М инистър-председателят Бойко Борисов заяви пред журналисти в Брюксел, че военнопромишленият комплекс (ВПК) може да го свали от власт, тъй като не е готов веднага да плати за нова военна техника.
Говорейки за индустриалното сътрудничество и военнопромишлените комплекси премиерът заяви, че страната ни няма да се включи веднага, а ще изчака малко, тъй като иска да се договорят по-добри условия за България: „Тази надпревара във въоръжаването, която тръгва, никак не ми харесва. Тя няма да хареса и на хората, защото това са огромни пари.
Каракачанов: Добре е новите бойни машини да се произвеждат у нас
Ще се плаща само за това, което се произвежда в България.
Да има заетост и във военнопромишления комплекс в България и да генерираме печалба от това. Трябва да има отложено плащане или на лизинг, ще видим как ще го договорим. Може и да ме сменят, защото военнопромишлените комплекси не обичат такива управляващи, те обичат онези, които дават парите веднага“.
С министъра на отбраната Красимир Каракачанов се разбрахме следващата или по-следващата сряда да вземем решение да започнат преговорите за закупуването на изтребителите „Грипен”. Вече стана ясно, че в доклада на Министерството на отбраната по темата за купуване на нови изтребители за българската армия, на първо място е класирана шведската компания „Сааб”, която произвежда самолетите „Грипен”.
Борисов съобщи, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов му е докладвал колко пари ще струват на държавата нужните инвестиции в армията. Сметката е за над 3,5 милиарда лева, в това число закупуването на 9 самолета и 200 сухопътни машини, закупуването на фрегати, ракети и куршумчета за по 6 евро едното, каза Борисов.
„На шведския премиер му казах - вземем ли решение, започнат ли преговори – пазарлъкът ще е много тежък и много голям”,
обясни Борисов. Той уточни, че в рамките на преговорите за купуването на самолетите ще трябва да се обсъдят и възможностите за допълнителни шведски инвестиции у нас, както и индустриалното сътрудничество между двете страни.
Борисов засегна отново и наболялата за цяла Европа тема с мигрантската криза. „Оттук нататък проблемът с мигрантите е релокацията – да ни отговорят на тези, които сме се съгласили на релокация, но съответно
върнатите хора, ако не искат да останат, в затвор ли трябва да ги държим, насила ли трябва да ги задържаме?“,
попита той и допълни, че този въпрос все още няма отговор.
Евродепутат: Да пратим бежанците в Източна Европа
Три страни не искат мигранти, Брюксел ги наказва
„За да не случва това, за да не се вбива този клин в сърцето на ЕС между държавите като Унгария, Полша и съответно други, които са приели релокацията, просто трябва да се прекъсне този приток на мигранти, които нахлуват тук по нелегален начин.
За радост всички подкрепиха моето предложение, че с Турция трябва да продължим да работим добре по темата за споразумението и опазването на границите на ЕС, задържането на тези над 3 млн. мигранти там. Не очаквах тези, които бяха най-остри по въпроса, сега казаха това трябва да се направи“, коментира Борисов.
Той е категоричен, че
политическите елити в Западните Балкани трябва сами да си напишат домашните, за да имат претенциите да влязат в ЕС.
Борисов и Заев се разбраха за договора за добросъседство
„Гражданите на Балканите са европейски граждани и ние трябва да им дадем перспектива, усещането, че не само са физически европейски граждани, но имат и перспектива за по-добър живот“, заяви българският премиер.
България, Естония и Австрия официално приеха програмата за приоритетите на Европейския съюз през следващите 18 месеца. Това стана на тристранна среща между българския премиер Бойко Борисов, естонския – Юрий Ратас и австрийския министър-председател Кристиан Керн, съобщиха от правителствена информационна служба.
Трите страни се обединиха около позитивна програма, ориентирана към бъдещето и към постигане на конкретни резултати в отговор на очакванията на гражданите за по-голяма сигурност, повишаване на заетостта и по-ярко присъствие на ЕС на международната сцена. Програмата акцентира върху сигурността и укрепването на външните граници на ЕС, икономическия растеж и конкурентоспособността, както и стабилизиране на съседните на Съюза региони.
България ще поеме Председателството на Съвета на ЕС на 1 януари 2018 г. Три са основните акценти в неговата програма.
Първият е свързан с гарантирането на сигурност на всеки гражданин на ЕС, превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм, овладяване на миграцията.
Вторият приоритет е повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика. Фокус е поставен върху задълбочаването на икономическия и паричен съюз, единния пазар и подкрепата на предприемачеството, особено на малките и средните предприятия и стартиращите фирми, за постигане на икономически растеж и създаване на работни места. Акценти ще бъдат също постигането на ефективен Енергиен съюз, както и провеждането на политика за климата, която да осигури постигането на целите по Споразумението от Париж.
Кохезионната политика и инвестициите в растеж и заетост са третият основен приоритет на Българското председателство. Кохезията е основен инструмент за постигане на икономическо и социално сближаване между държавите членки и е от изключителна важност да се ускори същинският дебат за нейното бъдеще и приоритети след 2020 г.
