К огато учените за първи път откриват мъртви бели акули край Южна Африка, те не могат да повярват на очите си. Всички са с едни и същи белези от осакатяване, телата им са разпорени, а черните им дробове са извадени, и всичко сочи към един и същ извършител. Тези смъртоносни тактики вече се наблюдават по целия свят.
На 3 май 2017 г. огромен труп на голяма бяла акула е изхвърлен на брега на Гансбаай – рибарско селище близо до Кейптаун в Южна Африка. Женската акула тежи 1100 кг и има зейнала рана в долната част на тялото, откъдето е изваден нейният 90-килограмов черен дроб.
„Бяхме в шок: „Какво, за Бога, е направило това?“, спомня си Алисън Таунър, която ръководи аутопсията на мъртвата акула.
През следващите месеци се появяват още пет трупа на големи бели акули. Всички техни тела носят едни и същи характерни белези – те са разпорени, а черните им дробове липсват.
„Беше изключително. До този момент бях виждала стотици големи бели акули... никога не ги бях виждала просто да се изхвърлят на брега една след друга“, казва Таунър, биолог по акулите в университета „Родс“ в Греъмстаун, Южна Африка.
Това е първият знак за подводна битка, която започва да се разгръща. Както тя разбира по-късно, това ще има последствия за океаните по целия свят. Таунър извършва аутопсии на всички акули и когато вижда същия модел на осакатяване, веднага подозренията ѝ падат върху двама извършители: двойка косатки с прякори Порт и Старборд (Ляв борд и Десен борд).
Тези две мъжки косатки, за които се смята, че са братя, са забелязани за първи път около Кейптаун през 2015 г. и са кръстени Порт и Старборд заради техните характерни гръбни перки, които са наклонени съответно наляво и надясно.
Малко след като двойката косатки е забелязана, водолази се натъкват на група мъртви плосконоси акули. Якото тяло на тези акули с праисторически вид е разпорено, а черният им дроб липсва. „Порт и Старборд пристигнаха точно когато водолазите изваждаха труповете от водата. Имахме жертвите и извършителите на мястото на събитието, но по онова време не можехме да разберем какво точно се е случило“, казва Таунър.
Морските биолози и обществеността продължават да виждат двете косатки по цялото крайбрежие на Кейптаун, включително около остров Дайър, който е бил известен като „McDonald's за големи бели акули“ заради акулите, които патрулират там през зимните месеци в търсене на тюлени, казва Таунър.
„Нямаше съмнение, че остров Дайър беше едно от най-добрите места на планетата да се види голяма бяла акула“, казва тя. Но изведнъж акулите изчезват. „Не говоря за постепенен спад, говоря за изчезване за една нощ“, споделя тя.
Таунър и нейните колеги имат своите съмнения, но чак през 2022 г. успяват официално да свържат косатките с убийствата на акули. „Беше като разследване на местопрестъпление... сглобявахме доказателства, но нямахме неоспоримото доказателство. Тогава го получихме“.
На 16 май 2022 г. любител, пилотиращ дрон, заснема три косатки, ловуващи 3-метрова голяма бяла акула край бреговете на Мосел Бей, на 400 км източно от Кейптаун. В сблъсъка една от трите косатки използва муцуната си, за да избута акулата към повърхността, и я завърта на дясната ѝ страна, преди да я захапе в областта близо до гръдните перки, изпускайки петно от кръв. След това косатката се гмурка под водата с акулата в устата си, докато друга косатка сякаш сграбчва опашката на акулата, преди да изчезне от поглед.
Сега косатки са наблюдавани да убиват големи бели акули и край бреговете на Калифорния и Австралия, разкривайки забележителните си ловни умения, интелигентност и работа в екип. Тъй като климатичните промени и екологичният натиск събират тези видове в по-близка близост, учените предупреждават, че битката между основните морски хищници има драматични последици за живота в океана.
- Битката на върховните хищници
Косатките и големите бели акули се намират на върха на съответните си хранителни вериги и играят важна екологична роля в океана. Те се състезават за сходна плячка, като тюлени и делфини.
Косатките са единствените известни хищници, които ловуват големи бели акули. „Те са много селективни по отношение на органите, от които получават хранителни вещества, а черният дроб е най-хранителната част от акулата“, казва Таунър. Големите бели акули имат огромни черни дробове, които използват като горивни резервоари за дългите си миграции и за поддържане на плаваемостта си. Черният дроб на възрастна бяла акула може да представлява до 28% от телесното ѝ тегло, като 90% от обема му се състои от високоенергийни липиди.
