Л егендарният италиански вратар Джанлуиджи Буфон пристигна в София, за да участва в представянето на трофеите в турнирите на УЕФА Лига Европа и Лига на конференциите. Вече на 47 години, той остава близо до футбола като тийм-мениджър на националния тим на Италия и водач на делегацията при гостуванията и на големите първенства.
Световен шампион, капитан на Италия, излизал 176 пъти с първия тим, записал повече от 760 мача в 18-годишната си кариера, Буфон беше засипан с въпроси от българските медии.
Двата трофея ще останат на разположение на феновете на футбола до 19.00 часа в Sofia Event Center в столичния мол Paradise Center, където всеки може да се снима с купите на място, да се включи в забавни игри и да се насладят на една вълнуваща и незабравима атмосфера.
Имаше такива, които го попитаха да отношенията му с двамата българи, с които е споделял една съблекалня – Христо Стоичков и Валери Божинов, а също и молба за съвет към младите футболисти, които искат да стигнат до върха.
"Благодаря ви, чувствам се докоснат от емоцията с българите. Срещу българският национален отбор съм играл много пъти. За съжаление, последният път, когато дойдох в София, се разболях и не можах да играя. Българският футбол има много дълбока традиция, имал е много добри футболисти. Знам, че сега е в критична ситуация, но аз вярвам, че ще се възстанови, защото традицията не се унищожава. Тя оцелява и продължава", започна Буфон.
Следващите въпроси бяха как се чувства сега, след като е спрял да играе, а също така и как му се струват купите на тези два турнира на УЕФА.
"Когато аз играех, този трофей го нямаше, посочи той Лига Европа. Но имам едно копие у дома, защото бях част от Парма и за мене е привилегия. Да, наистина, много е трудно когато спреш да играеш. Все едно си карал със 100 км/ч, а сега с 0. Понякога е непостижимо. Но хората трябва да се подготвят много преди кариерата им да свърши. Ако се подготвиш през годините, ще бъде много лесно. Трябва да имаш в главата си алтернативни занимания".
След това даде съвет на младите футболисти и подчерта, че едно нещо е най-важно за техния успех. И ако го нямат, ще им бъде много трудно. "Трябва да следват своята страст. Трябва да се посветят изцяло, всичко. Целият им живот трябва да бъде посветен на футбола. Единственото, което получаваш от футбола, е цялата емоция".
След това говори още веднъж за страстта от играта, която трябва да е водещата. Това беше при въпроса колко струва един вратар– 70, 80 или 100 милиона евро могат ли да бъдат реална цена.
"Колко може да струва един вратар? Вратарят като всеки един футболист не трябва да мисли за парите и за славата, а за страстта към играта – така би трябвало. И футболният пазар твърди, че този който вкарва повече струва, а не този който спасява. Аз обаче винаги съм бил добре платен".
След това се спря и на спомените си с двамата български футболисти, с които е играл заедно. Това са мегазвездата Христо Стоичков и Валери Божинов, който отива в Ювентус в единствения сезон на клуба във втора дивизия.
"В Парма аз започнах кариерата си с Христо Стоичков. Той дойде от Барселона като носител на Златната топка. И идва и го слагат на крилото. Неговият коронен номер е да сменя позициите и да дава диагонали. И започва да го прави, но теренът на Парма е по-тесен на Камп Ноу и винаги топките излизаха в тъч. Трудно му беше докато се настрои.
Божинов!? Много жив, изключително симпатичен човек, дойде когато Ювентус в Серия Б. И Алекс Дел Пиеро тогава се снимаше в една реклама с една птичка. И той за да влезе в колектива, му казваше Врабчето. Ние имаме огромно уважение към Дел Пиеро, никой не би го наричал така. Но и Дел Пиеро го приемаше забавно и винаги се смееше".
За живота след футбола и за това, че сам е предлагал вратите за футбол да бъдат по-големи, той каза: "Напълно разбирам това мислене на някои футболисти, че след края на кариерата си се дезинтересират. Защото когато играеш, си като гладиатор. А когато не играеш, не си на терена и губят емоцията.
Големи врати? Със сигурност много спасявания съм направил, но не само моя е заслугата. Много често нападателите са целили гредите и са стреляли в аут. Дали бих искал да бъда треньор? Не, не – сега съм тийм мениджър. А треньор на вратари нямам намерение. Не съм в състояние да науча вратарите на това, които правех. Защото при мене беше въпрос на инстинкт и на физически възможности".
