В ерсията, че взривилият се на българска територия дрон е украински апарат, отклонен от електронна война, е най-вероятната. Същевременно обаче не трябва напълно да се изключва и възможността за операция „под фалшив флаг“, при която Русия използва украински дрон или негови части. Това заяви бившият министър на отбраната Тодор Тагарев пред NOVA.
Как е стигнал до България дронът, който се взриви край Кардам
По думите му Министерството на отбраната и правителството в момента се насочват към версията, че украинският дрон е бил подложен на заглушаване или манипулиране на GPS сигнала.
„И това наистина е най-вероятната версия. Има обаче още една версия“, посочи Тагарев.
Той припомни, че само преди дни литовският министър на отбраната е предупредил за възможни руски операции под фалшив флаг, при които могат да бъдат използвани приземени украински дронове или техни части срещу обекти от критичната инфраструктура на балтийските държави.
Според Тагарев този сценарий е по-малко вероятен, но към момента не бива да бъде напълно изключван.
Военното министерство: Дронът вероятно е украински, инцидентът не е преднамерен
- Дронът е паднал близо до газова инфраструктура
Бившият министър на отбраната подчерта, че взривилият се летателен апарат е бил с бойна част, макар и малка, и е паднал в непосредствена близост до компресорни станции.
„Този дрон с бойна част, макар и малка, пада и се взривява много близко до компресорни станции от газопровода, който е критично важен за захранването с газ не само на страните от ЕС, но и на Украйна през зимните условия“, заяви той.
Това според него налага инцидентът да бъде разглеждан не само като технически проблем, а и през призмата на сигурността на критичната инфраструктура.
- „Трябва да мислим по-широко“
Тагарев критикува начина, по който институциите представят реакцията си след инцидента.
По думите му изявленията на премиера, министъра на отбраната и началника на отбраната са концентрирани предимно върху това какви действия могат да бъдат предприети с наличните в момента способности.
„Тук обаче трябва да мислим малко по-широко“, заяви Тагарев.
Той даде за пример позиция на Андрей Гюров, според когото възможностите за реакция с наличните сили са ограничени, но е необходимо да се мисли за дългосрочни политики за развитие на отбранителните способности.
„Това, което ме притеснява, е, че не чухме абсолютно нищо по отношение на политиката за развитие на съответните способности“, каза бившият министър.
Дрон в небето над България: Как политическите партии коментираха инцидента
- Критика към противодроновата защита
Тагарев коментира и действията на България след предишни инциденти с дронове в Румъния.
По думите му след трите случая с руски дронове в Румъния преди около две седмици България е увеличила наблюдението на въздушното пространство и е прегрупирала средства за противовъздушна отбрана и авиация.
Въпреки това, според него, при настоящия инцидент не е последвала ефективна реакция.
„Това показва, че това, че разчитаме в България изцяло на съветска техника, особено на тези радари, не ни върши никаква работа спрямо съвременните заплахи за нашата сигурност, каквито са заплахите от дроновете“, заяви Тагарев.
Той допълни, че съществуват технологии, чрез които може да бъде установено дали GPS сигналът е бил манипулиран.
Според него България вероятно не е инвестирала достатъчно в подобни системи и затова в момента няма необходимите способности за реакция.
Дрон навлезе във въздушното пространство на България и се взриви
- Каква е разликата между „Шахед“ и дрон-примамка?
Тагарев обясни и разликите между ударните дронове от типа „Шахед“ и използваните като примамки безпилотни апарати.
По думите му ударните дронове са с метална конструкция, по-мощни двигатели, системи за управление, навигация и насочване, както и с по-сериозна бойна глава.
При дроновете-примамки основната цел е да бъдат максимално евтини и лесни за производство. Те могат да разполагат с технически средства, които ги карат да изглеждат като по-голяма или по-значима цел.
Идеята е чрез използването на множество такива апарати да се „пренасити“ противовъздушната и противодроновата отбрана на противника.
При подобно насищане се налага използването на скъпи системи за унищожаването на евтини цели, които сами по себе си може да не представляват сериозна заплаха.
„Когато гръмна, се чу силно“: Жители в района на Кардам с разказ от мястото на падналия дрон
- Тагарев: Ще има и следващи случаи
Бившият министър на отбраната заяви, че още преди около година е предупредил, че е „само въпрос на време“ дрон да навлезе и в българското въздушно пространство.
„Така че със сигурност ще имаме и следващи случаи при продължаване на войната“, смята Тагарев.
Той отправи и политически критики към настоящото управление, като заяви, че България не участва достатъчно активно в международни формати за изграждане на по-ефективна защита срещу дронове.
Тагарев посочи, че страната ни не е участвала в определени международни инициативи и форуми и заяви, че правителството изглежда „дезориентирано“ по отношение на дългосрочната политика за противодронова защита.
Според него провеждането на дискусия в рамките на Консултативния съвет по национална сигурност би могло да помогне за по-добрата координация и вземането на решения.
Към момента официалната версия на българските власти остава, че дронът най-вероятно е украински апарат, отклонен от електронна война, като предстоят допълнителни експертизи за изясняване на всички обстоятелства около инцидента.
Добави ни в предпочитани източници в Google
