О пазването и възстановяването на екосистемите може да допринесе с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. Това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение. Причините за премахването на старите язовири са, че много от тях, построени преди 1950 г., са в края на полезния си живот. Язовирите са отговорни за приблизително 1,3% от годишните антропогенни емисии на парникови газове в света. Всеки квадратен метър от язовирната повърхност отделя 25% повече метан в атмосферата, отколкото се смяташе досега.
Рекордни горещини, суша и унищожителни пожари – необратими ли са климатичните промени
„Язовирите допринасят за глобалното затопляне”, обясни в ефира на NOVA NEWS Радина Калдамукова – геоеколог от екипа на платформата „Климатека”. Проучване от 2016 г. сочи, че повърхността на язовирите допринася за вредните емисии повече отколкото се е смятало досега.
Битката за бъдещето на Земята – ще я спечелим ли?
Емисиите на метан са тези, които се отделят от водната повърхност, при разлагане на различни органични материали. „Това е естествен процес, но ние сме допринесли за това блокиране и застояване на водата в язовирите, за да се стигне до този естествен процес на разлагане. С по-съвременни технологии могат да се измерят количествата метан и се стига до заключението, че емисиите са по-големи от преди”, обясни Калдамукова.
Между фактите и измислиците – какво трябва да знаем за климатичните промени
Резултатите от това проучване могат да покажат къде да строим язовири в бъдеще и как да реновираме старите. „Говорим и за разрушаване на стари язовири, чиято поддръжка би била прекалено скъпа”, обясни Калдамукова. „Това е масова тенденция в развитите страни в света – САЩ, Западна и Централна Европа”, обясни още Калдамукова. Тенденцията се налага последните десетина години.
„Язовирите имат негативни ефекти цялостно върху екосистемите. Блокира се водата и например това е много пагубно за рибите. Променяме изцяло речната екология”, обясни Калдамукова. „Разбира се изграждат се и някои нововъведения като рибните проходи, които благоприятстват за миграцията на тези риби, но понякога това се прави напълно фиктивно. В България е така. По документи има рибни проходи, а при проверка се вижда, че тези рибни проходи са затлачени с тиня, не се пропуска достатъчно количество вода”, каза още Калдамукова.
Какви са решенията и как да се върнем към природата - повече гледайте във видеото
