„Кога грешим? Сега, когато изпълняваме призива от пролетта за още мерки в подкрепа на всички сектори? Кога?”, запита вицепремиерът Томислва Дончев при представянето на проектобюджета за следващата година.
„Ако следваме призивите и препоръките на президента, това, което правим е хем правилно, хем неправилно”, подчерта Дончев. „Боя се, че нашата демокрация има низ от болести – като се почне от политическата дислексия и се стигне до политическата амнезия. Често се случва даден политически представител да забрави какво е казал преди няколко месеца. Припомням ви, че през април имаше призив за още мерки, за още помощ за компаниите и хората. Когато армията от безработни се множи всеки ден, е неуместно да занимаваме хората с отношенията между президентската институция и изпълнителната власт”.
БСП: Правителството изпусна нещата с COVID-кризата
Той изброи мерките в подкрепа на икономиката и хората, които предвижда правителството в бюджета за 2021 година: 1,647 млрд. лв. за домакинствата, 577 млн. лв. за бизнеса, 749 млн. лв. за органите на държавното управление, ангажирани с преодоляването на пандемията.
„В тежки времена, когато се натрупват социална, пандемична, икономическа криза, единственият, който може да помогне, е държавата”, каза Дончев и добави, че дори с изтегления нов дълг, външните задължения на България остават под една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната.
В края на 2020 г. външният държавен дълг на България ще бъде 23,5% от БВП, което ни нарежда на второ място след Естония по най-ниска задлъжнялост в ЕС. А в края на 2023 г. ще е 29,4% от БВП и пак ще е една от най-ниските в Европа, отчетоха от Министерство на финансите.
Радев: Спазвам предписанията на РЗИ, нe участвам в режисирани интриги
„Всички бележки на социалните партньори, въпреки липсата на единодушна подкрепа, ще бъдат взети в предвид при внасянето на проектобюджета в Народното събрание на първо четене”, каза от своя страна вицепремиерът по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.
По-рано президентът Румен Радев критикува устно проектобюджета, а междувременно от президентството изпратиха писмо до Министерството на финансите, че нямат възражения, но по-късно излязоха с позиция по въпроса.
Те определиха оповестяването на писмото като „откровена и груба манипулация на фактите” и добавиха, че „администрацията на президента няма отношение към предварителното съгласуване на държавния бюджет, освен в частта, засягаща бюджета на самата президентската институция”.
През деня Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе онлайн заседание, свикано от Марияна Николова.
В първа точка от дневния ред на заседанието правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.
Приоритетите на „Бюджет 2021” са увеличаване на минималната работна заплата от 610 лв. – на 650 лв., считано от 1 януари 2021 г. Удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г. За 2021 г. са планирани и целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30% (от 1.08.2020 г.) на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от пандемията, в т.ч. за служителите на първа линия. Увеличение с 10% на средствата за заплати на служителите, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството.
Менда Стоянова защити предложения държавен бюджет
За образование са осигурени допълнителни 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на учителите и 57,8 млн. лв. – за непедагогическия персонал; 70 млн. лв. – за изграждане и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лв. – за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата в задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за децата, които не са приети в детски градини, поради липса на места в държавните и общински градини и училища; 36 млн. лв. – за разширяване достъпа и обхващане в задължителното предучилищно образование на 4-годишните деца; 20 млн. лв. – за модернизацията на училищните кабинети и изграждане на STEM среда; 65,9 млн. лв. – за продължаване на реформите и осигуряване на устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование, в т.ч. 48,7 млн. лв. – за увеличение на възнагражденията на най-ниските академични длъжности във висшите училища.
За здравеопазване, с оглед гарантиране на пациентите на необходимата медицинска грижа, са предвидени допълнително 65,7 млн. лв. – за увеличение на възнагражденията на персонала в структурите на МЗ и НЗОК, в т.ч. и за извънреден труд; 48,9 млн. лв. субсидии за лечебните заведения за болнична помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; 326,6 млн. лв. за здравноосигурителни плащания; 75 млн. лв. – за осигуряване на ваксина срещу ковид-19; 50 млн. – за изграждане на Национална педиатрична болница.
Осигурени са и допълнителни 10 млн. лв. – за активна политика на пазара на труда; 300 млн. лв. – за продължаване на мярката „60/40”; 297,3 млн. лв. – за увеличението на средствата за краткосрочни обезщетения за безработица (увеличението от 9 на 12 лв. на дневния минимален размер на обезщетението за безработица); 73 млн. лв. – за целева помощ за семействата с деца до 14-годишна възраст при дистанционно обучение и изчерпани възможности за платен отпуск на родителите и невъзможност да работят дистанционно; 390 млн. лв. – за отпадане на доходния критерий за достъп до месечни помощи по отглеждане на деца до завършване на средно образование; 10 млн. лв. – за целеви помощи за отопление; 21,4 млн. лв. – за актуализиране на финансовата подкрепа за хората с увреждания по Закона за личната помощ; 122 млн. лв. – за механизма за личната помощ по същия закон и 79,7 млн. лв. – за социалната услуга „Асистентска подкрепа”, като делегирана от държавата дейност; 47 млн. лв. – за еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. годишно за пенсионери с размер на пенсията от 300 лв. до 369 лв. (линията на бедност за 2021 г.)
В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни 474 млн. лв. – за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. – на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. – за увеличение на максималния размер на получаваната една или повече пенсии от 1200 лв. – на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. – за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. и за целогодишното изплащане на пенсии с новото осъвременяване от 5%, считано от 1 юли 2021 г.; 318 млн. лв. – за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г.
Други приоритети са политиката в областта на отбраната, както и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми.
Синдикалните организации и от работодателските организации - КРИБ подкрепиха проектобюджетите за 2021 г., като изразиха бележки и предложения за промени. АИКБ и БСК не го подкрепиха, а БТПП и ССИ се въздържаха.
