацията при храните.
ЕБВР отчита и влошаване на фискалната позиция на страната от началото на годината. За 2026 г. е заложен дефицит по консолидираната фискална програма, измерен по методологията на общото държавно управление, от 5,7% от БВП.
От юли 2026 г. България е в процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит. Според ЕБВР ограничаването на бюджетния дефицит се очаква да бъде сред основните приоритети на икономическата политика в средносрочен план.
Банката посочва като ключов риск за растежа въздействието на необходимата фискална консолидация върху доверието на потребителите и бизнеса.
- Средствата от Плана за възстановяване
ЕБВР обръща внимание и на усвояването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.
След предходни забавяния усвояването на средствата от механизма отново е сред приоритетите. Според банката България би трябвало да успее да усвои значителна част от отпуснатите средства до края на годината.
Инвестиционното търсене в страната остава устойчиво, докато възстановяването на промишленото производство и продължаващият растеж в услугите и строителството подкрепят икономическата активност.
- Растежът в Югоизточна Европа се забавя
ЕБВР отчита забавяне на растежа в Югоизточна Европа. Икономическата активност в региона като цяло е останала без съществена промяна през първата половина на 2026 г., главно заради свиването на икономиката на Румъния.
Там фискалната консолидация и високата инфлация са оказали натиск върху потреблението на домакинствата, а промишленото производство е намаляло.
Икономиката на Румъния се очаква да се свие с 0,2% през тази година, преди да нарасне с 1,8% през 2027 г. За разлика от това, растежът в България се е запазил близо до 3% през първата половина на годината.
ЕБВР очаква икономиките на страните от Югоизточна Европа да нараснат общо с 0,5% през 2026 г. и с 2% през 2027 г. Прогнозите за региона остават непроменени спрямо оценката от юни.
- Рискове за икономиката
В по-широк план ЕБВР предупреждава за редица рискове пред икономиките в регионите, в които банката инвестира. Сред тях са по-високите разходи за енергия и храни, сушата, нарушенията в търговията и по-строгите условия за финансиране.
Цените на петрола са се повишили от около 65 долара за барел преди конфликта в Близкия изток до над 100 долара през април 2026 г. и остават с 30-60% над нивата отпреди конфликта. По-силно са поскъпнали някои рафинирани петролни продукти, включително дизелът и авиационното гориво.
Газовите пазари също са под натиск. Цените на газа са се увеличили с над 70% от февруари насам, а световният морски износ на втечнен природен газ е намалял с 40%.
ЕБВР отчита и нарастващото значение на климатичните рискове и недостига на вода. Ниските водни нива на Дунав и Рейн са засегнали превоза на промишлени стоки и производството на електроенергия.
„Недостигът на вода, екстремните метеорологични явления и по-високите разходи за финансиране засилват ефекта от високите енергийни разходи и оказват допълнителен натиск върху растежа“, посочва главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.
По думите ѝ това подчертава необходимостта от инвестиции в устойчивост и укрепване на икономиките, за да могат те по-добре да се справят с бъдещи сътресения.
ЕБВР посочва, че регионите, в които банката извършва дейност, остават структурно зависими от изкопаемите горива. Петролът и природният газ формират около две трети от първичното енергийно потребление. Намаляването на зависимостта от природния газ ще изисква допълнителни инвестиции във възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия и ядрена енергетика.
В ЕС високите енергийни разходи продължават да оказват натиск върху промишлеността. Предприятията в ЕС плащат средно около 2,4 пъти по-висока цена за електроенергия в сравнение с компаниите в САЩ, което насърчава пренасочването на производства от енергоемки сектори.
Добави ни в предпочитани източници в Google
