Е вропейският парламент се готви да гласува предложение за спиране на смяната на лятно и зимно часово време в ЕС. Но крайното решение за това е на правителството в София.
„Когато на нашето общество му вземеш един час сън, инфарктите и инсултите се качват. При обратната смяна, инфарктите и инсултите намаляват. Т.е. винаги има смисъл да се наспивате”, коментира по NOVA кардиологът доц. Сотир Марчев и допълни, че „на диабетиците смяната на часовете им обърква времето за поставяне на инсулина”.
За смяната на стрелките, Бог ли е човекът и депресията
Д-р Ненков: Спазвайте новото астрономическо време
Той отчете, че връщането на стрелките в момента има най-голям положителен икономически ефект в страните с развит летен туризъм. То удължава деня на туристите и съответно увеличава парите, които те харчат.
„Ето защо за отмяната на лятното часово време настояват балтийските и скандинавските страни. Да речем в Австралия има региони, които използват само лятно часово време”, подчерта доц. Марчев.
Той поясни, че много страни като Русия, Турция и Китай вече са се отказали от лятното часово време. А Япония и Индия никога не са го въвеждали.
Според доц. Марчев, „въпросът е на какво време ще останем, след като премахнем смяната на времето – зимно или лятно?”
„За нас е изгодно турското положение. Турция отмени смяната и остави лятно часово време, защото има морски туризъм. Докато Русия остави зимно часово време”, посочи доц. Марчев.
Ани Алашка, пиар експерт и радетел да отпадне смяната на времето, добави, че този избор зависи само от българското правителство.
За първи път лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г. В световен мащаб първоначално то е приложено в Германската империя и Австро -Унгария в разгара на Първата световна война, през 1916 г. Причината за въвеждането му е пестене на електрическа енергия от домакинствата и пренасочването й към военната индустрия, като се използва по-ефективно светлата част от деня.
Иначе идеята се появява в Британската империя още в края на XIX век. Целта отново е пестене на енергия от хората за сметка на индустрията.
В годините след Втората световна война с нарастващото потребление на електричество по света привлекателността на идеята се увеличава и лятното часово време – преместване на стрелките на часовника с един час напред, е въведено в много страни.
С развитието на електрическите мощности, мрежи и уреди, ефектът от тази мярка значително намалява.
Само в България тя води до спестяване на електроенергия на стойност едва между 60 ст. и 1 лев на човек годишно.
В същото време обаче промяната на часа е свързана със значителни негативни последствия.
В дните след превъртането на стрелките повикванията към Спешна помощ нарастват с 12%, самоубийствата - с 66%, а инфарктите - със 75%. Като почти 3/4 от работещите са по-непродуктивни заради недоспиване.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
