На 7 март почитаме паметта на свещеномъчениците Херсонски епископи. Много време преди покръстването на Киевска Русия при княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южните краища на страната – на полуостров Крим и съседните области на запад по брега на Черно море, тогава в границите на римската империя.
Самите императори, известни като жестоки гонители на християните, неволно допринесли за разпространение на християнството в тези земи. Те изпращали там на заточение римски граждани, сред които и много християни.
Заради вярата си в Христос епископът на Рим – свети Климент (мощите му в средата на IX в. намерил свети Константин-Кирил Философ), бил заточен в Крим по времето на император Траян. Тъкмо такива изгнаници чрез поученията и примера си на добродетелен живот обръщали много езичници към вярата в Христос.
А в края на III в. Йерусалимският патриарх изпратил последователно няколко епископи в Крим и в съседните области да проповядват Христовото благовестие. Двама от тях, Ефрем и Василевс, дошли в крепостта Херсон (днес в покрайнините на град Севастопол), главен град на Крим, и се грижели за християните, увещавали и езичниците да изоставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог.
След известно време Ефрем отишъл да проповядва на запад от Крим, към делтата на река Дунав, където бил заловен от местния владетел и посечен с меч. А Василевс продължавал да проповядва Божието слово в Херсон, но скоро и той бил заловен от тълпа езичници, които след поредица от мъчения го убили с камъни и тояги. През нощта християните взели тялото на мъченика и го погребали.
Петима други епископи – Евгений, Елпидий, Агатодор, Етерий и Капитон, скоро пристигнали от Йерусалим в Херсон и околните страни. Християните ги приели с радост, но езичниците се опълчили срещу тях и след известно време тези достойни мъже също били убити заради вярата си.
- Народни поверия и обичаи
Според народните наблюдения, метеорологичните условия на този ден подсказват какво ще бъде времето занапред. Сланата е знак за хладна пролет, сутрешната мъгла предвещава затопляне, докато ясното време е сигнал за предстоящи дъждове. Обсипаното със звезди небе обещава спокойни и ясни дни.
Традициите повеляват хората да се съобразяват с природните ритми и да не нарушават хармонията с околната среда. Поради тази причина не се секат дървета, за да не се вреди на природата.
Избягва се всякаква тежка работа. Предците ни са вярвали, че е важно да се направи кратка почивка, преди да започне усиленият земеделски труд.
Денят е свързан с подготовката за новото начало и пробуждането на земята. Стопаните започват да подготвят почвата за сеитба. Извършват се обреди и се отправят молитви за плодородна година, за здравето на домашните животни и за благополучието на семейството.