Б ългария вероятно ще бъде поставена под процедура за прекомерен дефицит от Европейската комисия на 3 юни. Това стана повод за спор между икономисти относно състоянието на публичните финанси, причините за дефицита и възможните последици за страната.
Темата беше коментирана след изявление на премиера Румен Радев, който заяви, че Европейската комисия (ЕК) ще започне процедура за прекомерен дефицит срещу България.
"Европейската комисия ще излезе с доклад, с който ще започне процедура по прекомерен дефицит за България. Това означава, че нашият дефицит е доста над 3% и ще ни бъде наложен регулярен мониторинг и ограничителни мерки с възможни санкции", каза премиерът.
Според него дефицитът за миналата година е бил над допустимото ниво, а през настоящата година ще бъде още по-висок.
"Балонът се спука. Това е тежкото наследство, което получаваме, резултат от безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж", заяви Радев.
- Какво означава за икономиката налагането на наказателна процедура по свръхдефицит?
Икономистът Васил Караиванов обясни, че процедурата няма да доведе до незабавни наказателни мерки.
"Започва процедура, но тя е около шест месеца, в които първо ще се наблюдават процесите и ще се преценява дали да има предписания какво да се предприеме. Чак след това може да се пристъпи към конкретни мерки с изисквания за намаляване на разходи или увеличаване на данъци", посочи той.
По думите му България вече е преминавала през подобен механизъм, а в момента още десет държави членки на Европейския съюз са в процедура по прекомерен дефицит.
"Страни като Австрия, Белгия, Италия, Франция, Полша и Унгария в момента са в такава процедура. Това не е нещо необичайно", отбеляза той.
Караиванов подчерта, че към този момент няма признаци финансовите пазари да реагират негативно.
"Пазарите не отразиха тази новина. Доходността по българските държавни ценни книжа в петък беше по-ниска от тази преди месец", каза той.
Икономистът Стоян Панчев защити тезата, че реалният бюджетен дефицит е значително по-висок от официално представяния.
"Всички знаеха, че бюджетният дефицит е значително по-голям от този, който се докладваше. Лъжеше се за инфлацията, лъжеше се за дефицита, за да можем да влезем в еврозоната", заяви той.
Според Панчев процедурата няма автоматично да реши проблема.
"Тези механизми съществуват от години. Франция е добър пример. Повече от половината държави са били в подобни процедури. Те на практика не постигат резултатите, които се търсят", каза икономистът.
Той обаче смята, че процедурата ще има поне един положителен ефект.
"Фактите, които бяха крити, бяха осветени. За да може една страна да базира политиката си на реални данни, трябва да има яснота за реалното състояние на публичните финанси", заяви Панчев.
Теменужка Петкова: Радев да не лъже, процедурата по свръхдефицит е за 2026 г.
Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Александър Нуцов заяви, че най-важният въпрос е възстановяването на доверието и предвидимостта за инвеститорите.
По думите му представители на технологичния сектор за първи път са започнали да поставят под въпрос присъствието си в България след дебатите около бюджетната политика.
"Миналата есен за първи път компании ми казаха, че мислят да напуснат България. Говорим за компании с хиляди служители", каза той.
Нуцов разказа и за разговори с чуждестранни инвеститори.
"Те казаха две неща:
- важни са стабилната данъчно-осигурителна система и
- предвидимостта.
Да знаят как държавата управлява бюджета и каква среда ще има след една, две или пет години", посочи той.
Според него процедурата може да бъде използвана като възможност за възстановяване на доверието.
"По-скоро е възможност да върнем доверието, да обърнем внимание на структурните проблеми и да намерим мерки за оптимизиране на разходите", каза Нуцов в ефира на NOVA.
- Възможни ли са санкции?
Експертите обясниха, че при продължително неизпълнение на препоръките на Европейската комисия могат да бъдат налагани санкции.
Караиванов посочи, че една от възможните мерки е изискване за депозит в размер на 0,2% от брутния вътрешен продукт като гаранция за изпълнение на ангажиментите.
Според него обаче подобни сценарии са на по-късен етап и към момента са по-скоро теоретични.
В края на разговора Александър Нуцов призова за по-широко участие на експертната общност при изготвянето на бюджета и икономическите политики.
"Бих призовал за повече прозрачност, повече дисциплина и включване на по-широк кръг експерти и организации в изготвянето на бюджета и важните мерки, които се взимат в държавата", заяви той.
Окончателната яснота дали България ще бъде поставена под процедура за прекомерен дефицит се очаква с доклада на Европейската комисия на 3 юни.
