Р азгорещена дискусия за държавния бюджет за 2026 г., който трябва да бъде гласуван на второ четене утре, продължи близо 13 часа днес.
Законопроектът внесен от Министерски съвет (МС) на 1 юли 2026 г., бе приет на първо четене на 15 юли 2026 г. Вчера депутатите приеха бюджетите на държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов от „Прогресивна България" представи доклада от заседанието на ресорната комисия.
В пленарна зала присъства вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.
"Пълна катастрофа": Първи политически реакции след представянето на Бюджет 2026
Предложените от финансовото министерство и управляващото мнозинство макроикономически показатели включват бюджетен дефицит от 5,7%, очакваната средногодишна инфлация е над 4%, а прогнозният ръст на икономиката е 2,6 на сто.
Най-големи критики от страна на опозицията привлича текстът, според който управляващите залагат възможност страната ни да поеме нов държавен дълг, като изтегли заеми в размер до 10,1 млрд. евро.
Дебатите около Бюджет 2026 преминаха под знака на сериозно политическо и икономическо напрежение. Приемането на финансовата рамка се забави заради преговорите между политическите сили и опитите да се балансират исканията на различните сектори с възможностите на държавната хазна.
През последните седмици проектобюджетът беше обект на остри критики както от парламентарната опозиция, така и от социалните партньори. Синдикати и работодатели изразиха притеснения в рамките на Тристранния съвет относно високия очакван дефицит от близо 6%, който отдалечава страната от критериите за фискална стабилност.
Радев: Спряхме поръчка за 1 милиард за мантинели
Намерението за теглене на нов дълг от над 10 млрд. евро също беше посрещнато с остри дебати. Управляващите аргументират тази стъпка с необходимостта от покриване на стари задължения, финансиране на капиталови инвестиции и буфериране на социалните разходи в условията на продължаваща инфлация. Опозицията обаче алармира, че подобно задлъжняване ще натовари тежко бъдещите поколения и ще постави под риск дългосрочната финансова сигурност на държавата.
Зам.-председателят на ПГ на „Възраждане" Петър Петров представи предложенията си. Депутатът настоя да бъде изравнено заплащането в двете дирекции на Министерство на правосъдието – Главна дирекция „Охрана" и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", с идентичното заплащане, което получават служителите на МВР за изпълнението на идентични служебни задължения. „Разликата в момента е четири пъти повече в полза на МВР. Тази неравнопоставеност ние предлагаме да бъде отстранена", каза той. Според него следва да бъдат осигурени достатъчно финансови средства за допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в дейността в двете дирекции. Сумата от 30 млн. евро, по думите му, е достатъчна и за двете предложения.
Мартин Димиртов от ПГ на „Демократична България" (ДБ) заяви, че не правят предложения за допълнителни разходи, както е характерни за опозиционните партии, а полагат особено големи усилия за намаляване на разходната част на бюджета и неговото оптимизиране.
„Показваме, че дефицитът може да бъде под 3% - чрез намаляване на разходите за издръжка, намаляване на капиталовите разходи. „Капиталова прогрома от такъв мащаб не е реализирана никога в България. Това никога не се е случвало, няма и да се случи 2026 г. Резервите са сериозни", каза той.
Съвкупното въздействие на всички тези мерки е дефицит под 3% и намаляване на необходимостта от теглене на нов дълг, отбеляза Димитров и допълни, че предлагат и намаляване на максималния размер на държавния дълг през 2026 г.
„При положение, че вие не можете да покажете откъде идва дефицитът, остава логичното тълкуване, че той вече е ваша отговорност", обърна се той към управляващите.
След близо 10-часов дебат: Бюджет 2026 влиза в парламентарните комисии
Димитров предупреди, че с такъв бюджет и с такива разходи следващата опасност, която грози България, е повишаване на данъчно-осигурителната тежест.
„Вие изпускате питомното в момента и в Бюджет 2027 ще гоним дивото да овладяваме дефицита и да няма вдигане на данъците, което е ваша отговорност. Дойдохте с едни обещания, а, за съжаление, продължавате това, което правеше предишното редовно правителство. Днес е последната възможност да приемете нашите конкретни предложения за намаляване дефицита на 3%", каза още той и подчерта, че лесно се изпуска бюджетният дефицит, но възстановяването на бюджетната дисциплина е много сложна задача.
Красимир Вълчев от ПГ на ГЕРБ-СДС от своя страна заяви, че бюджетната политика беше счупена 2022, 2023, 2024 г. „Консенсусът за благоразумна бюджетна политика беше отречен от вашия партньор Асен Василев през 2022 г. ритуално на едно заседание на бюджетна комисия на 4 февруари“, обърна се той към Димитров от ДБ.
