Б едността и всички свързани с нея притеснения изискват толкова много умствена енергия, че бедните не могат да се посветят на други области на живота, да бъдат независими, да се тревожат за неща извън текущото им финансово състояние и непосредствените житейски предизвикателства.
В резултат на това хората с ограничени средства са по-склонни да правят грешки и да взимат лоши решения, което често задълбочава техните финансови проблеми, разкриват серия от проучвания, цитирани от Принстънския университет.
Когнитивната функция на човек в затруднено материално положение намалява от постоянното и всепоглъщащо усилие за справяне с непосредствените последици от недостига на пари. По този начин му остават по-малко „умствени ресурси“, за да се съсредоточи върху сложни и непряко свързани въпроси – от образование до политика.
Средно, човек с финансови проблеми, показва спад в когнитивната функция, подобен на загуба на 13 точки при тест за интелигентност. Същото би се случило ако не е спал въобще през последното денонощие.
За да преценят влиянието на бедността в естествена среда, изследователите са тествали 464 фермери на захарна тръстика в Индия, които разчитат на годишната реколта за поне 60% от доходите си. Тестовете били направени преди и след прибирането на реколтата.
Когато захарната тръстика била прибрана изследваните показали рязко подобряване на когнитивната функция и способността да разрешават проблеми компетентно. Ефектът на натиска на бедността бил видим.
„Този натиск създава забележителна загриженост в ума и привлича умствени ресурси към самия проблем. Това означава, че не можем да се съсредоточим върху други неща в живота, които се нуждаят от нашето внимание“, коментира един от авторите на изследването, който е асистент по психология в Университета на Британска Колумбия.
Според учените данните рязко се разминават с традиционните възгледи, че бедността се дължи на лични недостатъци или неблагоприятна среда. Всъщност това да нямаш достатъчно средства за живот само по себе си може да бъде причина за бедност.
Психическият данък, който бедността налага върху мозъка, е различен от стреса. Стресът е реакция на човека към външни напрежения, като дори може да подобри мисленето. Бедните обаче често са много ефективни при фокусирането и решаването на належащите проблеми, но не са способни да се съсредоточат върху нищо извън тях. Бедността изразходва „умствената честотна лента“, която в противен случай би била свързана с други проблеми в живота.
Това поставя бедните в много специално положение при политически избори. Теоретично в едно демократично общество неравенството на доходите би трябвало да се коригира от само себе си, защото бедните биха гласували за политики, които да ги извадят от бедността.
Реалността обаче е доста по-различна. Освен очевидния проблем с купуването на избиратели – колкото по-бедни, толкова по-евтини, мисловният натиск на бедността води до това, че мнозинството хора, страдащи от нея просто не са ангажирани с политическата ситуация и не гласуват.
Липсата на средства унищожава вярата на човек в самия него, а оттам той е по-малко склонен да се доверява и на другите. Така бедните хора не се обединяват, за да разрешават проблемите си. Те не вярват и в институциите.
А пряко следствие от тази липса на доверие е това, че бедните се опитват да заобиколят институционалните решения и въпреки липсата на средства са по-склонни към корупция.
В същото време хората, страдащи от недостиг на средства, застават срещу стабилността и статуквото заради това, че не са доволни от собственото си положение. Така, дори когато гласуват, те обикновено дават подкрепата си за популистки послания, а не за политически решения, които реално биха подобрили ситуацията.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Добави ни в предпочитани източници в Google