В Австралия е наблюдавано как косатките отстраняват и изяждат устните и езиците на беззъбите китове, както и гръдните мускули на пингвините, казва Изабела Рийвс, морски биолог, специализиращ в косатките в Университета на Западна Австралия. Този целеви метод на лов е „задвижван от хранителните нужди“, казва тя.
Трудно е да се каже дали тази стратегия на лов е ново поведение или просто се наблюдава повече, тъй като „сега във водата има много повече очи“ с навлизането на подводните камери и технологиите с дронове, казва Дебора Джайлс, учен по косатките в Калифорнийския университет в Дейвис и изследовател в организацията с нестопанска цел SeaDoc Society. „Може просто да се дължи на факта, че го търсим и го виждаме“, признава тя.
Методът на лов разкрива „изключителната интелигентност на косатките и способността им да се възползват от плячката, която е налична за тях в техните ареали. Смяташе се, че големите бели акули са висшият хищник в океана, но е съвсем ясно, че всъщност косатките са най-върховият хищник“, казва Джайлс.
Рийвс се съгласява, че косатките „имат предимство“ пред белите акули. „Мисля, че всичко се свежда до тяхната култура. Те не са самотни животни, те живеят в социални групи, водени от семейството, с ясни правила и основи“.
Големите бели акули са предимно самотни животни. Косатките от своя страна живеят и ловуват в социални групи, наречени стада, и използват уникални звукови „диалекти“, за да комуникират помежду си. Тази структура означава, че косатките са „изключително координирани в своите ловни стратегии“, казва Таунър.
Много рядко косатки се забелязват да ловуват сами. На 18 юни 2023 г. Старборд е заснет да ловува бяла акула в самостоятелна атака. Той убива младата 2,5-метрова акула и изважда черния ѝ дроб за по-малко от две минути. Туристи на лодка заснемат косатката с черния дроб на акулата в устата ѝ, докато чайките се хранят с остатъците от мазния дроб по повърхността на морето. На следващия ден трупът на втора осакатена акула (с размери 3,5 m) е изхвърлен на брега наблизо, което показва, че Старборд е убил поне две големи бели акули.
„Това ни показа, че Старборд е изключително опитен хищник... че няма нужда от съучастник“, казва Таунър.
Парализа на акулата
Ерик Игера, морски биолог и режисьор на филми за дивата природа в Долна Калифорния, не вярва на очите си, когато преглежда кадър от собствения си дрон през 2020 г. Игера е заснел стадо от пет косатки да ловуват акула в Калифорнийския залив. „По онова време знаех, че ловуват акула, но когато приближих кадъра месеци по-късно, осъзнах, че това е млада голяма бяла акула“, казва той.
На кадрите косатките избутват голямата бяла акула към повърхността, преди да работят заедно, за да я обърнат с корема нагоре. След това те завличат акулата под водата и се появяват отново с черния ѝ дроб в устата си. „Косатките блъскаха и удряха акулата. След това извадиха черния дроб и го изядоха“, казва Игера, като добавя: „Те не показаха никакви знаци, че ядат от трупа, а само черния дроб“.
Косатките са членове на стадото „Моктесума“, кръстено на доминиращ възрастен мъжки. Това стадо вече е било наблюдавано да ловува скатове мобула през 2018 г. Но две години по-късно те са преминали към по-голяма плячка: големи бели акули и китови акули.
През 2022 г. Игера заснема пет косатки от стадото „Моктесума“, ловуващи друга млада голяма бяла акула. Косатките обръщат акулата по гръб и я избутват към повърхността. Акулата кърви, а черният ѝ дроб е оголен.
Обръщането на акулата с корема нагоре предизвиква състояние на временна парализа, казва Игера. „Това всъщност е естествена, временна парализа, която се случва, когато акулата е обърната, което я прави напълно безпомощна и неспособна да реагира за по-малко от минута. След като акулата бъде безопасно неутрализирана, косатките могат лесно да разпорят коремната ѝ кухина, за да извадят и консумират богатия на енергия черен дроб, без да рискуват нараняване от опасна контраатака“.
Стратегията на лов е научено поведение, според Игера. „Това е културно обучение в това семейство, те предават информацията през поколенията. То идва от матриарха.“
В Калифорнийския залив затоплящите се води са увеличили присъствието на млади големи бели акули, поставяйки ги директно в местообитанието на стадото „Моктесума“. Климатичните промени събират тези висши хищници в по-голяма близост, но това не променя пряко начина, по който те ловуват, създавайки възможности за косатките да прилагат съществуващите си, сложни стратегии за лов върху нова цел“, казва Игера.
