Когато се говори за нея, се използват определения като елегантност и традиция, магия и чувственост, и безкомпромисно придържане към истинен художествен образ. Нейното име е Фламенко. Тя е Патрисия Гереро (Patricia-guerrero.es) и на 5 декември в зала 1 на НДК ще бъде част от един различен спектакъл-среща на българския фолклор и фламенкото. "Еструна" и "Любовна магия" са двете половини на един концерт с две програми. Организатор на събитието е "Джаз плюс".
"Еструна" e с участието на
ангелогласния Франсиско Хосе Арканхел Рамос
и хор "Нови български гласове" с диригент Георги Петков. "Все още не мога да осъзная какво се случи снощи в Театро Еспаньол", възкликва след концерт в Мадрид известният критик Хосе Мануел Фернандес. "Любовна магия" на Мануел де Фая е в аранжимент за камерен симфоничен оркестър и фламенко група с диригент. Йорг Бирханс, с участието на Росио Басан (вокали), Давид Перес и Патрисия Гереро (танц). Спектакълът е създаден по повод 100-годишнината от поставянето на емблематичното произведение на Де Фая.
Пред Vesti.bg Патрисия Гереро разказва за голямата си любов - фламенкото, за учителите, колегите, фестивалите и емоцията от това да бъдеш част от неповторими мигове на сцената.
Даниел Димитров: Започвате да се занимавате с танц в родния си град Гранада, а после и в Севиля, където усъвършенства своето фламенко обучение в “Компания де данса де Андалусия”. Разкажете за началото. Трудно ли е на един млад талант да пробие в едно толкова близко да сърцето на всеки испанец изкуство, където предполагам кандидатите за слава са много?
Патрисия Гереро: Направих първите си стъпки в танца с майка ми - фламенко танцьорка от Гранада, която ме научи най-вече да обичам фламенкото и така станах част от него. Впоследствие, продължих с много други учители в Гранада, Севиля и Херес. Когато станах пълнолетна, се преместих в Севиля и започна един нов етап от кариерата ми - много по-зряла и редом до големи артисти, които много са ми помагали и са ме подкрепяли. Предполагам, че е много трудно въобще за всеки да направи име в своя бранш, но вярвам, че с постоянство, ум и много любов към това, което правиш,
винаги е възможно да станеш известен
Аз за себе си мога да кажа, че съм следвала един логичен път стъпка по стъпка и мисля, че това е направило възможно да си намеря естествено място сред колегите и почитателите.
Даниел Димитров: Ваши учители са Марио Мая, Алехандро Гранадос, Хуана Амая, Белен Мая и Андрес Марин? Можете ли да кажете с по едно изречение или, ако не Ви се струва трудно – с по една дума, какво Ви е дал всеки един от тях?
Патрисия Гереро: Марио Мая - идеи и мъдрост; Белен Мая - bata de cola (определен вид танц) и как да плувам във въздуха; Андрес Марин - прецизност и мекота; Хуана Амайа - сила; Алехандро Гранадос - тежест.
Даниел Димитров: Приемете следващия въпрос като продължение на предходния. Когато се говори за Вас, се използват определения като елегантност и традиция, магия и чувственост, и безкомпромисно придържане към истинен художествен образ. Кое от тези неща се учи и кое се развива?
Патрисия Гереро: Мисля, че се учи традицията и танцът такъв какъвто е, но с времето, ако стигнеш до разбиране на това изкуство, можеш да създадеш своята собствена интерпретация и
стил, който идва от мнозина, но се предава чрез теб самия и се развива с времето
Даниел Димитров: През 2010 г. участвахте в спектакъла на испанския режисьор Карлос Саура - Flamenco Hoy, и във филма му Flamenco, Flamenco, станал много популярен и в България. Кои са най-незабравимите моменти от работата с този голям режисьор?
Патрисия Гереро: Беше много емоционално да работя с толкова големи хора. Карлос Саура е много мил и добър човек и при някои разговори и репетиции ще се приближи и ще направи мил коментар или ще отбележи, че е станало много хубаво.
Даниел Димитров: През 2014 г. представяте своя спектакъл Latidos del agua на Фламенко Биеналето в Севиля, а две години по-рано получавате най-престижното отличие на този форум като артист-откритие в спектакъла на Арканхел и Ла Академия де Пиачере - Las idas y las vueltas. Освен въпросното биенале, къде другаде фламенко артистите имат възможността да показват своето изкуство?
Патрисия Гереро: Другите важни фестивали са Фестивала в Херес, Сума Фламенко в Мадрид и други фестивали в емблематични градчета в Андалусия като Морон, Албайсин, Охихарес и Мурсия. Разбира се, и в т. нар. tablaos - кръчми със сцена - места, в които може се да се види и чуе
истинското фламенко - без грим и претенции
Даниел Димитров: Предстои да видим Арканхел в София. Какво бихте казала за него на хората, които не го познават?
Патрисия Гереро: Арканхел е истински артист от глава до пети, знае страшно много за фламенко пеенето и способността му да развива своя гласов инструмент е отчайващо голяма. Научила съм много от него и ще продължа да го правя, той е много важно фигура в моя професионален път. Той е от онези артисти, които като чуеш на живо, те пленяват.
Даниел Димитров: Знам, че сте гледала „Еструна“ по време на гастрол в Севиля? Бихте ли споделила впечатленията си?
Патрисия Гереро:
Това е един изключителен спектакъл
Беше голям късмет, че успях да чуя тези български гласове на фона на арабския дворец Алакасар Реал и фламенко пеенето, пречупено през погледа на Арканхел и музиканти като Дани де Морин и Антонио Форчоне. Беше чест и привилегия за мен да се насладя на този спектакъл.
Даниел Димитров: Какво мислите за синтеза на изкуствата и културите въобще? И смятате ли, че един ден може да бъде създаден истински голян проект, който да обединява възможно най-много народи и да гастролира с успех по целия свят?
Патрисия Гереро: Разбира се, че да - музиката е универсална и всички култури и танци са свързани. Създават се и се раждат, пътуват и се смесват итова прави изкуството богато и пълно с живот. Трябва да се смесват идеи и традиции, за да се раждат нови тенденции. “Нищо не идва от никъде”, казва великия Шекспир, трябва да продължаваме напред в този синтез, за да се развива всичко.
Автор: Даниел Димитров
С благодарност за превода на Маргарита Борисова.
