М алко след като е назначен за първи път за президент през 1999 г. (служебен, до изборите през 2000 г., бел. ред.), Владимир Путин се пошегувал пред аудитория от високопоставени офицери от разузнаването, че група шпиони под прикритие, изпратени да проникнат в правителството, „успешно са изпълнили задачата”.
Сега е видно, че Путин не се е шегувал. През годините на властта му не само Кремъл, но почти всяко разклонение на руската държава беше поето от стари кадри на КГБ, какъвто е самият той, пише Оуен Матюс, в. „Политико“ (Politico).
Миналата седмица стана ясно, че това номенклатурно прераждане скоро ще бъде короновано от краен триумф - възкресението на самото КГБ. Според руския всекидневник „Комерсант” в ход е ново преустройство на службите за сигурност на Русия, което ще обедини Федералната служба за сигурност (ФСС) с външното разузнаване на Русия в нова суперинституция, наречена Министерство на държавната сигурност.
Новата агенция, чието име съвпада с това на тайната полиция на Сталин в периода между 1943 г. и 1953 г., ще бъде толкова голяма и мощна като съветското КГБ, давайки работа на 250 000 души. Създаването на новото Министерство на държавната сигурност представлява „победа за партията на чекистите”, коментира експертът по въпросите на сигурността Татяна Становая, използвайки нарицателното име на работещите в първата болшевишка тайна полиция.
Путин, който през 2004 г. заяви, че „няма такова нещо като бивш служител на КГБ,” винаги е имал сложни отношения с ФСС. От една страна, той позволи на ФСС да погълне части от старото КГБ, разбито в началото на 90-те години на XX век от Борис Елцин, който се опита да демонтира могъщият преди време съветски апарат на сигурността. При Путин ФСС възстанови контрола си върху руските граници, граничните войски и електронното разузнаване. Едновременно с това бивши служители на КГБ започнаха превземането на всяка държавна институция, както и на руския бизнес.
В същото време Путин направи няколко опита да реформира и контролира ФСС. През 2007 г. той постави близкия си съюзник Виктор Черкесов начело на Федералната агенция за борба с наркотиците и го натовари с разследване на сенчестия бизнес на висшите офицери от ФСС. Когато извършваното от Черкесов прочистване се провали, Путин изгради друга конкурентна служба за сигурност - Разследващия комитет и я натовари, вместо ФСС, с разследването на нашумели политически убийства като това на журналиста Ана Политковская и на опозиционния политик Борис Немцов.
Сега изглежда, че Путин променя тази политика „разделяй и владей” и вместо нея консолидира силата на две суперагенции: Националната гвардия, създадена през юли, която обединява вътрешните войски под контрола на Кремъл и новото Министерство на държавната сигурност. Путин лично ще контролира тези суперагенции.
„В нощта на 18 срещу 19 септември... страната премина от авторитаризъм към тоталитаризъм“, написа бившият депутат от думата Генадий Гудков в своята страница във Фейсбук.
По-нататъшно доказателство за концентрирането на власт в ръцете на Путин е продължаващата чистка, започната през лятото, която вече посече шефовете на Федералната служба за борба с наркотиците, Федералната служба за защита (охраната на Путин), Федералната служба по миграцията и Руските железници, както и шефът на кабинета на Путин и личен негов довереник Сергей Иванов.
Целта на всички тези действия изглежда е замяната на съюзниците на Путин от старата гвардия с по-млади, по-лоялни и по-малко независими фигури. Същият модел се повтаря и на ниво областни управители – четирима от които бяха уволнени, а двама заменени от лични бодигардове на Путин.
Създаването на Министерството на държавна сигурност е част от „проект, насочен към замяна на старите съюзници с нови“, посочи независимият анализатор Станислав Белковски. На Путин „не му харесва да бъде заобиколен от хора, които се чувстват недосегаеми, заради личната им близост с него. Той не иска да има нищо общо със старите си приятели, той иска хора, които да изпълняват волята му”.
Путин вече избра и палача - Сергей Корольов, началник на отдела за икономическа сигурност на ФСС – който да преследва и елиминира всички независими гласове в новото министерство на сигурността, смята Белковски.
Дълбокото значение на всички тези чистки и рокади надхвърля личните тревоги на Путин. Ясно е, че властта се подготвя за неприятности. Откакто цените на петрола започнаха да падат драстично през 2013 г., Кремъл се подготвя за безредици и недоволство - предимно с помощта на отвличане на вниманието като присъединяването на Крим и кампанията в Сирия. Но Путин подготвя също и железен юмрук.
„Трябва да се помни, че КГБ не беше традиционна служба за сигурност по западните разбирания – агенция, натоварена със защита на интересите на страната и нейните граждани“, коментира анализаторът по въпросите на сигурността Андрей Солдатов, създател на интернет страницата Agentura.Ru. „Неговата най-главна задача е защита на режима. Неговите дейности включват залавяне на шпиони и дисиденти и наблюдаване на медии, спорта и дори на църквата. То провежда операции както в страната, така и в чужбина, но и в двата случая, основната задача е винаги да защитава интересите на тези, които в момента управляват в Кремъл”.
Точно това е необходимо на Кремъл днес, когато инфлацията е двуцифрена и руският бизнес е откъснат от международните финансови пазари и инвестиции поради западните санкции заради Украйна.
„Не мога да се сетя за време, когато толкова много от момчетата от службите за сигурност изведнъж се изкачиха на власт“, написа в страницата си във Фейсбук независимият депутат от държавната дума Дмитрий Гудков във връзка с чистките през лятото. „Ние не знаем нищо за управленския опит на тези хора. Подготвяне на оръжията за битка, затягане на редиците – за това са всичките тези назначения. Кремъл не може да вярва на друг, освен на тези в униформа.“
И накрая, има много лична причина за путиновите чистки и съживяването на Министерството на държавната сигурност. „По някакъв начин това е знак за силата на Путин, защото той се чувства достатъчно уверен за пълно, лично, авторитарно управление“, счит Белковски, който беше съветник в Кремъл в средата на миналото десетилетие. „Също така това е признак за слабост, защото причината зад тези действия е предотвратяването на възможността за дворцов преврат.“ Путин е човек „на системите и институциите“ според Белковски и като такъв знае, че неговите съюзници също така са и най-голямата заплаха за управлението му.
Със създаването на суперминистерството Путин завършва пълен 25-годишен кръг. Когато Борис Елцин дойде на власт през 1991 г. след опита за преврат срещу Михаил Горбачов, организиран от КГБ и тогавашния шеф на службите Владимир Крючков, новият лидер на Русия се опита да създаде агенция за сигурност, която няма да се меси в политиката или обществото и ще се придържа стриктно към спазването на закона. Елцин се провали.
Новото Министерство на държавната сигурност е проектирано специално като гарант на върховенството на Путин.
Който и да е начело на тази институция със сигурност ще бъде важен политически играч - но е ясно, че истинският ръководител както на руската държава, така и на нейните нови, консолидирани органи за сигурност ще бъде самият Путин.
Подобна концентрация на власт в Русия не е имало от управлението на Юрий Андропов, шеф на КГБ, управлявал като генерален секретар между 1982-84 г. Той ръководи СССР по време на срива на цените на петрола, войната в Афганистан, предназначена да повиши популярността на режима, която бързо се превръща в катастрофа и най-накрая ускоряваща се икономическа криза, която не можеше да бъде предотвратена от никакви репресии и пропаганда.
Путин изглежда се надява, че този път по-сурови репресии и по-умна пропаганда ще имат ефект.
