25

Здравният министър Кирил Ананиев обяви днес, че е привърженик на плавната демонополизация на НЗОК и преходен период към нов модел на финансиране на здравеопазването.

В сряда Ананиев представи за дискусия два модела за реформа на сегашния модел:

- Първият модел предвижда незабавна конкуренция на НЗОК със застрахователи. Идеята е още през 2019 г. застрахователно дружество да се конкурира с НЗОК. Здравните вноски на записаните при застраховател пациенти се прехвърлят не към НЗОК, а към съответния застраховател. При фалит на застраховател пациентите ще се обслужват от НЗОК или гаранционен фонд за определен период от време до избор на нов застраховател/осигурител. При този модел лекарите в извънболничната помощ ще трябва да изпращат пациента за болнично лечение само в болница, сключила договор със същия застраховател. За да не стане това трябва лекарите от доболничната помощ да имат договор с всички застрахователи.

- При втория модел промяната се извършва поетапно – от съвместно участие на НЗОК и застрахователи до пълна и цялостна демонополизация на НЗОК, каквато предвижда първият вариант.

Финансирането на здравната система при този модел е базирано на съчетаване на три стълба:
Първи стълб – Задължително осигуряване – 8%-но здравно осигуряване (каквото е и в момента);
Втори стълб - Задължително здравно застраховане – задължителна за всички здравна застраховка с фиксирана премия (12 лева);
Трети стълб - Доброволно здравно застраховане – класическо застраховане 

Имаме уникалния шанс заедно и съвместно да обсъдим и да решим кой модел е най-добър за българското общество и за българските граждани, каза здравният министър в интервю за БНТ тази сутрин.

Ананиев обясни, че срещу 12-те лева за задължителна здравна застраховка няма определен пакет, който да се финансира. "Те са част от общия ресурс, който финансира основния пакет дейности. Това, което е важно обаче да кажа, е, че с тези 12 лева ние не само ще осигурим финансирането на този основен пакет, а ще създадем възможности за финансиране на нови дейности, нови дейности, които подобряват здравеопазването на българските граждани", каза здравният министър.

"Първото нещо, което ще направим с ресурса, който ще влезе легално в системата на здравеопазването, е да преостойностим някои от клиничните пътеки, които са подценени. Докъде ще доведе това? Това ще доведе до спазване на правилата за добра медицинска практика. Защото по някой път, когато парите не стигат, този процес се нарушава. Това от страната на пациента. От страната на хората, които лекуват, ще се създаде възможност да се повишат доходите на работещите в тази система. Освен това с този допълнителен ресурс ние ще можем да изпълним нови програми, нови приоритети, да въведем нови технологии на лечение, да увеличим реинбурсирането на значими социални заболявания, като например тези, свързани с кръвообращанието. Ще дадем възможност за закупуване на нова техника и технология. Има много неща. Ще дадем възможност да се развие процесът на рехабилитация, процесът на долекуване и продължително лечение. Много, много нови дейности, които са в полза на българските граждани. Всичко това, което предлагаме, действително е за подобряване на здравеопазването и за повишаване на качеството на лечение на българските граждани, включително и проследяване на терапията на това лечение и резултатите от нея", каза Кирил Ананиев.

Той обясни още, че тези 12 лева, или колкото бъде решено, за здравна застраховка ще се трупат в лична сметка на съответния пациент. "Те са неговите пари. Тази сметка ще има спестовен характер. Така че нека да не се плашат българските граждани. Когато внесат те своите 12 лева, те са техните пари, те ще си управляват тези пари и тази сметка ще има спестовен характер", посочи министърът..

Проф. Асен Балтов , директор на "Пирогов" коментира днес в "Здравей, България", че трябва да има известен период, най-вероятно една година, на натрупване преди да бъде въведен нов модел, при който се събира допълнителна здравна вноска под формата на здравна застраховка.

Кой е основният проблем за българите при здравеопазването

„Здравеопазването е скъпо занимание, лечението на един болен пациент отнема сериозен финансов ресурс , за никакво натрупване не става въпрос, нито за пренасяне на партиди – това не е пенсионно осигуряване. 12 лева на месец, или 20 лева на месец, това са около 120-130 лева годишно. Толкова струват 2 антибиотика или два прегледа с някаква манипулация – това е сума, която почти неизбежно се похарчва”, обясни обаче Светла Несторова от Асоциацията на застрахователите в България.

Евростат: Българинът харчи най-много за храна, по-малко за здраве

Тя поясни, че идеята е не „някой да събира някакви пари за здраве, а цялото това доплащане, което се случва в момента – когато човек е най-болен и най-уязвим, да не му се случва, вместо това всички здрави хора да събират по малко средства, така че този риск да се разпредели равномерно и когато някой се разболее, да го лекуват и някой да плати за това”.

„По-вероятният, по-добрият и по-лесния за прилагане модел с по-малко рискове е моделът с премахване изцяло на монопола на Здравната каса. Той ще постави пациента в центъра на системата, защото ще му даде възможност да избира”, коментира Стойчо Кацаров от Центъра  за защита на правата в здравеопазването.

Вижте още:

Къде потъват парите за здравеопазване

Министърът: Здравеопазването ни е отличник

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.