Б роят на хората, загинали в резултат на горещата вълна, обхванала редица европейски страни, не спира да расте. Жегите също така доведоха до избухването на големи пожари. Ситуацията е сходна и в държави като САЩ и Китай.
На фона на поредните температурни рекорди, на дневен ред отново излезе темата за климатичните промени. Експертите са единодушни, че ако не бъдат взети спешни мерки, последиците ще са катастрофални.
Какво трябва да знаем за ситуацията, в която се намираме в момента? По темата разговаряхме с Апостол Дянков, който е ръководител програма „Климат и енергия“ на WWF България.
Western Europe continues to bake in extreme heat, with the UK recording a temperature over 40 degrees Celsius for the first time ever, and wildfires burning through French forests. https://t.co/i5Ixv3pKP7
— DW News (@dwnews) July 19, 2022
Британската метеорологична служба наскоро обяви червен код за рекордни горещини, което се случва за пръв път в нейната история. Други страни, сред които Германия, Италия и Франция, също са в плен на опасни жеги. Колко сериозна е ситуацията, в която се намираме?
Ситуацията е много сериозна, тъй като от Испания и Португалия знаем, че над 1100 души са загубили живота си заради топлата вълна. Тя се отразява изключително неблагоприятно върху хората със здравословни и сърдечносъдови проблеми, а не бива да забравяме, че всичко това се случва в условията на продължаващата пандемия от COVID-19. Великобритания е изключително неподготвена да се справи с подобни горещи вълни. Много обществени сгради и частни жилища не са климатизирани, а сухата биомаса и растителност могат да предизвикат пожари – нещо, което вече се случи в близост до Лондон преди няколко дни. За съжаление такава е ситуацията и у нас, а и в съседна Гърция.
През последните години станахме свидетели на редица температурни рекорди. Означава ли това, че глобалното затопляне вече е необратим процес?
Температурните рекорди показват, че глобалното затопляне се ускорява и това е видно през последното десетилетие. Показателна е следната интерактивна графика на температурните аномалии от XIX в. насам:
IT’S JUST THE WEATHER pic.twitter.com/4dkb9seafA
— PoliticsJOE (@PoliticsJOE_UK) July 18, 2022
Безспорно е, че от 2000 г. се забелязва все по-притеснително и ускорено затопляне. Този процес е коректно предсказан от климатичните учени, на база на човешките парникови емисии.
Някои от настъпващите в планетарните системи промени са необратими – например топенето на ледниците и повишаването на морските нива. Тези процеси почти със сигурност вече не могат да бъде спрени и тенденцията да тръгне в друга посока. Има сериозна вероятност за катастрофален колапс на Амазонската тропическа гора още през настоящия век, но ако спрем вредните емисии, тази опасност може и да бъде избегната. По същия начин стоят нещата с кораловите рифове в тропическите морета – изключително богати екосистеми, които осигуряват както прехрана, така и лекарства на много хора. Въпреки че някои промени са необратими, други могат да бъдат повлияни от нашите усилия да спрем вредните емисии. Според учените, цитирани в последния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени на ООН, ако успеем да спрем изгарянето на въглища и газ, след не повече от две десетилетия самите температури ще могат да се стабилизират. Това дава надежда, че ако поискаме, можем да решим проблема с климата – или поне да не допуснем сбъдването на най-лошите прогнози, свързани с глобалното затопляне.
Кои райони са най-застрашени от глобалното затопляне?
За съжаление, голяма част от България се намира именно в такъв район – Средиземноморския. Сушите и горещите вълни са изключително голям риск за нас и в дългосрочен план могат да застрашат някои от най-важните аспекти на българската икономика – като хранителната сигурност, енергийната и транспортна инфраструктура и туризма. При настоящите жеги самолетите и влаковете на много места в Европа бяха спрени от движение, дори атомни централи могат да останат без вода за охлаждане, а промените в туристическия сезон, както и проблемите с отглеждането на някои земеделски култури, могат да имат изключително неприятни последици.
Why is Europe so hot right now? It is "unusual… but not unexpected," says climate scientist @KKornhuber as he explains the extreme heat scorching the continent. pic.twitter.com/Pu35BTT6RI
— DW News (@dwnews) July 22, 2022
Световната метеорологична организация предупреди, че горещите вълни могат да влошат качеството на въздуха. Колко сериозна е тази опасност?
Тази опасност е сериозна и то не само през лятото. През зимата също се наблюдават горещи вълни – например, когато температурите в България се задържат трайно между 0 и 10 градуса през януари. Температури в този диапазон, комбинирани със слънчеви лъчи и фини прахови частици от изгарянето на въглища и други твърди горива, водят до допълнително формиране и застой на въздушно замърсяване. През горещите месеци въпросното замърсяване е резултат от комбинацията на няколко фактора. Сред тях са спецификата на атмосферните процеси, както и фактът, че хората прекарват повече време в климатизирани автомобили. Не бива да забравяме и още нещо важно – там, където електричеството не се произвежда с помощта на ВЕИ, се ползват и повече въглища и газ.
Кои са най-големите предизвикателства, свързани с глобалното затопляне, пред които е изправена България?
На първо място сушите, горските пожари и горещите вълни. Пожарите могат да се превърнат в колосално и катастрофално предизвикателство, което да отнема човешки животи всяко лято и трябва да се вземат мерки за опазване и добро съхранение на горите, както и залесяване с адаптирани към климатичните промени видове. Горещите вълни са много вредни за здравето на уязвимите хора в градовете и са необходими стратегии и зелени мерки, които да пречат на формирането на т. нар. „топлинни острови“ по тъмните и асфалтови повърхности. В интерес на истината, те са толкова опасни, че дори и напълно здрав човек може да получи топлинен удар, ако прекара няколко минути на подобно място. Наводненията също са риск, тъй като по-топлата атмосфера задържа повече вода и когато започне да вали, тази влага се изсипва ударно и се стига до безпрецедентни валежи, каквито видяхме в Германия и Белгия през 2021 г. Когато инфраструктурата е неподготвена, няма гори и съхранени речни екосистеми, които да задържат водите, а уязвими хора живеят в заливни зони, то това неминуемо води до жертви и разрушения.
