П арламентът откри нова процедура за избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на комисията по досиетата. Проектът на решение, внесен от Маноил Манев (ГЕРБ-СДС), председател на вътрешната комисия, подкрепиха 144 депутати ( ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", "ДПС-Ново начало", "БСП-Обединена левица", "Демокрация, права и свободи"-ДПС и "Има такъв народ". Против бяха 47 народни представители - от "Възраждане", "Морал, единство, чест" и "Величие".
Кандидатите ще се предлагат в 14-дневен срок от гласуването на решението.
Преди великденската ваканция на парламента депутатите решиха да бъде прекратена процедурата за попълване състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и да започне нова процедура. Мотивите на вносителя Маноил Манев бяха, че тази комисия е особен орган и изисква по закон съотношението между членовете ѝ да не дава мнозинство на дадена партия. Затова се налагаше и прекратяване на старата процедура и решение на парламента тя да започне отначало.
Самото решение за приемане на процедурните правила по избора беше гласувано на 19 февруари т.г.
Цвета Рангелова от "Възраждане“ смята, че трябва да се приемат нови правила, а не процедурата да бъде открита повторно върху вече съществуващите, което би довело и до порочен избор. Смисълът от тази комисия в този ѝ вид към днешна дата е никакъв, тя струва около 5 млн. лв. на данъкоплатците годишно, изтъкна още депутатът. Според "Възраждане“ по-добре е тези пари да отиват за деца. Лидерът на партията Костадин Костадинов коментира, че има нужда от един закъснял жест към българската държавност – закриване на тази служба. Няма пари за медицински сестри, за акушерки, в същото време 5 млн. лв. за паразитна структура може да се намерят, обясни той и отбеляза, че и в сегашното Народно събрание има депутати, свързани с бившите спецслужби.
Мартин Димитров от парламентарната група "Продължаваме промяната-Демократична България“ изтъкна, че комисията има значима роля, защото хората трябва да знаят за кого гласуват, какви хора се назначават на висши държавни постове. Въпросът е, че усещам страх в част от вас българските граждани да знаят за кого да гласуват, обърна се той към депутатите-противници на комисията. Приемаме критиките за ефективността и смятаме, че комисията трябва да работи с по-малко разходи, този въпрос засяга цялата държавна администрация и трябва да бъде уреден, призна Димитров.
Когато се говори за информиране, тази комисия е една от възможностите, подчерта Тома Биков от ГЕРБ-СДС. Но има и по-голяма – да се познава, да се знае, защото да прочетеш три-четири реда, че някой е бил оперативен работник на ДС, не означава нищо, обясни той. По думите му през последните години комисията по досиетата от гледна точка на информираността си е свършила работата. Бившите агенти на ДС вече са в пенсионна възраст, не са активна част от взимането на решения, добави още Биков. Той смята, че комисията по досиетата трябва да бъде трансформирана в институт, което значи, че не само ще информира, но ще се занимава с анализи и изследвания. Трябва да има широк дебат за това дали може да се трансформира в научно звено и да се види какъв да е обхватът ѝ, смята представителят на ПГ ГЕРБ-СДС.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Русия започна общо настъпление в Украйна
Русия обяви претенции към Одеса
