П редседателят на надзорния орган на Европейската централна банка Клаудия Бух даде ексклузивно интервю за NOVA. По думите ѝ преходът към еврото в България е преминал гладко. Бух разкри, че органът, който управлява, прави периодични стрес тестове на банките в еврозоната, за да разбере какво би се случило, ако се развие сценарий с тежък риск за икономиките.
Публикуваме целия текст на разговора:
Водещ: Госпожо Бух, добре дошли! Удоволствие е да Ви посрещнем.
Бух: И за мен е удоволствие да участвам.
Водещ: Да започнем със следното: България вече почти седем месеца е в еврозоната. Още от преди приемането на еврото работехме в тясно сътрудничество с надзорните органи на Европейската централна банка. Как бихте оценили процеса? Отговори ли той на очакванията за гладък преход в страната?
Бух: Да, абсолютно. Бях тук преди около две години, преди въвеждането на еврото, но още тогава работехме в много тясно сътрудничество с българските колеги, с надзорния орган тук. За нас преходът беше много гладък, защото вече работехме заедно. И доколкото разбирам, не съм била тук тогава, но чувам, че въвеждането на еврото за банките и за гражданите също е преминало безпрепятствено, така че да, бих определила прехода като гладък.
Водещ: Преди всичко, говорейки за банковата система в страната, как гледа ЕЦБ на българската банкова система в днешно време, 6-7 месеца по-късно? Има ли рискове, които Ви притесняват? Продължават да нарастват кредитите в България, особено ипотечните. Виждате ли риск от развитие на имотен или ипотечен балон?
Бух: Първо, трябва да се отбележи, че ситуацията в банковия сектор в еврозоната, включително в България, е много добра през последната година, така че не очаквахме някакъв съществен ефект от въвеждането на еврото. Тенденцията е на стабилност и устойчивост в банковия сектор в еврозоната, както и в България. Разбира се, следва да се отбележи, че в банкирането винаги съществуват рискове и знаем, че живеем в много рискована среда в момента, така че сме бдителни. Банките трябва да имат добра капиталова адекватност, добро управление на риска, за да се справят с проблемите, които биха могли да изникнат в бъдеще, като сме особено съсредоточени върху това. Не бих могла да коментирам конкретните цени на имотите в страната, защото това не е в рамките на нашата компетентност, но, разбира се, всеки трябва да гарантира, че за всеки отпускан кредит банките управляват добре риска. Това е част от доброто управление на риска за нещата, които могат да се случат в бъдеще. Така че е изключително важно да се гледа напред.
Водещ: След период на високи лихви и повишена инфлация какво могат да очакват през идните месеци до края на тази и може би началото на следващата година хората с ипотечни и потребителски кредити?
Бух: Не бих могла да кажа нищо за лихвените проценти и инфлацията, тъй като не попада в нашите правомощия, не го прогнозираме, така че не бих могла да дам конкретен съвет по темата, но както казах по-рано, всяка банка, отпускаща кредит, всяко домакинство, изтеглящо кредит, трябва да спазва стриктни условия за кредитиране. Трябва да се погледне доходът в домакинството, стойността на обезпечението, всички тези неща трябва да бъдат взети под внимание, когато се отпуска кредит. Именно това е доброто управление на риска.
Водещ: Споменахте ситуацията, в която живеем сега. Светът е изправен пред войни, геополитическо напрежение и икономическа несигурност. Колко устойчива е европейската и българската банкова система пред такава голяма криза?
Бух: Прав сте. Виждаме го в новините всеки ден. Геополитическите рискове са истински, като някои от тях вече са се материализирали с продължаващи конфликти, повишени мита, така че това е ключово в нашата работа – да се опитаме да погледнем към бъдещето. Едно от нещата, които правим, са стрес тестове на банките – искаме банките да ни информират какво би се случило, ако се развие сценарий с тежък риск.
Водещ: И тук, в България?
Бух: За всички банки, над които упражняваме надзор, така че и банките в България. Това бе направено на европейско равнище миналата година и резултатът беше, че има добра капиталова адекватност в банките, следователно биха могли да удържат на тежко сътресение. Това е добрата новина. Но видяхме, че загубите се увеличават, така че е хубаво, че банките имат достатъчно капитал и буфери, за да се справят със загубите.
Водещ: Все повече банки използват изкуствен интелект. Повече възможности или повече рискове виждате в тази тенденция?
Бух: Не мисля, че някой би могъл да отговори на въпроса как се постига баланс. Но разбира се, има по малко от двете, както при много неща в живота. Има възможности и много от банките, над които упражняваме надзор, споделят, че използват изкуствен интелект за подобряване на услугите, за да общуват по-лесно клиентите с тях. Използват го за засичане на измами, което е изключително важно. Изкуственият интелект има много предимства за банките и оперативната им ефективност. Но знаем, че може да има и рискове – банките изнасят много от дейностите си на трети фирми, така че може да има рискове, които да засегнат доставчиците на тези услуги. Също така знаем, че има модели на т. нар. „граничен изкуствен интелект“, които могат да повишат риска от кибератаки, така че банките трябва да бъдат особено бдителни. Трябва да гарантират, че приемат това за стратегически въпрос, че имат достатъчно ресурси да инвестират в безопасност на информационните системи и в киберсигурност. Така че има и възможности, и рискове.
Водещ: Нещо съвсем ново за нас - проектът за дигитално евро, се движи напред, но до какви промени ще доведе това за обикновения европейски, български гражданин? Ще останат ли налични пари в брой?
Бух: Да, парите в брой ще останат достъпни.
Водещ: Това звучи добре!
Бух: Това е пределно ясно. Вижте, дигиталното евро е повод за размисъл. Имаме толкова възможности за дигитални разплащания. И понастоящем всички използваме някаква форма на дигитални плащания, които обикновено не се предоставят от централни банки. В общи линии, цифровото евро е, ако щете, отговорът на евросистемата, на централните банки, на тази дигитализация на финансите и плащанията, така че гражданите да имат възможност да плащат в дигитални пари на Централната банка, в допълнение към парите в брой, така че да могат да изберат кое да използват.
Водещ: Но парите в брой ще останат сигурно още десетилетие?
Бух: Да, парите в брой ще си останат. И двете са инструменти, които гражданите могат да използват – както парите в брой, така и цифровото евро, щом се появи.
Водещ: И последен въпрос. Ако можехте да отправите послание за българите като най-скорошните граждани в еврозоната, какво бихте им казали за сигурността на спестяванията им и бъдещето на банковата система в България и Европа?
Бух: Бих им казала, че ние, като надзорен орган, имаме задача да пазим банките сигурни и безопасни, че работим много добре с българските колеги тук, че имаме банковия съюз, че работим като един екип и че правим всичко възможно да останат банките сигурни и стабилни.
Водещ: Г-жо Бух, благодаря Ви за разговора, беше удоволствие!
Бух: Много Ви благодаря!
