К онституционният съд ще заседава днес от 10:00 ч. по делото по повод оставката на президента Румен Радев. Докладчик по делото е председателят на Конституционния съд съдия Павлина Панова.
Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните страни с изключение на изрично посочените от този закон случаи, както и когато съдът реши друго, според Закона за Конституционния съд.
Според член 97 на Конституцията една от възможностите за предсрочно прекратяване на пълномощията на президента и на вицепрезидента е подаването на оставка пред Конституционния съд. Пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените обстоятелства. Според основния закон, когато държавният глава подаде оставка, вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. Вицепрезидент на България в момента е Илияна Йотова.
"Ще решим делото за оставката Радев до дни"
- Как се стигна дотук
Румен Радев съобщи за решението си да подаде оставка на 19 януари в обръщение към българския народ, в което обяви, че за последен път се обръща към гражданите като президент на страната.
Оставката беше внесена в Конституционния съд на 20 януари. В същия ден съдът образува дело по постъпилата оставка.
Коя е Павлина Панова? Съдията, в чиито ръце е оставката на президента
- Припомняме цялото обръщение на президента Румен Радев до българския народ:
"В обръщение до българския народ президентът обяви, че ще депозира утре оставката си от поста
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми секретари и съветници,
Уважаеми представители на медиите,
Скъпи сънародници,
Преди девет години вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 г. - чест и отговорност, които се стараех да оправдая във всичките си действия.
Заедно преживяхме редица кризи, атаките на олигархията срещу демокрацията и големите протести от 2020 и 2025 г. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства. Да отстоявам в рамките на своите правомощия държавния и обществен интерес.
Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България. Бих желал на първо място да поискам прошка. Времето подложи вашето доверие на изпитание, затова ви благодаря за търпението. Отчитам свои грешки, съзнавам какво не успях да свърша. Но тъкмо вярата ми, че ще го постигнем, е един от основните мотиви за моето решение.
В тези девет години България приключи процеса по своята европейска интеграция, за който работеха усилено всички редовни и служебни правителства. Вече сме членове на Шенген и еврозоната - хоризонт, заложен от обществото ни още в края на 90-те години. Въпросът е:
- Защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение?
- Защо българите спряха да гласуват?
- Защо хората не вярват на медиите и не разчитат на правосъдието?
- Защо гражданите на два пъти заляха площадите?
- Защо в европейска България голям процент от хората се чувстват бедни, а още по-голяма част живеят в несигурност.
Неведнъж съм споделял, че отговорът е в порочния управленски модел. Той има външните признаци на демокрацията, но всъщност функционира по механизмите на олигархията:
- Българската политика се случва извън институциите.
- Кукловодите не се свенят пред камерите да спускат директиви на Народното събрание.
- Говорят от името на правителството в присъствието на премиера.
- Заграбват партии, банки, бизнеси и медии.
- Използват властта като бухалка срещу своите политически опоненти.
В този модел дискредитирани политици, дамгосани като корупционери на международно ниво, и техни ортаци търгуват с националния интерес, за да си заработят индулгенция. В името на своето политическо бъдеще някои политици поставят на карта мирния живот на българите в условията на опасна война в близост до нашите граници. Посягат дори на гражданския и етническия мир, който ние с вас ще съхраним, въпреки провокациите им.
През 2020 г. обществото изригна. Последваха няколко парламентарни избора и също толкова разочарования. Кабинетът на сглобката окончателно заличи разликата между корупционери и борци с корупцията, между законност и беззаконие. Венецът на този произвол бе похищението на Конституцията. В новия си вид основният закон осигури непрекъснатия контрол на олигархията над изпълнителната власт, а служебното правителство вече не е надежден гарант за честни избори.
Окончателният разрив между българите и политическата класа настъпи с отказа на Народното събрание да произведе референдум за датата на въвеждане на единната европейска валута. Избраниците на народа отказаха на народа правото му да избира.
В края на миналата година нова протестна вълна помете правителството. Тя роди широк обществен консенсус срещу мафията. Консенсус, който трябва да бъде материализиран на предстоящите парламентарни избори.
Днешната политическа класа предаде надеждите на българите в компромиси с олигархията. Две трети от гражданите вече не гласуват. Нужен е нов обществен договор.
Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим на корупционери, съглашатели и екстремисти. Тя зависи от личната ангажираност на всеки от нас.
Вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето бъдеще.
На есенните протести младите българи заявиха ясно, че не желаят да напускат България. Това е преломен момент в психологията на народа ни. Затова е време да сложим край на примирението, безразличието и спасяването поединично. Да загърбим разделенията, които ни закотвят в миналото. Именно единението на площада показа пътя напред.
Искам да благодаря на всички вас, които ми вдъхвахте кураж през годините. На хората от жълтите павета в горещото лято на 2020-а. На студентите, които ме зареждаха с енергията си в препълнените зали на университетите – Благоевград, София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново, Габрово. Навсякъде, където бях с тези млади хора – препълнени зали с енергия и с надежда за бъдещето на България. На честните хора, чиито ръкостискания ми вливаха сили. На хилядите българи, които срещах всяка година в снеговете на Шипка, на патриотите зад граница, които носят България в сърцето си.
Благодаря за професионализма, морала и всеотдайността на моя екип, на всички хора, с които работихме заедно в президентството.
Искам да благодаря на моята съпруга, която понесе всички несгоди на тези девет години и която бе моята най-силна опора и в добрите, и в най-трудните моменти.
Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България. Държа да отбележа, че за тези 9 години показахме, че президент и вицепрезидент могат да работят ефективно и в синхрон, обединени от обща цел. Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава и искам да й благодаря за подкрепата през всички тези девет години.
Предстои ни битката за бъдещето на Отечеството и вярвам, че ще я водим заедно с всички вас – достойните, вдъхновените и непримиримите.
Готови сме, можем и ще успеем!"
