В ълната от бомбени заплахи, която засяга не само България, но и редица европейски държави, не трябва да се разглежда като поредица от случайни инциденти. Това е целенасочена кампания, зад която стоят сериозни въпроси за мотиви, ресурси и опит. Според експерта по киберсигурност и бивш ръководител на съответния отдел в ГДБОП Явор Колев, има сериозни основания за притеснение.
В свой коментар пред NOVA, Колев призовава да се запитаме „кой има интерес от дестабилизация в Европа, кой има ресурса и какъв е опитът им да го направят“. По думите му, отговорът на всички тези въпроси сочи към Русия. Той уточнява, че макар към момента да няма официални резултати от разследванията, включително за заплахите към училища в България, Италия и други страни от началото на октомври, става въпрос за държава, „която разглежда Европа като враждебна“.
Целта на подобни атаки, според Колев, е двойна. От една страна, те целят да внесат страх и паника в обществото. От друга, служат като своеобразен тест за готовността на институциите да реагират при подобни кризисни ситуации. А резултатите от този тест, както посочва експертът, не са окуражаващи.
„Виждаме, че нямат готовност“, категоричен е Колев. Той дава за пример случая с „хладилниците“, който се е случил в началото на октомври. „Сега се повтаря тази атака и тя води до същия ефект“, коментира той. Според него, органите за киберсигурност е трябвало още тогава да предприемат действия за информиране на всички потенциални жертви в други страни от ЕС, за да се вземат превантивни мерки.
Експертът предполага, че в България са предприети някакви мерки, но допуска, че големите хранителни вериги може да са научили за проблема от новините, ако не са били информирани директно от отговорните органи. Тази ситуация илюстрира пропуски в комуникацията и координацията между институциите и частния сектор.
Въпреки критиките, Колев отбелязва, че България все пак инвестира в сферата на киберсигурността и развива органите, които отговарят за нея. „Държавата ни е част от европейската система за сигурност и сме на европейско ниво“, казва той. В заключение обаче подчертава, че инвестициите в тази област никога не са достатъчни и трябва постоянно да се увеличават, за да сме адекватни на нарастващите хибридни заплахи.