И стината за МиГ-29 е, че това никога не е бил много добър боен самолет. При проектирането му на конструкторското бюро „Микоян” е зададена целта да разработи лек, евтин и маневрен изтребител за защита на вътрешното въздушно пространство на СССР.
Това става през 1969 г. МиГ-29 е трябвало да се произвежда масово и на ниска цена.
Румен Радев: Лобистите спечелиха за изтребителите
Радев към Каракачанов: МиГ 29 не отговарят на съвременните изисквания
Румен Радев изведе "Грипен" като най-изгоден вариант за нови самолети
В същото време започва и разработката Су-27. Тежък многоцелеви изтребител за налагане на въздушно превъзходство, който е трябвало да отговори на предизвикателството на новите американски Ф-15.
От „Сухой” създават един от най-добрите бойни самолети правени някога, който до 90-те години на XX век може да се равнява във всяко едно отношение с американския Ф-15 и дори с по-новия Ф-16. След това, заради икономическата криза, съпътствала разпадането на СССР, Су-27 започва да изостава по отношение на въоръжението и електрониката си, както и възможностите на радарната си система, от щатските аналози.
В момента това изоставане спрямо последните модификации на Ф-15, Ф-16 и Ф-18 е напълно наваксано и руските машини като Су-27М, наричан още Су-35, дори имат превъзходство в някои отношения.
Не така обаче стоят нещата с МиГ-29. По времето на СССР конструкторските бюра „Сухой” и „Микоян” работят в жестока конкуренция. През 70-те години производителят на МиГ-овете има сериозно предимство, което се стреми да запази.
Ето защо от „Микоян” се опитват да създадат самолет равностоен на Су-27, но с по-ниска цена и така да продължат да доминират при поръчките на изтребители за съветската армия.
Резултат е МиГ-29, който не е нито лек, нито евтин, нито икономичен в сравнение с изтребителя на „Сухой”. А същевременно отстъпва сериозно като въоръжение и бойни възможности на Су-27.
Въпреки това, в плановата съветска икономика, масовото производство на новите самолети започва както е било зададено.
По принцип МиГ-29 не е лош самолет. Той има превъзходна аеродинамика и добри бойни възможности при въздушни битки, когато противникът е в зоната на видимост на пилота.
В същото време обаче страда от сериозни недостатъци. Сред тях са много малък обхват на полета и ограничено въоръжение заради ниския полезен товар, слаб радар, както и високата експлоатационна цена.
Най-очевидното ограничение на МиГ-29 е обхватът на полета заради ниския полезен товар. При 4400 кг. капацитет на резервоара и липса на възможност за презареждане във въздуха, обхватът на полета е ограничен до по-малко от 1500 км или около 2000 км в с допълнителни резервоари. На пръв поглед това изглежда напълно достатъчно за размерите на България, но в условия на реална въздушна битка е много малко.
Огромен проблем за самолета е и радарната система. Не само обхватът ѝ е малък, но дисплеят на радара е силно остарял и не може да пресъздаде добре картината на околната обстановка. Това е сериозен недостатък дори при отработване на тактически сценарии, тъй като до пилота достига ограничена полезна информация и той в голяма степен трябва да разчита на това, което вижда през стъклото на кабината. Предупредителната система за захващане от противник също изостава далеч от западните аналози, още по времето на СССР.
Да не забравяме и цената. Експлоатацията на МиГ-29 е над два пъти по-скъпа от тази на шведския изтребител „Грипен” например.
И така стигаме до въпроса, защо България се нуждае от нови самолети? На пръв поглед една ескадрила няма да промени кой знае колко бойните възможности на българската армия.
Само че всяка година, в която използването на остарелите МиГ-ове продължава, означава не само повече разходи, но и изоставане на пилотите от колегите им в другите държави. В даден момент може да се окаже, че купувайки нови самолети, българската армия няма да разполага с хора, които да летят с тях.
