П арламентът на Европа призова страните членки да изпълнят своите обещания, като платят за европейските дейности по миграцията, за които има споразумение на лидерите на ЕС.
В сряда евродепутатите предложиха за финансирането на мерките да се използва неочакваният излишък от 2,3 млрд евро от глоби и мита. По-рано Европейската комисията оповести, че фондовете за Сирия и Африка имат недостиг от 2,22 млрд. евро национални вноски.
Европа учреди фонд за подпомагане на Африка в размер на 1,8 млрд. евро, а председателят на ЕК, Жан-Клод Юнкер призова страните-членки да се включат с допълнителна помощ.
След срещата в Малта беше потвърдено, че общата сума от националните бюджети ще е едва 81,2 млн. евро, в това число влизат средства и от Швейцария и Норвегия, които не са част от Европейския съюз.
Юнкер и председателят на Съвета на Европа, Доналд Туск изразиха надежда, че сумата от 1,8 млрд. евро ще бъде „минималният размер на фонда, който ще бъде допълнен от останалите страни-членки”.
Парите от доверителния фонд за Африка ще бъдат отпуснати за проекти за подобряване на живота на потенциалните емигранти, за засилване на граничния контрол и създаването на бежански лагери в транзитните страни на миграционните потоци.
Фианснирането трябва да убеди Африка да приема в бъдеще репатрираните бежанци, които са пристигнали незаконно в Европа и нямат основания за предоставяне на убежище.
По време на дебата със заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева и министъра на труда на Люксембург Никола Шмит, който представляваше председателството на Съвета, повечето евродепутати подчертаха, че страните членки на ЕС трябва да финансират одобрения модел на доверителните фондове, за да има напредък по първопричините за миграцията.
Освен това ЕС и страните от Африка приеха План за действия срещу нелегалната имиграция, който предвижда изпращането на екип от следователи в Нигерия, които да разследват търговията с хора и трафикантите на емигранти. Също така ще бъдат създадени информационни центрове в африканските държави.
България ще се включи с 50 000 евро във финансовия пакет, по думите на министър-председателят Бойко Борисов, който също взе участие във форума.
Сенегалският президент Маки Сал използва форумът, за да предяви обвинения към мултинационалните компании, които по думите му умишлено избягват данъчно облагане и по този начин африканските страни губят много повече от стойността на природните си ресурси, отколкото получават под формата на помощ.
„Новият спешен фонд не е достатъчен. 1,8 млрд. евро е далеч от това, което е нужно,“ от своя страна заяви президентът на Нигер Махамаду Исофу, цитиран от Ройтерс. Неговата страна има сериозни проблеми с миграцията, причинена от продължителни суши.
Голямо притеснение за европейските и африканските страни са именно климатичните промени, които превръщат големи територии около Сахара в пустиня. Това принуждава много африканци да потърсят спасение както в самия континент, така и в Европа.
