В ъпросът дали домашният любимец ще се отрази положително на психичното здраве на детето е все по-често срещан сред съвременните родители. Ново проучване обаче предлага изненадващи и нюансирани отговори, които оспорват общоприетото схващане, че всяко животно вкъщи е безусловна полза.
Отдавна е известно, че емоционалната връзка с домашни любимци може да има редица благоприятни ефекти върху развитието на децата. Те подпомагат емоционалната регулация, изграждат чувство за отговорност и емпатия, стимулират социалното поведение и дори помагат за разбирането на невербалната комуникация, както се посочва в анализ, публикуван от The Independent.
За да проучат по-дълбоко връзката между животните и детското психично здраве, изследователи са анализирали данни от испанския проект INMA (Infancia y Medio Ambiente). Проучването е кохортно, което означава, че проследява една и съща група участници – в случая около 1900 домакинства – от бременността до навършване на 6-7-годишна възраст на децата чрез въпросници и клинични тестове.
Първоначалните наблюдения показали, че децата, които никога не са имали домашен любимец, имат най-позитивни резултати за психично здраве. След отчитане на фактори като социална класа, пол и възраст, тази разлика изчезнала за повечето видове животни, като кучета и птици. Най-интересното откритие обаче било, че наличието на котка в дома на възраст 4-5 години е свързано с повече проблеми с психичното здраве при децата.
Изследователите предлагат няколко възможни обяснения за този феномен. Една от хипотезите е свързана с по-независимия характер на котките, който може да ограничи емоционалното свързване в ранна детска възраст. Друга възможност е, че семейства, в които децата вече имат специфични емоционални нужди, са по-склонни да изберат котка за домашен любимец.
По-обезпокоителна е връзката с токсоплазмозата – инфекция, причинена от паразита Toxoplasma gondii, която е по-често срещана при котките и може да се предава на хора. Според доклада, тази инфекция се свързва с поведенчески проблеми и дори със сериозни психични разстройства като биполярно разстройство и шизофрения.
В пълен контраст, проучването установява, че постоянното съжителство с други животни – като хамстери, зайци, костенурки или рибки – през ранното детство изглежда има защитен ефект върху психичното здраве както на момчетата, така и на момичетата. Тези домашни любимци изискват стабилен и лесен контакт и помагат на децата да се научат на отговорност, емпатия и самоконтрол.
Резултатите сочат, че децата, които са живели с такива животни постоянно, са постигнали по-добри резултати от тези, които са ги имали само от време на време. Това предполага, че непрекъснатата връзка може да бъде по-полезна от спорадичното излагане на животно.
В заключение, проучването не свързва ясно присъствието на кучета и птици с ползи или вреди в най-ранна възраст, като подчертава нуждата от допълнителни изследвания при по-големи деца. Реалното въздействие на домашния любимец зависи от сложна комбинация от фактори, включително естеството на връзката, възрастта на детето и стила на възпитание, а не просто от присъствието на животно в дома.