Д нес, 3 октомври, останките на цар Самуил ще бъдат транспортирани от Солун до София с български военен транспортен самолет. В 12:30 ч. на площад „Княз Александър I Батенберг“ в столицата ще се състои официалната церемония с държавни и военни почести.
След приключването на официалната част пред Княжеския дворец, останките се пренасят с тържествено шествие по централните софийски булеварди до базиликата „Света София“.
Цар Самуил: Владетелят, който се завръща у дома
След поклонението, с литийно шествие останките на владетеля ще бъдат пренесени до базиликата „Света София“, където той ще намери своя вечен и достоен покой в сърцето на българската столица. В храма ще се отслужи заупокойна молитва, след което ще се организира поклонение за гражданите, преди мощите на владетеля да бъдат положени за вечен покой в специално подготвен саркофаг.
От Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) обособяват специални зони за сигурност около двете локации. Предвидени са и конкретни места, от които гражданите ще могат да наблюдават церемонията. Полицията ще извършва строги пропускателни проверки – няма да бъдат допускани лица с обемист багаж, съмнителни пакети и предмети, които могат да бъдат използвани за нараняване.
За сигурността ще отговарят 550 служители на СДВР, подпомогнати от още 200 служители на Главна дирекция „Жандармерия“.
Във връзка с маршрута на процесията, от 12:00 часа „Пътна полиция“ ще започне поетапно ограничаване на автомобилното движение. Временната организация ще засегне ул. „Мими Балканска“, бул. „Брюксел“, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Цар Освободител“, ул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Оборище“. Нормалният трафик ще бъде възстановяван поетапно веднага след отпадане на необходимостта.
Въвеждат се и ограничения за престой. От 16:00 часа на 3 октомври се забранява паркирането на автомобили на площад „Княз Александър I Батенберг“, площад „Николай Гяуров“, пред Българската народна банка и Археологическия музей, както и в участъци от улиците „Московска“ и „Княз Александър I“.
- Разбулената тайна на базиликата „Свети Ахил“ и анатомичните белези на величието
Историята на това откритие ни връща в далечната 1969 г. На малкия остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос извършва разкопки в развалините на величествената средновековна базилика и открива четири саркофага. Антропологичните и историческите анализи бързо насочват учените към сензационен извод – един от тях съхранява костите на самия цар Самуил, а останалите се свързват с негови близки роднини, вероятно сина му цар Гаврил Радомир и племенника му цар Иван Владислав.
Научните доказателства за идентификацията са категорични. Изследванията разкриват тежка фрактура на лявата лакътна кост, зараснала под ъгъл от 140 градуса, което напълно съвпада с хрониките за раняването на Самуил в битката при река Сперхей през 996 г. Тялото е било обвито в рядка златотъкана копринена тъкан от X–XI век с извезани медальони и фигури на птици, които са родовият символ на Самуиловата династия. Антрополозите установяват още, че владетелят е починал на около 70-годишна възраст, а по костите личат и следи, свързвани с полиомиелит. Въпреки тези данни, в продължение на почти шест десетилетия костите, черепът и саванът остават в Музея на византийската култура в Солун поради липса на правна рамка и съпротива на църковните среди.
Връщат в България останките на цар Самуил
- Формулата за взаимност и дипломатическият пробив между София и Атина
Преговорите, преминали през десетки правителства и възобновени осезаемо през 2022 г. по време на кабинета на Кирил Петков, завършват с формулата за реципрочност. За да получи мощите на своя цар, България предоставя на Гърция 48 църковни реликви - богослужебни съдове, мощехранителници и обкови на евангелия, изнесени от българските войски през 1917 г. от манастирите „Панагия Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“ край Серес, които вече са пристигнали в Солун под охрана.
Важен детайл в споразумението е, че двете държави си предават артефактите за взаимно съхранение, без официално да се отказват от правото си на собственост. Въпреки постигнатия мир, Светият синод на Гръцката православна църква и Митрополията на Серес вече обявиха, че приемането на 48-те предмета е само първа стъпка и ще настояват за връщането и на останалите отнети ценности.
- Регионалният отзвук и политическото напрежение край Вардар
Новината за споразумението между София и Атина предизвика истински политически и медиен трус в Република Северна Македония. Официалните институции в Скопие запазиха пълно мълчание, което провокира вълна от остри реакции и взаимни обвинения между управляващи и опозиция в „задкулисна дипломация“. Управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ отправи питания относно предишни тайни уговорки между София и Скопие.
Същевременно македонски историци, сред които Стойко Стойков, се опитаха да оспорят автентичността на останките, заявявайки, че България няма правно основание да изисква тези кости. Други експерти по комуникации като Миле Бошняковски критикуваха Атина, че вместо да превърне остров Свети Ахил в общ за трите страни културен и туристически център, е предала артефактите на българската национална дипломация.
Счупената ръка и златните нишки: Как бе разбулена загадката около тленните останки на цар Самуил
- Войнът, чието сърце не издържа пред трагедията на народа
За българския народ връщането на Самуил е събитие с дълбоко емоционален и духовен заряд. Самуил управлява де факто от 976 г. заедно с братята си Давид, Мойсей и Арон, а от 997 до 1014 г. носи официално царската корона. Неговото управление е близо четиридесетгодишен титаничен сблъсък с Византийската империя и император Василий II, преминал през великата победа при прохода Траянови врата през 986 г. и стигнал до трагичната битка при Беласица на 29 юли 1014 г.
След изненадващ обход ромейските войски пленяват около 15 000 български войници, а Василий II заповядва всички те да бъдат ослепени, като на всеки сто души е оставен един с едно око. Според народните предания, когато ослепената армия се приближавала, плачът на царя бил толкова силен, че сълзите му образували водопадите в подножието на Беласица. Когато на 6 октомври 1014 г. осакатените воини се изправят пред погледа му, сърцето на великия владетел не издържа на ужаса и той умира от поразяващ инфаркт.
