Т урция иска да постигне няколко цели, стремейки се да се включи в офанзивата срещу Мосул, коментира пред в. „Хюриет“ (Hurriyet) професорът по международни отношения Хасан Кьони.
Те са свързани с регионалните въпроси, борбата с тероризма и вътрешните съображения.
Ердоган пробуди османското минало, имал план
Започна операцията срещу столицата на ДАЕШ
Анкара иска да участва в потенциалното преначертаване на границите на региона след разгрома на „Ислямска държава”, но също така действа мащабно срещу забранената Кюрдска работническа партия и печели гласовете на националистите у дома.
Ставащо в момента има своите исторически корени. От 1919 г. турците започват да се сражават в Анадола. В края на Първата световна война Русия става съюзник на Турция. Имало е дебат за новите граници. Било е невъзможно земите на бившата Отоманска империя да бъдат получени обратно. Така в Анадола е била формирана паралелна държава и започва обсъждане какви трябва да са нейните граници. Определена е територия, която включва Мосул, Сюлеймания и Киркук, простира се на север до езерото Ван и Черно море.
Тогава Мустафа Кемал Ататюрк заявява, че ако успее да запази и освободи тези земи, те ще са новата държава Турция. Тази цел била наречена Национален договор.
Войната продължава с гърците, които окупират западната част на Анадола, като зад кулисите британците им предлагат подкрепа. Когато турците започват да печелят във военните действия, техни сили са изпратени и в Мосул. Но британците ги побеждават.
По това време започва Лозанската мирна конференция. Турция искала да задържи Мосул, Киркук и Сюлеймания, твърдейки, че кюрдското и турското население живеят заедно в тези провинции и че кюрди и турци са неделими. На този спор е сложен край с кюрдското въстание през 1925 г. На турците е казано „Кюрдите не искат да бъдат с вас“. Турската военна сила била ограничена и така Мосул остава в Ирак с договор, подписан през 1926 г.
По отношение на критиките към Лозанския договор, отправени от президента Реджеп Ердоган и коментарите, че днес Турция не е изпълнила целите, като например задържането на Мосул, набелязани през 1920 г., проф. Кьони посочва, че всъщност постигнатото навремето е било успех, като се има предвид ограничената сила на турската държава тогава.
Според него обаче е класически политически ход да поставяш на дневен ред провалите от миналото.
