И нженер използва изкуствен интелект, за да разбие смятан досега за неразгадаем шифър, с който Наполеон Бонапарт е изпращал тайни съобщения до своите генерали. Това позволи 217-годишно писмо да бъде прочетено за първи път. Успехът възбуди ентусиазма на историците относно възможността ИИ да се превърне в съвременен „Розетски камък“ за превод на кодирани документи от миналото, пише Live Science.
Картър Чърч, инженер по изкуствен интелект във фирмата за киберсигурност Sentinel One, представи откритията си в публикация в X, обяснявайки как е дал на новия модел GPT-6 Astra на OpenAI една-единствена инструкция и едно изображение, за да разбие вековния код. Шест часа по-късно задачата е била завършена.
Napoleon's code is cracked after 217 years: Scientist uses AI to read a mysterious letter written by the Emperor in 1809 https://t.co/DGBypH3uok
— Daily Mail (@DailyMail) October 2, 2026
„В началото не повярвах“, казва Чърч пред Live Science. „Всеки има опит с модел, който твърди нещо абсурдно. Разликата тук е, че решението може да се провери механично: практически няма шанс грешен ключ да даде толкова логичен и исторически съвместим резултат.“, споделя още той.
Писмото е изпратено през 1809 г. по молба на Наполеон от неговия доведен син Йожен, вицекрал на Италия, до маршал Огюст дьо Мармон, разположен далеч от останалите френски войски на източния бряг на Адриатическо море. Целта е била да се съобщят на Мармон позициите на всички други френски и съюзнически армии на континента. За да се избегне разкриването на военни тайни при евентуално прихващане, съобщението е написано с шифър.
Чърч намира писмото, докато търси подходящ код за разбиване, с който да демонстрира възможностите на GPT-6 Astra. „Проверимостта на решенията всъщност е най-трудната част, много по-сложна от генерирането на потенциални варианти“, посочва той. „Просто няма как да автоматизираш критичното мислене.“, казва още.
Според Чърч единственото публично достъпно изображение на писмото е било сканиране с ниска резолюция, публикувано във френско военно списание през 1969 г. То съдържа 155 различни знака (общо 1300 символа в целия текст), а кодът е хомофонов, което означава, че често срещаните букви се обозначават с няколко различни символа.
Това изображение и една кратко задание обаче са били напълно достатъчни за GPT-6 Astra. Моделът не само транскрибира текста, но и открива частична таблица от историка по криптология Даниел Тант, за която преди това не се е знаело, че има връзка с това писмо. Тя съдържа значението на 33 от символите, покриващи около една трета от текста.
„Astra сама направи тази връзка чрез търсене в мрежата, докато анализираше казуса“, обяснява Чърч. „Доколкото разбирам, Тант е каталогизирал таблицата като «Код между Йожен дьо Боарне и генерал Грамон», което вероятно е било грешка в името (Грамон вместо Мармон). При всички положения моделът забеляза този пример и реши да опита да го приложи към шифъра. И то проработи!“, добавя той.
GPT-6 Astra just cracked a 217-year-old Napoleon-era cipher
— 0xAI42.exe (@0xAI42exe) October 1, 2026
Carter Church used GPT-6 Astra to decipher a 217-year-old letter sent to one of Napoleon’s generals, with roughly six hours of model work.
The hardest part wasn’t the code itself. It was getting usable text from a… pic.twitter.com/XwkKRkXS7d
GPT-6 успешно използва частичната таблица, за да разчете останалите символи и да преведе цялото съобщение.
„Това е наистина интересно приложение на изкуствения интелект. Освежаващо е да видим как технологията се използва продуктивно, за да предложи достоверно решение на историческа загадка“, коментира пред Live Science Зак Уайт, научен сътрудник по история в Университета в Портсмут и водещ на подкаста „Наполеоновите войни“.
