С приемането на Здравната карта се очаква драстично съкращаване на легла в болници и орязване на бюджетите на лечебните заведения.
Картата определя необходимостта от лечебни заведения за всеки район на страната.
Здравната каса вече няма да е задължена да финансира всички болници.
Решението дали да работи с дадено лечебно заведение ще зависи от нуждите на населението от болнични легла и кабинети във всеки отделен район.
Според картата излишен е всеки трети личен лекар в София. В същото време в други големи градове джипитата не достигат.
Най-голям е дефицитът в Бургаско, Варненско и Благоевградско.
Документът ще бъде публикуван на интернет-страницата на здравното ведомство за публично обсъждане в 15-дневен срок.
Националната здравна карта не предвижда закриване на болници, а е съобразена с европейските стандарти,
уточни зам.-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски.
Той посочи, че в България в момента има 38 хил. легла за активно лечение.
Това прави около 7 на 100 хил. души, докато европейският стандарт е 4 на 100 хил. души.
Общо в страната 3 500 легла ще бъдат преобразувани от активни в такива за продължително лечение.
Според него това е свързано с факта, че както в Европа, така и в България населението застарява и то се нуждае от продължително лечение.
"За пръв път от 15 години насам се въвеждат клинични пътеки за продължително лечение след инсулт, инфаркт и хирургична операция. Досега престоят на такива пациенти беше кратък и след рехабилитацията близките си го прибират за домашно лечение. В цялата Кърджалийска област броят на активните легла ще бъде намален с 12, което означава, че няма да се закриват общински болници“, коментира д-р Адам Персенски.
Запитан за съдбата на психодиспансерите, той заяви, че те са закрити преди около 6 години, но съществуват центрове за психично здраве.
"Смисълът на центровете е да предоставят дневна грижа на хора в гранични състояния,
те да получават безплатно лекарствата, които държавата им осигурява. Тези хора не трябва да бъдат изолирани от обществото, но в никакъв случай не трябва принудително да бъдат въдворявани за лечение в болници.
В страната има 24 психиатрични здравни заведения с 4 800 легла, но не всички са с пълен капацитет. В тях има отделения за изолиране на опасно болните, голяма част от тях са настанени за по 150 дни годишно", обяви зам.-министърът.
Най-притеснени от промените са хората и медиците в малките населени места, съобщи Нова ТВ.
Очаква се при тях орязването на леглата да е най-драстично. Болнични шефове вече прогнозират това да е с около 30-40%.
В момента част от тези здравни заведения работят на ръба на фалита, а след орязването на броя на леглата ще са принудени да закрият цели отделения, да съкратят персонал и да връщат пациенти, или да ги препращат към болниците в големите областни градове.
Болницата във Велинград разполага със156 легла. Годишно те се ползват от около 7 хиляди души. Ръководството пресмята, че новата здравна карта ще ореже леглата с 30%.
Пациентите също са притеснени. Недоволстват, че плащат осигуровки, а ще трябва да пътуват километри, за да се лекуват.
За да оцелее болницата във Велинград ще трябва да съкрати поне 10 на сто от персонала и да намали разходите си.
Във вторник лекарите от общинските болници се събират на извънредно съвещание, за да обсъдят ситуацията. Те ще излязат и с протестна декларация.
В началото на миналата седмица здравният министър Петър Москов заяви, че легла няма да се закриват, а ще се превръщат в такива за долекуване, защото те много липсват.
