В България има все повече хора, които работят, но въпреки това са бедни. Проблемът е най-сериозен в Северозападна България, докато в София работещи бедни почти няма.
Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите, сочат данните на Евростат, статистическата служба на ЕС. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността.
По данни на Световната банка, преди десет години този дял е обхващал осем процента от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства. Оттогава в България не се е променило нищо съществено - делът на работещите бедни дори е нараснал до 12 процента, разказва "Дойче веле".
Адриан Николов от Института за пазарна икономика отбелязва, че делът на заетите хора между 20 и 64 г. в България (72,4 процента) вече е по-голям от този в далеч по-развити и богати държави като Люксембург, Белгия, Франция, Испания и Италия. Но защо по-високата заетост не води и до по-адекватни доходи?
На този въпрос може да се отговори след анализ на онези 380 000 работещи български граждани, които живеят в трайна оскъдица: по възраст, образование, професия, размер на домакинствата и местожителство.
Оттам нататък вече става ясно, че работещият беден българин най-често е част от 4-5-членно домакинство, което включва един безработен и двама или трима души, зависещи от единствения доход в семейството – деца и/или много възрастни хора.
Ето колко е месечната издръжка за човек от четиричленно домакинство
Аномалии в образователната система и на пазара на труда
"Наличието на твърде много зле платени работни места е сред основните фактори за тази неблагоприятна ситуация: една трета от работещите бедни живеят в четири или петчленни домакинства и упражняват най-ниско платените професии, които не изискват квалификация - в селското стопанство, строителството, мините и сметосъбирането. Шансовете за попадане под линията на бедността (през 2017 г. тя е 330 лева на член от семейството – б.а.) са най-малки в случаите на тричленно домакинство с двама заети. Многочленните богати семейства са огромна рядкост за България в сравнение с повечето от останалите страни-членки на ЕС", посочва Николов.
Експертът обяснява и защо е толкова висок процентът на хората с професионална квалификация и дори с висше образование, които работят, но въпреки това са бедни: този ефект се дължи на аномалиите в образователната система и в регионалните пазари на труда.
"Университетите и професионалните училища често не предлагат адекватни учебни планове и програми, съобразени с нуждите на местния бизнес, така че завършващите младежи нерядко остават без постоянна работа. Така например в Плевен има излишък от хора, завършващи местното голямо училище по хотелиерство и ресторантьорство, но районът не разполага с големи туристически обекти.
В същото време Бургас, който е голяма туристическа дестинация, обучава прекалено много кадри за селското стопанство".
Николов добавя, че националната статистика продължава да има системен проблем при оценката на заетостта и доходите на хората от ромското малцинство и често не ги включва в своите извадки. А това в значителна степен изкривява картината на бедността в страната, тъй като 100 хиляди души - или над една четвърт от работещите на трудов договор бедни - са именно роми.
Защо бедността е удобна за управляващите
Българите вече харчат по-малко за храна
Голяма роля за структурата на бедността в България играе нарастващото неравенство в доходите между хората, съставляващи една пета от най-богатите и най-бедните слоеве в страната, твърди Адриан Николов. Сега тази разлика е около седем пъти, докато в скандинавските страни-членки на ЕС тя е около три пъти. Още по-драстични са вътрешните различия по отношение на равнищата на бедност по общини, области и региони. В област Монтана 46 процента от заетите попадат в категорията на работещите бедни. Със сходни показатели са областите Видин, Враца и Сливен. В столицата само 8,8 на сто от заетите са бедни по стандартите на Евростат.
Новото изследване регистрира и една положителна констатация за България: намалява броят на домакинствата, живеещи в бедност, а за абсолютна бедност в страната вече не може да се говори. Намалява и делът на младежите между 18 и 25 години, които не правят нищо - той е спаднал от 25 процента до 20. По този показател допреди година-две България бе рекордьор в Евросъюза, а днес с по-лоши параметри от нея са Италия, Гърция и Малта. Адриан Николов посочва и, че за храна и напитки българските домакинства вече изразходват по-нисък процент от доходите си - 28 процента от семейния бюджет на фона на 48 на сто през 80-те години в НРБ. "Българските граждани се стремят да отделят все по-голяма част от доходите си за активен отдих и развлечения", отбелязва икономистът.
Протест: Болните работници не са престъпници
Гелзенкирхен: Живеем бедно заради българите, румънците и бежанците
Галъп: Близо половината българи винят държавата за проблемите си
АРД: Ниското заплащане прогонва българите в чужбина
Колко пари имат Радев, Борисов, депутати и министри
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