Майкъл Роу, изследовател по европейска история в Кингс Колидж Лондон, добавя, че откритието е впечатляващо. Той посочва, че тъй като разполагаме с оригиналната кореспонденция на Наполеон до доведения му син с указания какво да съдържа кодираното съобщение, можем да бъдем сигурни в точността на превода.
„Това наистина действа като вид Розетски камък“, казва Роу. „Ако тествате изкуствен интелект върху писмо, чието съдържание почти знаете от друг документ, и той възпроизведе очакваното, тогава при използване на същия инструмент върху напълно непознат текст ще имате много по-голямо доверие в резултата.“, посочва той.
Това означава също, че самият превод не поднася огромни изненади за историците. „Зашифрованата версия просто повтаря голяма част от вече известното съдържание, така че не ни разкрива радикално нови факти“, допълва Роу.
Освен позициите на войските и техните командири, писмото на Йожен съдържа и думи за кураж към Мармон: „Когато получите заповед за поход, не бива да се оставяте да бъдете сплашени от няколко войници или от тълпа.“
Според Уайт преводът все пак повдига интересни въпроси относно начина на мислене на Наполеон в навечерието на австрийската кампания през 1809 г. Той отбелязва, че по онова време френският император всъщност е разполагал с 60 000 войници по-малко за битка, отколкото се твърди в писмото, и изглежда е бил силно фиксиран върху броя на австрийските сили, които биха могли да нахлуят в Италия.
„Важно е историците да поставят постигнатото от изкуствения интелект в по-широкия контекст на епохата“, казва Уайт и добавя, че ще бъде любопитно да се види дали разчетеният ключ може да се приложи и за друга кореспонденция от този период.
Une lettre de 217 ans destinée à un général de Napoléon vient de livrer ses secrets grâce à l’IA. À partir d’un scan, un ingénieur a utilisé GPT-6 Astra pour la déchiffrer. Selon lui, le modèle y a consacré environ six heures. https://t.co/V4Rg1NAiGZ
— Numerama (@Numerama) October 1, 2026
- Разбиване на кодове през вековете
Шифрите са били широко използвани през онази епоха за предаване на чувствителна военна и дипломатическа информация.
„Наполеон Бонапарт е бил принуден да използва кодове, за да гарантира сигурността на съобщенията в огромната си империя“, посочва Уайт. „Винаги е съществувала съвсем реална опасност тези писма да бъдат прихванати и да разкрият плановете му пред враговете на Франция.“, добавя той.
Прилагането на изкуствен интелект за декриптиране може да хвърли светлина и върху личния живот на историческите личности. Шифрите често са се използвали и за лична кореспонденция, например при тайни връзки между представители на елита. Техниката би могла да подпомогне и изследователите на древната история, работещи с все още неразчетени езици или трудночетливи ръкописи.
„По отношение на различните епохи този ИИ наи разкрива огромни възможности“, заявява Роу.
Относно конкретния документ Чърч уточнява, че самият код не е бил прекалено комплексен. „Криптографите биха могли да го разбият и сами, ако му отделят време и енергия“, казва той. Това обаче би изисквало съвместна работа на експерти от различни области и значителни усилия.
„Всяка наука има своите нерешени нишови проблеми, за които специалистите просто нямат капацитет“, обобщава Чърч. „Изводът е, че списъкът с тези задачи все по-често ще се съкращава от външни хора, водени просто от любопитство.“, казва още той.
Резултатът на Чърч вече е потвърден от Сатоши Томокийо – патентен инженер и криптограф, който поддържа сайта Cryptiana за документиране на неразгадани исторически шифри. В него писмото на Наполеон вече е отбелязано като „разчетено“.
„Тази работа стъпва изцяло върху изследванията на хората, които намират тези шифри, потвърждават, че са нерешени, и ги контекстуализират. Бих искал те да получат цялото признание“, казва Чърч, визирайки проекта на Томокийо. „Истински трудният процес е именно там.“, завършва той.