Димитров бе категоричен, че ДБ всеки месец ще иска от управляващите отчет за всички сключени договори. „Колеги от „Прогресивна България“, не защитавайте тази лоша политика. Политика, в която няма яснота от десетките и стотици възможни проекти кои са били финансирани. Това е практика от миналото, която носеше само лоши резултати на България“, подчерта той.
Зам.-председателят на ПГ на „Движение за права и свободи“ (ДПС) Хамид Хамид се противопостави на намерението на правителството да отпадне автоматичният механизъм за заплащане в сектор „Сигурност“. „Близо 30 години българският полицай чакаше момент, когато обществото да му обърне внимание, да му осигури адектватно заплащане“, каза той, като посочи рискове, които носят българските полицаи.
Депутатът настоя министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев „вместо да фалшифицира справки, да дойде в пленарна зала и да говори по 22 параграф“. „И да спре да води лична вендета с която и да е партия, а да се погрижи в този бюджет полицаите да получат достойно заплащане, защото ако той не го направи, ние като дойдем на власт, ще го направим“, заяви Хамид.
Велислав Величков от ПГ на „Продължаваме промяната“ (ПП) призова Хамид да припомни в последните два бюджета как вървеше увеличението на възнагражденията на полицаите, особено на ръководния им състав и увеличенията на специалните служби – ДАНС, ДАР, ДАТО, където имаше увеличения от порядъка на между 50, 60, 70 и 80%.
По думите му само във Висшия съдебен съвет (ВСС) увеличенията надхвърлят многократно възнагражденията на премиер, президент и т.н. „Може би това беше вашата политика – да залагате на органите на МВР и на изтеклия мандат на ВСС. Но това се казва опит за печелене и косвено управление на системи, а не справедливо увеличаване на възнагражденията“, категоричен е той.
Халил Летифов от ДПС го обвини в двоен аршин и подчерта, че ДПС имат предложения за младите лекари, за учителите и за всички достойни професии.
Даниел Парушев от „Прогресивна България“ поиска удължаване на работното време до приключване на точката от дневния ред. Предложението бе прието с гласовете на 127 депутати – 94 от „Прогресивна България“, 13 от ГЕРБ-СДС, 10 от ДПС, 4 от ДБ и 6 от ПП. 7 народни представители от „Възраждане“ гласуваха „против“. Трима депутати – двама от ДБ и един от ПП, бяха „въздържал се“.
Точката за дневния ред в дневния ден включваше единствено и само разискванията по бюджета.
„ДБ през последните 5 години, когато участва в законодателната власт, последователно – независимо дали сме в управление, или в опозиция, сме подкрепяли бюджета за отбрана. Подкрепяме бюджета за отбрана, защото отбраната е стратегически национален приоритет за всяка една държава. На второ място, защото след началото на руската агресия в Украйна отбраната стана изключителен важен фокус на усилията за запазване на Източния фланг на НАТО, за запазването на държавите от източната част на европейския континент като свободни, независими, демократични европейски държави“, каза Атанас Славов. Той съобщи, че въпреки, че правителството в момента има противоречива и непоследователна политика относно външните отношения, сигурността и отбраната, ДБ и този път ще подкрепят бюджета за отбрана, защото той е формиран така, че повече от 1/3 от всички предвидени разходи са насочени към капиталови разходи.
Критики към кабинета Славов отправи по отношение на оттеглянето от „Коалицията на желаещите“ за подкрепа на Украйна, неучастието в проекта за противоракетна отбрана, който се превръща в общоевропейски – проектът „Фрея“, и др.
Цончо Ганев от „Възраждане“ изрази възмущението си от управляващите, които посегнаха на парите на вероизповеданията.
Венко Сабрутев от ПП също определи като „отвратително, че управляващите посягат върху религиозните общности“.
Колегата му Мирослав Иванов пък обърна внимание, че „животът на кредит е хубав, но той бързо свършва, тогава идва сметката“. „Дотук промяна на този модел няма. Напротив, моделът си продължава със същите хора и по същия начин. Сменена е само емблемата – вместо „ГЕРБ и ДПС“, на тази емблема пише „Прогресивна България“. Но зад тази сменена емблема наблюдаваме същите кадри в регулаторите, същите кадри в министерствата, министри, заместник-министри, съветници, включително и едно назначение от вчера – бивш народен представител от ГЕРБ е станал съветник на вицепремиера Пулев“, добави той.
Народният представител се обърна към депутатите от първата политическа сила и с въпроса не са ли поне малко критични към това, което министрите им подават.
Депутатите удължиха заседанието си до приключване на разискванията по законопроекта за държавния бюджет. Гласуването на законопроекта е включено в дневния ред за утре.
Добави ни в предпочитани източници в Google
