Е вропейската централна банка (ЕЦБ) не трябва да изчаква твърде дълго, за да реагира на последиците от войната в Иран. Това заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев, цитиран от "Блумбърг".
„На този етап компромисът не е симетричен, когато има риск инфлационните очаквания да загубят стабилността си. Цената на закъснялото действие може да надхвърли цената на това да се действа малко по-рано“, посочи Радев по време на конференция на Исландската централна банка в Рейкявик, отговаряйки на блиц въпрос какво трябва да следят най-внимателно централните банки в настоящата среда. По думите му ако инфлационните очаквания се отклонят от котвата, възстановяването на ценовата стабилност става много по-скъпо.
Димитър Радев: Вдигане на лихвите при растеж на заплатите
Радев участва в панелната дискусия „Поддържане на инфлацията под контрол: ценова стабилност в условията на фундаментална несигурност“ в рамките на Икономическата конференция в Рейкявик 2026, която събра управители на централни банки, икономисти, представители на академичните среди и финансовите пазари от Европа и САЩ, съобщи пресцентърът на БНБ.
Изказването му е направено на фона на нарастващи очаквания, че ЕЦБ може да пристъпи към първо повишение на основните лихвени проценти от 2023 г. насам. Конфликтът в Близкия изток доведе до ускоряване на инфлацията в еврозоната, която отново се отдалечава от целта на ЕЦБ от 2 процента.
Част от представителите на централната банка призовават за изчакване, за да се оцени дали по-високите цени на енергията ще имат траен вторичен ефект върху икономиката и инфлацията. Други изразяват опасения, че по-високите лихви могат допълнително да натежат върху икономическия растеж в еврозоната.
Според Радев обаче паричната политика не може да бъде единственият инструмент за справяне с кризата. Той призова правителствата в Европа да подкрепят усилията на ЕЦБ чрез фискални мерки, инвестиции и структурни реформи.
„Паричната политика не може да бъде единствената отбранителна линия. На фона на повтарящите се шокове в предлагането, фискалната политика, инвестициите, енергийната ефективност и структурните реформи са от значение за икономическата устойчивост“, заяви той.
По думите на управителя на БНБ инфлацията в еврозоната е намаляла спрямо достигнатите върхови равнища, но остава над целта, а базисният ценови натиск в отделни сектори на икономиката продължава да бъде относително устойчив.
Той отбеляза, че в условията на повишена несигурност централните банки все повече разчитат на по-широк набор от индикатори и поставят по-силен акцент върху устойчивостта, алтернативните сценарии и управлението на риска.
„При висока несигурност една единствена прогноза лесно може да създаде илюзия за прецизност“, посочи Радев.
Коментирайки развитието в България, той отбеляза, че страната отчита няколко години на силен номинален ръст на заплатите, устойчиво частно потребление и динамична кредитна активност.
„Ако инфлационните очаквания започнат трайно да се приспособяват нагоре, овладяването на инфлацията става много по-трудно“, заяви Радев.
Той предупреди, че инфлационните рискове нарастват, когато икономическото поведение стане по-ориентирано към миналата инфлация и когато договарянето на заплатите и ценовите решения се основават предимно на вече реализирана инфлация.
Радев подчерта значението на ограничаването на автоматичните механизми за индексация, ориентирани към миналата инфлация, които могат да допринесат за по-трайни инфлационни процеси и по-силни вторични ефекти.
Управителят на БНБ изтъкна също така значението на комуникацията като част от трансмисионния механизъм на паричната политика.
„Комуникацията не трябва да създава изкуствено усещане за сигурност. Нейната цел е да укрепва доверието, че ангажиментът към ценовата стабилност остава непроменен“, заяви той.