Тази промяна може да се случва и на други места. Нападения на косатки върху големи бели акули са документирани и в Австралия. През октомври 2023 г. трупът на 4,7-метрова голяма бяла акула е изхвърлен на брега в югоизточна Австралия. На акулата липсват черният дроб, храносмилателните и репродуктивните органи.
„Извършихме криминалистична работа, както бихте направили за местопрестъпление, и успяхме да потвърдим, че в раните има ДНК от косатка. Това беше първото потвърдено нападение в австралийски води“, казва Рийвс, която ръководи изследването. Нападения на косатки върху бели акули са наблюдавани и на други места по австралийското крайбрежие, но остават редки, тъй като има малко райони, където двата хищника се събират на едно място, казва Рийвс.
- Бягството на големите бели акули
Атаките на косатките може да са предизвикали драматични промени в поведението на големите бели акули в Южна Африка. Акулите внезапно са напуснали предишното си местообитание в Западен Кейп и или са отишли навътре в океана, или са се придвижили на изток по крайбрежието, казва Таунър. Морският биолог го сравнява с поведението на хищниците в Серенгети в Танзания.
„Да кажем, че имате лъвове, въведени в район, където леопардите са най-големият хищник, леопардите започват да ловуват повече през нощта, за да избегнат застъпването с лъвовете през деня. Ала дивите кучета правят нещо съвсем различно. Те напълно се преместват. Предполагаме, че големите бели акули много приличат на дивите кучета в реакцията си към друг нов висш хищник в тяхното пространство“, казва тя.
Популацията от големи бели акули в Южна Африка вече е била на ръба, преди да бъдат открити атаките на косатките. Проучване от 2016 г., обхващащо шест години, заключава, че големите бели акули в Южна Африка са „изправени пред изчезване“ поради бракониерство за челюсти и перки, замърсяване, изчерпване на хранителните източници и използване на мрежи за акули и куки със стръв. Видът страда и от изключително ниско генетично разнообразие, според проучване от 2015 г.
Оттогава популацията е претърпяла допълнителен спад, казва Сара Андреоти, морски биолог от университета Стеленбош в Южна Африка, която ръководи и двете проучвания. Докато мнозина биват убити случайно при риболов като улов, тя казва, че мрежите за акули, които се поставят по крайбрежието, за да ги държат далеч от популярните плажове, са основната законна причина за смъртността на големите бели акули, последвани от риболова с дълги въдици, който убива по-малки млади акули, съставляващи основната част от диетата на хищниците.
„Не им даваме шанс да се възстановят, да оцелеят. Виждаме как те изчезват пред очите ни“, казва Андреоти.
Ловът от страна на косатките задълбочава спада, със значителни последици за по-широката морска екосистема, казват учените. В Фолс Бей, Кейптаун, е документирана сравнително стабилна популация от големи бели акули до 2015 г. Големите бели акули напълно са изчезнали от района до средата на 2018 г., като проучване отбелязва, че косатките, които ядат акули, най-вероятно са допринесли за спада.
Край бреговете на Калифорния се наблюдава подобен модел на бягство. Краткотрайните посещения на косатки са прогонили големите бели акули от Югоизточния остров Фаралон – гореща точка за акули, разположена на около 27 мили (43 км) западно от Сан Франциско, според проучване от 2019 г., анализиращо дългосрочни данни от електронно маркиране на мястото.
Маркировките показват, че големите бели акули са започнали да напускат района в рамките на минути след пристигането на косатките. Те не са се върнали на острова до следващия сезон, което е имало вторични ефекти за други морски видове, като морските слонове, които големите бели акули обикновено ловуват. Данните разкриват с четири до седем по-малко случая на лов на морски слонове през годините, в които белите акули са напуснали.
Чрез насърчаване на изместването на големите бели акули от техните традиционни места за събиране в Западен Кейп, косатките вече оказват влияние върху други видове, включително критично застрашените африкански пингвини, които са изправени пред увеличен лов от страна на акули, казва Таунър.
Междувременно друг вид акула, медната акула, се е преместила в територията, след като големите бели акули вече не присъстват, казва Таунър. Тези акули сега са основният целеви вид по време на гмуркане с клетки, предвид липсата на големи бели акули в Западен Кейп.
Изчезването на големите бели акули в Фолс Бей, Кейптаун, е предизвикало верижен ефект по хранителната верига, водещ до увеличаване на тяхната плячка, особено на капските морски котки и плосконосите акули, според скорошно проучване. Това от своя страна е довело до спад на по-малките акули и риби.
Когато косатките изместват или убиват големите бели акули от част от крайбрежието, екологичните последици могат да бъдат значителни, казва Таунър и добавя: „Сега виждаме как тези ефекти се проявяват в реално време“.
