С АЩ ще помогнат на Саудитска Арабия да разработи своя гражданска ядрена програма. Критиците обаче се опасяват от ядрена надпревара, съобщи Deutsche Welle.
Какво се знае за постигнатото споразумение?
Когато американският президент Доналд Тръмп посети миналата година саудитската столица Рияд, той бе посрещнат много помпозно. Саудитците обещаха инвестиции за милиарди, а Тръмп и престолонаследникът Мохамед бин Салман се засипаха с ласкави думи. Тръмп подчерта особеното партньорство между двете страни и не скри радостта си, че отново вижда престолонаследника.
Медиите определиха посещението като голям успех. Но имаше и нещо, което бе пренебрегнато: две от най-важните желания на Саудитска Арабия останаха неизпълнени. Едното бе за солидни гаранции за сигурност от страна на САЩ, а другото – за подкрепа при разработването на ядрена програма.
От стратегическа гледна точка това е особено важно за Саудитска Арабия, каза тогава саудитският политолог Азис ал Гашян. „Ако в това отношение се постигне напредък, това ще даде решаващ тласък на саудитската индустрия – точно този тласък, от който тя има нужда, за да постигне набелязаните за 2030 година цели“.
Саудитците искат и да обогатяват уран
Програмата за икономически реформи на престолонаследника, който де факто управлява страната, се нарича „Визия 2030“. В нея се залага предимно на енергийноинтензивните браншове. Предвижда се създаването на огромни изчислителни центрове за изкуствен интелект, а ядрените мощности биха могли да произведат необходимата за тези цели електроенергия, посочва германската обществена медия.
Стремежът на Саудитска Арабия към ядрена енергия не е нов и има също и политически страни. Не на последно място става дума за престиж, казва пред АРД ядрената експертка Нур Аид.
Съседите от Обединените арабски емирства се гордеят с това, че са първата арабска държава в региона, която разполага с атомни реактори. АЕЦ "Барака" бе пусната в експлоатация преди шест години и дори краси една от банкнотите на емирствата. В Египет също се строи ядрена централа – с руска подкрепа.
Както емирствата, така и Египет обаче не обогатяват уран. При саудитците нещата стоят по-различно, казва Нур Аид. „Тъй като обогатяването на уран е право, заложено в Договора за неразпространение на ядрените оръжия, те не пожелаха да се откажат от него. И това, че очевидно са успели да го наложат в преговорите със САЩ, е повод за гордост за тях“, казва още той.
Тревоги заради иранските ядрени оръжия
В центъра на вниманието още повече е враждата на саудитците с двете други регионални сили – Израел и Иран, пише в публикацията си АРД. Израел използва атомната енергия за изследвания и притежава ядрени оръжия, макар и да не признава това официално. Иран пък от десетилетия осъществява атомна програма – първоначално с подкрепата на западни държави като САЩ, Франция и Германия.
След Ислямската революция от 1979 година Иран изгради съоръжения за обогатяване на уран, припомня германската обществена медия. Режимът в Техеран нееднократно е заявявал, че те служат изключително за цивилни цели, но Израел и западните държави обвиняват Иран, че се стреми към създаването на атомна бомба. Една от целите в актуалната война е да предотврати това, отбелязва АРД.
Атомните бомби на Иран очевидно пораждат сериозна загриженост в Саудитска Арабия. Преди осем години престолонаследникът Мохамед бин Салман заяви, че ако Иран е близо до създаването на атомна бомба, това ще принуди Рияд да му отговори с ядрени средства.
Сътрудничество въпреки различията
Рискът от избухването на ядрена надпревара в Близкия изток бе причина за сдържаността на САЩ в оказването на подкрепа на Рияд. Другата бе, че и Доналд Тръмп миналата година си тръгна от Саудитска Арабия с едно неизпълнено желание – установяване на отношения с Израел в рамките на т.нар. Споразумение „Авраам“. Саудитското правителство е категорично против и вместо това обвинява Израел, че извършва геноцид над палестинците в ивицата Газа.
Различията остават, но изглежда, че вече нищо не пречи на сътрудничеството в ядрената сфера, заключава АРД.
